Може ли човек да забрави усмивката на министъра на правосъдието Надежда Йорданова в парламента секунди след вота за закриване на специализираните съдилища и прокуратури на 14 април 2022 г.?! И поздравите на знайни и незнайни лица от управляващия ни политически елит за „първата стъпка“ на замислената „генерална“ съдебна реформа, пише "Труд".

Как да няма еуфория след преживените едногодишни мъки и пропагандно промиване на мозъци, след сатанизирането на спецправосъдието и в крайна сметка - изпълнена задача, макар и без реални правни аргументи.

След закриването на специализираните съд и прокуратура настана тишина. Повече от месец никой от управляващите не обелва дума за съдебна реформа, а от няколко дни никой политик у нас не намира смелост и подходящи думи да коментира публикуваната в понеделник обща декларация на спецпрокурорите от 12 държави (сред които пионерите в борбата с организираната престъпност от италианската „Антимафия“).

В декларацията те единодушно сочат, че обявеният за „първа стъпка“ на съдебната реформа у нас политически акт е грешен и ще счупи крак.

Европейските магистрати обясняват и защо: „Прекратяването на работата на Специализираната прокуратура в България противоречи на препоръките на Европейския съюз, на принципите, насърчавани от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, и на възгледите на професионалните прокурорски асоциации.“


Подобно решение ще окаже отрицателно въздействие върху борбата с организираната престъпност в България, ще навреди пряко и на международното правно сътрудничество, към което страната има поети ангажименти.

Специализацията цели да се предприемат адекватни действия срещу нововъзникващите форми на организирана престъпност и само по този начин може да u се противодейства. За България това е важно, тъй като е на пътя на международни канали за трафик на хора, наркотици, оръжия.

Междувременно Конституционният съд прие с 10 на 0 гласа да разгледа дело по искане на главния прокурор за противоконституционност на закриването на спецправосъдието, което може да спре „разселването“ на съдии и прокурори от „Черковна“ 90 в страната, докато КС се произнесе с решение. Така мъглата не се вдигна от политическата вихрушка, дори се сгъсти.

Разбира се, към „приятелския огън“ на европейските магистрати трябва да се отнасяме с разбиране. Те не могат да повярват, че закриването на спецпрокуратурата е факт, най-вече защото не познават нашенските политически нрави.

Не разбират защо трябва да срутваш цялата къща, ако u капе покривът. Дори румънците са стреснати, там политиците закриха тяхната „Антимафия“, но оставиха и насърчиха спецпрокуратурата им да работи против организирана престъпност.

Как да разберат чужденците държава, в която се приемат закони за един човек, където реформите са от типа „стани да седна“ - по Байганьовски, а Големановците се множат като инфлационни пари.

Как да разберат, че и последните промени в нашия съдебен закон са за един човек (главния прокурор Иван Гешев) и за една прокуратура - българската (разбирай - за политическото u овладяване).

Това признаха самите управници - ще впрегнем цялата държавна машина, за да отстраним главния прокурор, ще закрием „бухалките“ - спецпрокуратура и съд, ще сменим състава на Висшия съдебен съвет с „наши хора“ и ще унижим сегашните членове като им попречим на кариерното развитие.

Някои от европейците вероятно се досещат единствено, че няма управление, което да иска силна прокуратура, която да му диша във врата. Особено сега, когато от Европа се задават купчини пари, които предстои да бъдат „инвестирани“ правилно. Но само толкова.

Явно чужденците не могат да проумеят, че закриването на специализираното правосъдие в България бе превърнато във входен билет за влизане във властта - и за лудите-млади, и за врелите-кипели в политиката.

Едните виждат във властта възможност за по-висок жизнен стандарт, а другите - за оцеляване в политиката на разнебитените им партии с по една шепа депутати в парламента. Ликвидирането на спецправосъдието бе наложено като условие за създаването на управленска коалиция от Христо Иванов, чиято партия „Да, България“ се вживява от години като монополист на съдебната реформа.

Коалиция нямаше как да има и без Корнелия Нинова, която пък съзря влизането в управлението като спасителен пояс за давещата се БСП. Нинова мигом прегърна закриването на спецправосъдието, макар като юрист да е наясно до какво води това.

За да разберат партньорите ни нагледно съвременната българска политика, биха могли да си представят Франция с коалиционно управление на Еманюел Макрон и Марин Льо Пен. И правителство, което и там ще наричат на галено „кръжок по интереси“.

Що се отнася до същинската съдебна реформа у нас, тя може да чака - не е заек да избяга. И без това, едва ли в момента някой е наясно каква трябва да бъде тя. Пък и започнатото още не е свършено докрай - Гешев не мърда от поста, ВСС също.

На всичкото отгоре никнат съмнения дали спецправосъдието е наистина затворена страница. Както и дали крайната цел на упражнението не е била след закриването на спецпрокуратурата да се създаде нова, но с „наши хора“. Макар да не е ясно чии точно ще бъдат тези „наши хора“.