България вече неведнъж е сърбала попарата на млади и добре изглеждащи „западни“ бизнесмени, зарязали успешната си кариера в големи чужди компании или банки и върнали се „на ползу роду“, да ни оправят.

Резултатът винаги е бил плачевен, а напудрените им дипломи са се оказвали зле прикрита мимикрия за истинските им намерения – лично забогатяване, обслужване на корпоративни интереси, забъркване в скандали и накрая изпадане в политическия миманс.

Всички добре помним какво се случи преди 20 години, когато цяла кохорта харвардски, оксфордски, и прочие „бръшлянови“ възпитаници, цъфна вкупом на портите на властта, претендирайки, че носи експертиза, а накрая се изниза тихомълком през задния вход.

Двама от служебните министри в кабинета „Радев“ – Кирил Петков и Асен Василев също претендират да са новите „юпи“-та, дошли с внушителна на пръв поглед харвардска биография, но още първите им действия ясно показаха, че бекграундът им няма нищо общо с действителните им намерения.

И докато засега Василев не е допуснал съществен гаф, освен може би назначаването на културист за шеф на НАП, то министърът на икономиката Кирил Петков е на път да засенчи дори най-напористите младежи, дошли у нас след 2001 г.

Още с озоваването си в министерското кресло и дори преди формално да е встъпил в длъжност, Петков се зае да „оправя“ държавната „Банка за развитие“. Действие, в което по принцип няма нищо лошо, но когато оставиш всичко останало в подчиненото ти министерство  - и то при условията на коронакриза, в която целият бизнес разчита на теб, за да се фиксираш в една единствена опорна точка, тогава червената лампа неминуемо ярко светва.

Първото нещо което размаха новото харвардско „юпи“ пред камерите беше списък с фирми, получили кредити от „Българска банка за развитие“, а второто – добре познатата фалшива мантра на кръга „Капитал“, че част от тези фирми били свързани с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски.

Както всяка инсинуация, и тази бързо спихна, а представители на ДПС публично опровергаха компромата на министъра. Дори и това обаче не спря спускането на Кирил Петков по наклонената плоскост, движен вероятно от предварително написания от някого списък със задачи, които трябва да изпълни докато за кратко е министър.

Смешно за обществото, но напълно в духа на фейсбук пропагандата, която практикуват приятелите му и довчерашни негови съпартийци от „Да България“, Петков организира „другарски съд“ за надзора на банката. На която публично „уволни“ двама от надзорниците, а третият от тях - Стамен Янев, който се върза на цирка на министъра, пое ролята на човека, който трябва да прокара смяната на кадрите в БНБ.

Резонно, твърде несериозно прозвуча твърдението на Янев, че едва ли не няма никаква представа какво се е случвало в банката, при положение, че стои на върха в тази институция, но това не направи никакво впечатление на Петков.

Което пък ясно показа, че целта не е грижата за публичния ресурс, както се пропагандира, а единствено разправа с досегашното ръководство и прокарване на популистки тези, обслужващи политически интерес.

За днес беше насрочена втора среща, на която трябваше осем от големите кредитополучатели да бъдат публично „тричани“ от Петков, а цялото шоу да бъде предавано по интернет.

Разбира се, тези големи компании, осигуряващи хиляди работни места и добавена стойност за стотици милиони в икономиката ни, не се вързаха на евтината пропаганда.

Нещо повече, в публично разпространени от тях позиции, министърът от кръга „Капитал“ беше определен като организатор на политически предизборни мероприятия и внушаващ неистини, като се набляга на единствено важното обстоятелство, че всички получени кредити се обслужват редовно и до стотинка и са напълно обезпечени.

И тази реакция е повече от естествена, защото никоя уважаваща себе си фирма, още повече от ранга на „нарочените“ от министър Петков, не би участвала в подобни публични „Биг Брадър“-и.

Мениджърските им екипи (със сигурност съставени от поне толкова образовани професионалисти, колкото и харвардското „юпи“) несъмнено имат ясна представа и какво би се случило, ако министър на икономиката на Германия, Англия или например САЩ, си позволи да привиква „на килимчето“ структуроопределящи петролни, търговски или транспортни дружества.

В тези държави подобно мероприятие в стил „народен съд“, не само няма изобщо да хрумне на когото и да било, а дори и да се случи, оставката на съответния министър ще полети още преди да му е поискана.

Така, след като шумно рекламираната среща очаквано не се състоя, на кратък брифинг пред журналисти Петков набързо приключи поредния епизод от сериала си „служебен министър на икономиката“, а дано поуката от попадането му в собствения популистки капан, послужи като предупреждение хората облечени във власт да се грижат единствено и само за интересите на обществото.