Анализаторът Кузман Илиев написа много силен коментар по повод днешното отбелязване на Илинден по стар стил.

Вижте думите на известния финансист и патриот:

Помни Илинден - великото общобългарско въстание за независимост и национално обединение

След руско-турската освободителна война от 1877-1878г. започва една агония, която продължава и до днес. И ще продължава и занапред. Берлинският договор разпокъсва етническото землище на българите на части.

Нито Великобритания, нито Франция, нито Русия или Австро-Унгария искат свръхмощна балканска държава. А заради успехите си “под юргана” и църковно-училищната дейност на Екзархията - българския род по това време е най-многоброен и с най-висока национална идентичност. Бил е най-близо до Цариград, най-дълго време, а излиза с най-силен дух.

Берлинският договор, както казахме, е безпощаден: Княжество България, Източна Румелия, Македонските земи и Одринска Тракия, Северна Добруджа - етно-географското ядро на българите е раздробено, разделени са братя от сестрите им, бащи и майки от децата им, баби и дядовци от внуците им - а Македония и Одринска Тракия остават под Османска власт.

Границите действително са кроени на хартия по арогантния почин на Великите сили - а това е рецепта за въстания, геноцид и потисничество, за асимилация и великодържавни планове.

Мозъкът и душата на Съединението между Княжество България и Източна Румелия от 1885 г., Захари Стоянов всъщност работи с БТРЦК по две паралелни линии - Съединението, от една страна, но и освобождаване на Македония и Одринско, от друга. Когато първото се осъществява, второто, парадоксално - става ужасно трудно. Мираж. Нито съседи, нито важни геополитически играчи ще ни подкрепят.

Нашите български братя от географската област Македония остават под хомота на Султана, а България привидно е безсилна да ги защити от произвола срещу имот, чест и живот.

Както от Високата порта, така и от надушилите възможност за териториални разширение - сърби и гърци. Това е трагедия, защото македонските българи участват дейно и жертвоготовно в Опълчението при освобождението ни, както и срещу агресията на сърбите през 1885-1886г., атакували ни в гръб след акта на Съединението ни - и изяли здрав бой именно заради геройската отбрана от представителите на целокупна България.

Веднага след Освобождението ни и безумния диктат от Берлин македонските българи правят въстание - Кресненско-разложкото. Безуспешно. Един от водачите е бъдещият български премиер Стамболов, който впоследствие до смъртта си през 1895г. ще се бори за целостта и неразделянето на македонските земи и за увеличаване на правата на българите там. Надеждата: спазването на член 23 от Берлинския договор - автономия на Македония по модела на Източна Румелия. Присъединяване в последващ етап към България.

Пак по установения модел.

Когато през 1893-1894г. в македонските земи се създава Организация, която да пази българите, тя е кръстена - Български Македоно-Одрински Революционни Комитети (БМОРК). Забележете: български.

Да потретим: БЪЛГАРСКИ. По-късно тази организация ще се нарича ТМОРО, ВМОРО, а накрая - ВМРО или Вътрешна Македонска Революционна Организация. А учредителите й - хора като Дамян Груев и д-р Христо Татарчев, или апостолите й като Георги (Гоце) Делчев отлично знаят какво са писали в устава й. И защо.

Издевателствата на османци, сърби и гърци са големи - и в Македония, и в Източна Тракия. През 1902г. македонските българи въстават при т. нар. Горноджумайско въстание, инспирирано от организацията на бежанците от тези земи и военните, верни на каузата от Княжество България - ВМОК.

Въстанието е сломено, Цариград е вече нащрек и засилва военното присъствие и репресиите срещу българското население на място.
Следващата година през април, група революционери анархисти осъществяват т. нар.

Солунски атентати с цел привличане на европейското внимание към Македонския въпрос. Това дава тон и катализира необратимият процес. Навръх Илинден (2-ри август) в Битолско, на Преображение - в Одринско и на Кръстовден в Серско - избухва координирано въстанието на българите, известно като Илинденско-Преображенско.

Днес в РСМ се изпуска Преображенско и Кръстовденско, защото навява усещане на общобългарска идентичност. Празниците са християнски и много важни за българския етнос, а символиката е очевидна.

Подобно на Априлското въстание замисълът е брутален по същината си. Ако сполучи борбата - идва свободата. Ако ли не - зверствата на подивелите турски войници и башибозук срещу “въстаналата рая”, ще привлекат вниманието и възмущението на световната общественост.

Така и става. Заклани, убити звески и изгорени са около 4.7 хиляди българи, опожарени - над 12.5 хиляди къщи. Изнасилени: повече 3.2 хиляди жени и момичета, стотици отвлечени и продадени в робство.

Над 70 хиляди са без дом. Над 30 хиляди бягат в България (не в Сърбия или Гърция). Участвали: проблизително 26,5 хиляди борци за свобода и национално освобождение срещу 300-хилядна турска армия и башибозук. Загинали - хиляда родни бойци срещу над 4 хиляди османски.

Протестите в България са мощни. Страната ни е слаба дипломатически, военно, икономически и не може да помогне съществено, без да застраши оцеляването си. Освен като приюти бежанци. Или “прати” герои родолюбци - петдесет офицера напускат военна служба и стават начело на четите; 20 поручици, петима капитана, един полковник и генерал лично оглавяват военните действия - за свободата на Македония и Одринско.

Драмата на крушението обаче прави така, че от 1904г. натам идея фикс за българското общество е реваншът за страданието на братята ни. Влизаме в Балканския съюз и войната с Турция през 1912г. с тази дива и вдъхновяваща обществена мисъл идея. И тук не говорим за “македонски комплекс” на българите - а за безпределно мъжество, с което военният ни талант и свирепата жажда за мъст, свобода и обединение водят до смазването на Турция от българските войски.

Тъжен исторически факт е, че през това време - зад гърба ни е започнал дележът на Македония. Между Кралство Сърбия и Гърция. Но това е друга тема, която се развива исторически и чиито последствия, разбира се, продължаваме да усещаме и виждаме и днес.

Цялата тази историческа драма ще предопредели влизането ни в Първата и Втората световна война. Ще маркира и битката ни за историята с новите “македонисти” - Франкещайна, създаден от Коминтерна и слугите на Сталин в комунистическата ера. Именно уважението към историята обаче води до твърдостта, с която родните академици и общественици бранят истината.

В памет на героите. Дължим им го заради подвига. И на нас - заради себеуважението и гордостта, че сме техни наследници.