Турция обмисля да разположи руските зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, в близост до района, в който нейните военни кораби придружават сондите, проучващи за въглеводороди, съобщава Bloomberg, цитирана от Фокус, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса.

Далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър относно контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова, твърдят неназовани събеседници на американската агенция.

Средиземноморието не е единственото обсъждано място и се разглеждат и други възможности, посочват още източниците. Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси, добавят те.

Говорителите на турското правителство не отговориха на призивите за коментар. Късно в четвъртък, Съветът за национална сигурност на страната подчерта в изявление, че: „Турция ще продължи дейността си в съответствие с международното право и няма да позволи да бъде поставена пред свършени факти в Източното Средиземноморие“.
 



Очаква се турският президент Реджеп Тайип Ердоган и президентът Доналд Тръмп да обсъдят С-400 по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Япония следващия месец. САЩ заплашиха да наложат санкции на Анкара, ако продължи с ракетната сделка, като изразиха загриженост, че добавянето на руски хардуер в армията на членката на НАТО Турция може да даде възможност на Москва да събере критична военна информация. Вашингтон също така предупреди, че турските амбиции да започнат офшорни сондажни операции в зона, заявена от Кипър като изключителна икономическа зона, „рискува да повишат напрежението в региона“.

„Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM , „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Защо руските ракети разделят Турция и САЩ:

Министърът на отбраната Хулуси Акар каза миналата седмица, че все още се работи за определяне на мястото, където могат да бъдат разположени ракетните системи. През април военният министър посочи, че С-400 може да се използва за защита на столицата Анкара, търговския център на Истанбул, южната авиационна база "Инджирлик" или неидентифицирано промишлено съоръжение. Неназованото местоположение може да бъде първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую на средиземноморското крайбрежие, твърдят източници на „Блумбърг“.

Русия не е поставяла никакви условия за това, къде Турция може да разположи системите, заяви Игор Коротченко, ръководител на базирания в Москва Център за анализ на световната оръжейна търговия. „Турция е суверенна държава. Ердоган може да ги разположи, където поиска“.

Ролята на Русия

С-400, известна според идентификацията на НАТО като SA-21 Growler, има съвременни радари и е предназначена да защитава въздушното пространство срещу самолети, използвани от страните в западния военен алианс. Най-главното сред опасенията на САЩ е, че руската система може да бъде използвана за събиране на данни за способностите на изтребителите F-35. Турция отказа да анулира сделката с Москва и разполагането на С-400 на средиземноморския бряг може да изплаши другите държави в региона, които разполагат с F-35, включително Великобритания и Израел.

Разполагането на системите в Турция ще отбележи още един успех в усилията на руския президент Владимир Путин да увеличи ролята на Москва в Близкия Изток. „Възможността С-400 да бъдат разположени в Аккую е доста голяма“, заяви Абдула Агар, турски анализатор по въпросите на сигурността. „Това е решение, което може да обезпечи сигурността на ядрената централа в съответствие със сътрудничеството между Турция и Русия и да даде предимство в жестоката енергийна конкуренция в Източното Средиземноморие“.

За някои от военните и цивилните лидери на Турция историята също оказва влияние. Те горчиво си спомнят осакатяващото американско оръжейно ембарго, наложено след като Турция нахлува в северната част на Кипър в резултат на опит за преврат, целящ обединяването на острова с Гърция през 1974 година.

През изминалото десетилетие край бреговете на Египет, Израел и Кипър бяха открити значителни количества природен газ, включително от Exxon Mobil Corp., което предизвика надежди за създаване на регионален енергиен център. Все пак компаниите се борят да преодолеят дългогодишни политически и правни пречки и да намерят жизнеспособни експортни пазари, оставяйки инвеститорите в дилема, дали фирмите могат да реализират своя потенциал.

Международно признатото правителство на Република Кипър даде лицензи за проучване няколко офшорни блока, някои от които са в оспорвани води, което предизвика заплахи от Турция, възразяваща срещу едностранните сондажи на Кипър, без споразумение за споделяне на приходите от всякакви находки.

Турция иска морските граници в района да бъдат фиксирани, за да се защитят правата й, както и тези на държавата на турците киприоти, която само Анкара признава. „Турция има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие и очаква страните в региона и извън нея да се съобразяват с правата на турците киприоти", заяви Акар пред чуждестранни военни аташета на борда на турска фрегата по време на голямо военноморско учение на 25 май.