Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече преговорите изглеждат единственият начин за прекратяване на насилието и страданията в Украйна.

Светът обаче не забелязва, че пътят към прекратяването на огъня е блокиран от битки от разстояние: от трима високопоставени членове на британското правителство, пише в свой анализ Панкадж Мишра, колумнист на "Блумбърг"

Премиерът Борис Джонсън, външният министър Лиз Тръс и министърът на отбраната Бен Уолъс използваха конфликта в Украйна, за да укрепят политическия си капитал.

За Джонсън руската кампания започна точно навреме. В края на февруари той беше ударен от "Партигейт" - най-тежката криза в историята на неговия премиерски пост. След разкрития за незаконни партита на Даунинг Стрийт 10 с участието на Джонсън, в нарушение на законите, които собственото му правителство прие в разгара на пандемията, дори партийните му другари се разбунтуваха срещу него.

Джонсън беше един от първите световни лидери, изпратили смъртоносна помощ на Украйна. След това той стана първият от западноевропейските лидери, който говори пред украинския парламент. Възбуждащата "чърчилска" реч на Джонсън го направи герой в Украйна - въпреки че у дома той беше първият действащ министър-председател, на когото бива наложено административно наказание (глоба).

За разлика от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, Джонсън лично посети Киев. През последните две седмици той направи широко разгласени пътувания до Финландия и Швеция, обещавайки да ги защити от руската инвазия.

Обединеното кралство ръководи Обединените експедиционни сили, военни сили, които включват Норвегия, Дания, Финландия, Швеция, Исландия, Естония, Латвия, Литва и Холандия.

Командвайки европейска армия, която все още липсва на най-големия му враг Европейският съюз, Джонсън отново търси вдъхновение от своя идол Уинстън Чърчил, чиято кариера преди войната също беше белязана от системна некомпетентност и опортюнизъм.

Проблемът е, че Джонсън по същество подклажда конфликт, в който Обединеното кралство не участва. Украинците се бият и умират, докато страната им се разпада и обезлюдява.

Но дори напускането на Джонсън от поста няма да намали авантюризма. Напротив: Тръс и Уолъс - най-вероятните му наследници - решиха, че за кариерата им ще бъде само от полза, ако надминат самия Джонсън с войнствената си реторика.

Тръс, която стана известна в социалните мрежи със снимките си с танкове, започна военната си кампания с гръмко обещание да подкрепи британските доброволци в Украйна - въпреки че тази идея беше отхвърлена от нейните съпартийци и отхвърлена от британските военни. Сега тя настоява Русия да бъде изхвърлена и от Крим. Уолъс също подкрепи това искане, сравнявайки Путин с Хитлер.

Както моят колега от Bloomberg Макс Хейстингс отбелязва, Тръс и Уолъс са по-скоро "крещящи футболни фенове", отколкото министри на сериозна държава. След атаките им срещу Крим, експертът по черноморските и евразийските въпроси Нийл Ашерсън дори написа необичайно язвително писмо до The Guardian и предупреди, че Тръс рискува да започне "кървава баня" в региона.

Разбира се, за да успее в геополитиката, Тръс ще трябва първо да научи география. Наскоро тя каза, че Обединеното кралство ще подкрепи "нашите балтийски съюзници отвъд Черно море", като обърква водни площи, които са на повече от хиляда километра един от друг.

По-рано, на враждебна среща със Сергей Лавров, Тръс каза, че Обединеното кралство никога няма да признае регионите Ростов и Воронеж за руски. Британският посланик в Русия дори трябваше да се намеси и внимателно да информира шефа за грешката й.

Дори и да приеме така необходимата помощ от подобни британски приятели, Украйна трябва да внимава за тях. Дори в най-добрия случай военните успехи само биха предоставили на Украйна добра позиция за преговори с Русия, а не категорична победа - и във всеки случай няма да й върнат Крим, както се изисква от нейните опортюнистични британски спонсори.

Украинският култ към Джонсън крие и други опасности. Близостта на Киев до британското правителство ще затрудни отношенията му с Европейския съюз. Докато пиша това, новите подражатели на Чърчил разкъсват търговското споразумение с ЕС за Северна Ирландия, подкопавайки още повече авторитета и доверието на страната си.

Подкрепяйки нарушителя на закона и нямайки по-добри алтернативи, торите загубиха не само обичайния си професионализъм, но и елементарно благоприличие. Останалите трябва да бъдат по-предпазливи относно деградацията на британската политика и непредсказуемостта, която тя донесе на Украйна.