Най-голямата бизнес медия “Блумбърг” предупреждава, че развитият свят наближава критична точка.

Не, това не е критичната линия, за която сега се вика от всяка трибуна и не е от ежедневните предупреждения, от които е невъзможно да се избяга днес. Тоест, не говорим за необратимите климатични промени.

Напротив, става въпрос за обратното - за този гигантски проблем, който решението на проблемите с климата само ще изостри.
Говорим за тоталното застаряване на населението.

Нека накратко припомним тук: повечето страни по света вече са преминали границата на т. нар. “Стеснено възпроизвеждане”, тоест те извършват „Демографски преход“. Грубо казано, в такива страни има по-малко от две деца на жена, което означава, че следващите поколения в тях ще бъдат по-малки от сегашните.

Тези държави сега включват: Русия (с повечето постсъветски републики, с изключение на Централна Азия), САЩ с Канада, цяла Европа, цяла Източна Азия и значителна част от Южна Америка (включително например Бразилия и Куба) и дори редица големи ислямски държави, например Иран и Бангладеш.

Огромен брой други страни ще преминат тази граница буквално през следващото десетилетие, тъй като раждаемостта намалява в световен мащаб - Мексико, Аржентина и Индия вече са на ръба на стесненото възпроизводство, Индонезия и Саудитска Арабия се приближават до тях.

И дори в резервоари за нарастване на световното население - като Пакистан, Египет или Нигерия - сегашният коефициент на плодовитост е с 25-50 процента по-нисък, отколкото е бил на върха си, преди 40-60 години.

Бизнес информационна агенция “Блумбърг”, разглеждайки европейската и американската ситуация, отбелязва, че нарастващата армия от възрастни хора е нарастващо предизвикателство.

Защото те не просто „отпадат от общественото производство“ и вече не са от полза за икономиката - те също така прекрояват самата икономика. След като са спрели да работят, те продължават да преработват икономиката за себе си, просто защото а) сега живеят много дълго време и б) в същото време не са много здрави:

"Четиридесет процента от американците на възраст 85 и повече години страдат от болестта на Алцхаймер. Седемдесет процента от тези над 65 години ще се нуждаят от грижи в някакъв момент. Мрачната реалност е, че колкото повече хора живеят по-дълго, толкова повече се нуждаят от постоянни грижи."

За да получите по -ясна представа за мащаба на проблема, през 2018 г. има 6,5 милиона американци на възраст 85 и повече години, или около два процента от населението.

Но това е най-малкият проблем, защото тези, които сега са между 75 и 84, са около 15 милиона, или 4,5 процента от населението. Тоест скоро броят на гражданите с болестта на Алцхаймер ще се удвои и съответно армията, нуждаеща се от постоянни грижи, ще расте.

И напредналите нации имат въпрос: кой всъщност ще се грижи за тях?

Отговорът „роботите ще направят всичко“ звучи страхотно - жалко, че е фантастичен. В съвременния свят има много автомобилни компании, които разработват и подобряват своите автопилоти - но досега няма нито един истински автопилот в областта, който да може просто да управлява автомобил според правилата на пътя и да не гази.

Разстоянието до робот, който ще може да се грижи за изкуфели старци, тоест да ги пази от глупости, да преобличат дрехите им, да ги храни и къпе, е приблизително същото, както до колонизацията на Марс.

Отговорът „децата и внуците ще се грижат за всички“ не звучи много убедително, защото - вижте по-горе - ще има по-малко деца и внуци от възрастните хора. Освен това децата трябва да работят, а внуците да се учат - а самата нужда да се грижат за възрастните хора означава, че те ще изразходват тези милиони и милиарди човекочасове, вместо да се учи и работи.

Затова отговорът звучи като „специално обучени хора - медицинските сестри ще направят всичко“. Това означава, че от бъдещите поколения (в същата Америка около 15 процента от населението е на възраст над 65 години, у нас вече повече от 20), все по -голяма част ще се грижат професионално за възрастните хора.

Тази индустрия сега е във възход в световен мащаб - но проблемът е, че тя, така да се каже, е чисто разходна: за грижи за възрастни хора, за разлика от грижите за деца, правителствата и гражданите харчат само пари, но няма да има възвръщаемост. Звучи грубо, но е вярно.

Допълнителен въпрос е: „откъде да вземем всички тези медицински сестри“. Има две възможности: или да се обучава нарастващ процент от населението в трудоспособна възраст, или да се привлекат чуждестранни гастарбайтери.

В действителност, естествено, ще има и от двете. И това е доста тъжен вариант за всяка нация, защото всички тези хора трябва да бъдат платени.

Участието на по-голям брой трудоспособни граждани в индустрията за грижите провокира увеличаване на нуждата от гастарбайтери (тъй като в обозримо бъдеще автоматизацията ще бъде много по-успешна в унищожаването на работните места на офис работниците, отколкото на портиерите и бачкаторите).

Увеличаването на броя на гастарбайтерите води до някои промени в начина на живот, които много местни граждани от различни страни силно не харесват.

Но дори и това в крайна сметка може да се окаже временно решение, защото, позволете ми отново да ви напомня, раждаемостта като цяло намалява в целия свят и когато достигне нивото на стеснено възпроизводство в Африка (приблизително след 40 години ), няма да има достатъчно африканци за всички.

... Тук, между другото, има един любопитен нюанс.

Споменах по-горе, че борбата срещу изменението на климата, което сега е обявена за основна заплаха за човечеството, само ще задълбочи проблема със застаряването и старческата - и следователно общонационалната - бедност в бъдеще.

Логиката тук е много проста. Борбата срещу глобалното затопляне сега е насочена към а) намаляване на емисиите на CO2 и преминаване към т. нар. “зелена енергия” и б) намаляване на потреблението на енергия.

В момента няма причина да се смята, че зелената енергия ще бъде по-евтина от въглеводородната енергия или дори наравно с нея. Но има много причини да се смята, че ще бъде много по-скъпа. Скъпата енергия означава от своя страна, че гражданите на различни страни, които вече се оплакват, че „няма с какво да раждат и отглеждат деца“, ще раждат и отглеждат още по-малко деца.

Не ме домързя да разгледам страните с най-скъпа електроенергия. По някаква причина в първите десет големи държави с най-скъпа електроенергия (Германия, Дания, Португалия, Белгия, Ирландия, Япония, Великобритания, Италия, Руанда, Австрия) - само в една, африканска Руанда, собственото ѝ население не умира. Там обаче само 40 процента от жителите имат достъп до електричество.

Между другото, Германия, Великобритания, Италия и Япония също са водещи по процент зелена енергия в своите икономики.

... Изводите, които трябва да се направят от всичко това, са доста тежки. Светът - въпреки че не обичат да говорят много за това - е изправен пред доста трудни десетилетия. Защото това ще са десетилетия с нарастващ процент безпомощни стари хора, нуждаещи се от грижи, ще са десетилетия с много скъпа (особено ако "зелената тема" играе по предназначение) енергия и катастрофа да плодовитостта.

И това ще са десетилетия с активно заместване на населението на напредналите и средно развитите страни с млади хора от по-слабо развитите страни.

И за да се поддържа повече или по-малко прилично ниво на благосъстояние на гражданите, изразено в покупателната способност, или държавите трябва да запазят достъп до евтина енергия за своите индустрии и граждани, или по някакво чудо да успеят да убедят своите граждани да се умножават.

Пиша „по чудо“, защото световният колективен отговор на самите граждани на подобен призив звучи като “Първо ни предоставяте достойни условия, а след това ще мислим“.

Опитът обаче показва, че дори в страни, които са предоставили на гражданите всичко като цяло, това не пречи на последните да се откажат от възпроизводството, вижте прословутата Европа като цяло и в частност Скандинавия.

Страната ни има достъп до евтина енергия - засега. Ако не сме принудени - чрез натиск и убеждение - да я изоставим, Русия има шанс да издържи „трудните десетилетия“ пред света малко по-лесно от другите.