Записвам истории на хора, с тяхно съгласие, чиито истории са тясно свързани с парите на богаташи. Или самите те са богаташи. Парите  ли са основната причина за взаимоотношенията, в случая между съседи.

Живеем във вилна зона. Къщата ни е малка. Строена е от дядо ми преди 72 години.

Всички от семейството ни, години наред сме работили сами да направим къщата удобна за живеене. Разкрасихме фасадата, повдигнахме тавански етаж, оправихме терасата. Накрая беше двора. Майка ми е царица да отглежда цветя и най-вече рози. Като минават хора, винаги спират да гледат градината ни.

Един ден пристигнаха машини, техника и захванаха да копаят в съседния парцел. Така и не разбрахме имаха ли разрешение да копаят, бяха почти до основите на нашата къща, делеше ни само оградата.

Познати казваха, че са от новобогаташите, дето всичко им пада наготово. Нито ни поздравяваха, нито заговаряха. Все едно не съществуваме. Всички отпадъци се хвърляха към нашата ограда и до вратата на двора ни. Оплаквахме се в общината, но резултат нулев.

Вдигнаха голяма и богата къща. Слънцето ни скриха с височината. Почти целия  двор циментираха, защото имаха коли и два гаража.

Като седяхме на двора, недай си боже и те да са седнали в техния двор, постоянно подхвърляха обиди към нас: „Гочовците, не знам защо така ни наричаха,  Гочовците на кисело мляко ли карат...“

Бяхме решили да не се ядосваме, защото ние  имаме само този имот и  няма къде да отидем да живеем. Тях често ги нямаше по цели седмици, но като пристигаха беше величава тупурдия и после до сутринта веселба със съответната свирня.  Обезателно  мятаха празните бутилки направо в двора ни.

А градината ни наистина беше чудно красива. Пълна с рози,  петунии висяха от первазите на прозорците. Имаме  калдъръмчета, лоза, люляци, череша, круши, малини, шипка, която с цветчетата си обвива входната врата на двора.

Но не се мина време и намерихме розите си прекършени. А дървото между двата парцела бяха му обелили кората.  Призля ни, отидохме да се разправяме, но те задружно излязоха като феодали, едва не ни пребиха.

Така и не разбрахме с какво дразнехме тези съседи и защо имаха злоба към нас. Нищо не им бяхме направили, дори понесохме стоически целия им строеж и всичките им гадости и пренебрежението към нашия скромен имот. Тормозът беше без почивка.

Понякога си мислех, дали ако бяхме нахакани и богати като тях, дали щяха да се свият и да се съобразяват. Но майка ми казваше: Те са  такива били винаги. Друго не могат.

Слава богу нашенските новобогаташи заминаха преди няколко години за чужбина и от нас по-щастливи нямаше. Ужасявахме се при мисълта, че един ден ще се завърнат. 

Но къде, къде да идем? – си повтаряхме. Братовчедка ми като идваше все се ядосваше: Откъде накъде вие ще бягате, та това е къща от дядо ви! Те да се махат!!! На което ние примирено се изсмивахме „Да, бе!“.

Но съдбата бе решила друго. Възмездие ги настигна.

Къщата, която купили там, била подпалена, явно враждували с други като тях. Оттам тръгнали нанякъде, разпилели се. Имотът до нас бе обявен за продажба, дойде човек от адвокатска кантора и сложи обява. 

Къщата, която строиха с такава стръв,  последвалата злоба срещу нас без никаква причина от наша страна, сега чака новите си стопани. Е, кажете ни за какво беше всичко това?  

Савка ЧОЛАКОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук