На специален брифинг в събота, 2 декември, прокуратурата и ГДБОП се похвалиха с акция за разбиване на група, която се е занимавала с незаконен паралелен износ на скъпоструващи лекарства. Оказа се, че арабинът Амир Мохамед е изнесъл незаконно медикаменти за над 90 милиона лева през миналата година. Разследващите смятат, че той е лидер на организирана престъпна група,която е изнесла за държави от Европейския съюз скъпоструващите лекарства, от които са били лишени стотици пациенти у нас. А за тях медикаментите често са животоспасяващи. Акцията безспорно е похвална, още повече че темата с паралелния износ на лекарства, дори и когато е законен, но създава дефицит на българския пазар, отдавна присъства в медийното пространство. Още по-добре би било, ако тя не остане единична, а бъде последвана от нови такива, пише "Труд".

Крайно време е институциите да разплетат докрай този възел и да осветят всички схеми, чрез които не само се източва здравната каса, тоест парите на данъкоплатците, но което е по- важно – българските пациенти остават без животоспасяващо лечение. Като са казали А, нека кажат и Б. Само тогава би се постигнал някакъв оздравителен ефект за болното ни здравеопазване.

Кой се опитва политически да яхне акцията?

Фактите около първата такава акция вече са известни, но странно или не съвсем, някои от медийните публикации по темата завършват с констатацията, че фирми около заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки не са замесени в разследваната схема на Амир Мохамед. Защо ли? Да не би, когато стане въпрос за паралелен износ, в масовото съзнание веднага да изплуват конкретни имена?

В неделния ден (3 декември) партията на Веселин Марешки – „Воля” разпространи специална позиция по въпроса, като не за първи път се приши политически към действията на държавни институции. Позицията в стил „гузен негонен бяга” беше разяснена и от самия лидер Марешки в ефира на националното радио. Според нея В. Марешки е пръв борец срещу нелегалните или неморалните практики на пазара на лекарства у нас, като именно той е алармирал за тях. Но всъщност не това беше целта на въпросното писание. То е изпълнено с хули към българските медии, които разпространявали „фалшиви новини” по адрес на Марешки под диктовката на някакви невидими сценаристи. Напоследък модерна теза, често артикулирана от г-н Марешки.

Ето и точния цитат: „Месеци наред във водещи медии, включително в обществената телевизия, се наслагваше тенденциозно фалшивата новина, че схемите на реекспорт на скъпоструващи лекарства, с които се източва Националната здравно-осигурителна каса, са свързани със семейния бизнес на нашия лидер Веселин Марешки. Тя бе лансирана от кого ли не – от политици, от псевдоразследващи журналисти, от добре подсигурени за публикациите медии.”

Марешки дори настоява някой да се извини за обидената му чест. Но да се върнем към престъпната схема, която ГДБОП и прокуратурата са разследвали месеци наред. Според изнесената информация в групата на Амир са участвали седем лица. Зад решетките са аптекари и лекари, изписвали с фалшиви документи лекарства. Черешката на тортата, най-ювелирното изпълнение, е да се внасят оригинални лекарства на световни производители от Турция. Те се преопаковат и отиват като паралелен износ в страните от Европейския съюз. Така чрез престъпната си схема Амир Мохамед успявал да вкара незаконно нерегистрирани медикаменти от страна извън ЕС.

Цената на лекарствата в България е близо 2 пъти по-ниска, отколкото на пазарите в Германия, Швеция, Великобритания. От своя страна, някои от скъпоструващите лекарства в Турция са два пъти по-евтини, отколкото у нас. Това прави паралелния износ, който иначе, пак подчертаваме, е изцяло легален, особено изкушаващ за търговия. Сред лекарствата, които бандата на Амир масово изкупува, били „Золадекс” – за рак на гърдата, медикаментът за болестта на ХОББ „Спирива” и лекарството за ревматоиден артрит „Хумира”. Вероятно на читателите, които следят темата, правят впечатление някои моменти, защото вече са ги чували или чели. Само дето не е ставало дума за Амир Мохамед. Напомня ли ви нещо „внос от Турция”, „износ за Европейския съюз”, „печалби на гърба на здравната каса”, „ощетяване на български пациенти” и… ”Хумира”.

„Проблемът с паралелния износ на лекарства рефлектира върху здравето на нацията и на българските граждани. Износът на такива лекарства, преопаковането им и недостигането им до болните в здравните заведения излага на риск здравето на пациентите“. Това пък съобщи в средата на ноември главният прокурор Сотир Цацаров. Тогава той беше поканен на изслушване в комисията за борба със сивата икономика в парламента. На заседанието беше поканена и журналистката от БНТ и автор на предаването „Открито” Валя Ахчиева поради факта, че от доста време тя е ангажирана с темата и е направила поредица от разследвания за паралелния износ на лекарства. В тях тя с конкретни факти освети схеми, по които прокуратурата работи. И да, става въпрос за внос от Турция именно на „Хумира”, която после се изнася за държави от ЕС.

И не, не става въпрос за Амир Мохамед. Ахчиева посвети на темата предаванията си на 27.04, 18.05, 21.09, 26.10 тази година като именно последното показва интересни факти около дейността на Марешки в аптечния бранш и тези на близки негови роднини – майка и жената на тъста. Именно двете „свати”се оказаха важни фигури в търговията с лекарства. Защо заместник-председателят на Народното събрание не говори по същество за тези факти, когато се опитва да громи българските медии, използвайки политическите си позиции? Защо не каже коя е Нина Катченко, собственичка на фирмата „Трейднет България”, която купува от Веска Марешка, майката на Веселин Марешки? Но не само – пак Марешка е пълномощник на фирмата в България. И, естествено, по силата на случайността, същата тази Катченко живее на семейни начала с Александър Музюкин. И понеже най-вероятно Марешки, няма да го направи, да припомним ние – Музюкин е бащата на Светлана Марешка, съпругата на бизнесмена и депутат.

Именно „Трейднет” върти износ на лекарства. По въпроса в позицията на неговата партия „Воля” има единствено витиевати коментари: „Обществената телевизия БНТ, която всички ние издържаме с данъците си, през последните месеци пускаше серия измислени „разследвания”, насочени срещу лидера на ВОЛЯ Веселин Марешки.”

Схемата с паралелния износ на „Хумира”
Какво е измисленото на фактите, безспорно доказани в журналистическите разследвания. „Труд” също ги публикува. А ето и какви са те: Разследването на Валя Ахчиева в „Открито” на БНТ показа как в България се внася контрабандно от Турция скъпоструващото лекарство „Хумира”. В разгледания случай доставчикът „Фармнет” снабдява с него аптеки „Марешки” като по този начин се източва здравната каса.

Осветен беше и механизмът на схемата, а той е следният: в опаковката вместо оригинална „Хумира”, произведена в САЩ, се поставя контрабандна турска „Хумира”. Тя се дава на българските пациенти и се заплаща от НЗОК. А извадената оригинална се поставя във фалшива опаковка и отива за паралелен износ. Интересен факт е, че само 10% от лекарството „Хумира” се използва от болни у нас. Останалите 90% заминават за паралелен износ.

Именно Ахчиева установи и връзката между Катченко и Марешки – Нина Катченко, собственик и управител на „Трейднет България”, живее на семейни начала с тъста на Веселин Марешки в Дубовка, край Волгоград, Русия. В поредица от разследвания за „Трейднет България” се вижда, че фирмата е направила износ за милиони левове само през тази година на скъпоструващи лекарства за Европа, и по-конкретно за Германия, за немската фирма „Колфарма”. Разплитането на цялата афера започва с един болен от Бургас, който се нуждае от скъпоструващата „Хумира”.

Ангел Апостолов е с диагноза псориатичен артрит. Както обикновено, Апостолов отишъл с рецепта в аптека „Марешки” в Бургас, която се намира на улица „Демокрация” 92. Представил своята рецепта с изписаното лекарство, което се реимбурсира (плаща) от здравната каса и го получил веднага. Когато се прибрал у дома и отворил опаковката, видял, че двете спринцовки са написани на турски език.

Упътването също било на турски език. Видял също, че партидните номера на спринцовката и на опаковката, както и сроковете на годност били различни. Апостолов се притеснил, защото в опаковка с надписи на български език се намирала инжекция с надписи на турски език. Човекът решил да се обади в българския офис на американската компания АбВи. Тази фирма е производител на това скъпо струващо лекарство, което се изписва на болни от артрит и се реимбурсира от здравната каса. Пациентът попитал нормално ли е това, а от фирмата му отговорили – не, не е нормално.

На въпроса как ще обясни, че е дала на пациент лекарство с опаковка на български език, а вътре е турска „Хумира”, управителката отрече някой да е сменял спринцовките вътре в самата аптека. Тя прехвърли топката на фирма „Фармнет”, която е дистрибутор на аптеки „Марешки”. Обясни, че тези лекарства ги получават от склада на „Фармнет” и както ги получат, така ги продават. В разследването беше направен опит с произволна аптека в Одрин да се купи турска „Хумира”.

Ахчиева за 15 минути успя да уговори турския фармацевт да є продаде без рецепта пет опаковки, всяка една по 515 евро, като във всяка има по две спринцовки. За петте опаковки турският фармацевт беше написал собственоръчно на листче, че иска 2575 евро. От тази сметка излиза, че турската „Хумира” е два пъти по евтина от тази в България. Ако в Турция може да се купи за около 500 евро, в България тя е 1800 лева, а в Германия тя е 1800 евро – т. е. двойно повече. Дали Амир е измислил нещо ново и гениално в жанра. Или може би е заимствал някои „практики”? Може би.

Ахчиева показа по документи схемата, чрез която от една оригинална опаковка „Хумира”, която влиза в България, се получават две опаковки, но и двете са менте. Едната опаковка е оригинална на български език, а спринцовките са контрабандна „Хумира” на турски език. Те се дават на български пациенти и според тази схема и касата плаща за тях на аптеките. А втората „Хумира”, вече с оригиналната инжекция, но с фалшива опаковка, направена от някой, отива за паралелен износ за чужбина, за Германия, например.

По този начин в предаването „Открито” на БНТ бе разкрита парадоксална схема, по която скъпоструващи лекарства, които се внасят в България, на цени за България, по реда на НЗОК, и които се заплащат с публични средства, всъщност се изнасят за чужбина, като паралелен износ с фалшиви опаковки, а на пациентите се продават контрабандни лекарства, които се заплащат от касата. Това на практика е източване на здравната каса. Укрива се броят на контрабандните лекарства, които по тази схема се заплащат от НЗОК. Така че Марешки едва ли има основания да си пришива резултатите на прокуратурата и полицията в разследването на ГДБОП и прокуратурата. Нито пък има право „да поощрява” работещите по схемата. По-скоро да отговори на въпроси за собственото си бизнес битие, които упорито избягва. Но не.

Депутатът дори използва декларациите на партията си – един изцяло политически инструмент, за да решава свои бизнес въпроси и в един друг сектор – търговията с течни горива. Ето какво се казва в позицията на „Воля”: „Ние няма да позволим истината да бъде скрита и темата да приключи за три дни, както много други такива. Подобен случай имаше с проверките на 900 нередовни бензиностанции през месец юни тази година. Обществото така и не разбра кои са нарушителите. А ако имаше дори само една на Веселин Марешки, това щеше да е топ новина седмици наред.” Наистина ли всичко е наред с горивата на Марешки? Истинският въпрос е Какво изобщо е наред с горивата на видния политик?

Защото има един факт, обвит със странно мълчание. Това е решение номер 129 на Административния съд в Габрово от 22.06.2017 г. С него на фирма на Марешки е наложена глоба от 10 000 лева, както и заплащане на съдебни разноски за 630 лева. Става въпрос за продажбата на некачествено гориво с 50% процента повече сяра. За този случай Марешки обясняваше, че не носи отговорност, че всичко е наред с горивата му, заподозря саботаж.

“Имаме 5 бензиностанции, в Габрово има два съда за дизел. В единия намират по-голямо количество сяра в дизела. Не знам дали има замесени и наши служители. Това е подхвърлено, не може ние да си подхвърлим сяра”, обясняваше се тогава Марешки.

Очевидно съдът – крайната инстанция, която може да се изкаже окончателно по въпроса, е на съвсем друго мнение. Защо Марешки някак си пропуска да спомене този факт в политико-икономическите си тиради от трибуната на парламента и телевизионните студия? Ловките му опити да отклонява вниманието от себе си и да пришива собствените си прийоми на бизнес конкуренти не са от вчера.

Въпросите кънтят
Около бизнес начинанията на Марешки има много въпроси. Въпросите вече кънтят и е крайно време държавните органи да дадат отговорите, които дължат на обществото. Защото общественият принос на всеки бизнес е плащането на данъци в хазната. Особено когато този бизнес е свързан с човек, заемащедин от най-високите постове в държавата, какъвто е г-н Веселин Марешки.

Така че е ред на финансовия министър да обясни има ли и една приключила проверка на фирми от кръга Марешки. Ако не, защо няма? Защото увъртането и мълчанието по темата вече сериозно намирисва на политически чадър. Чакаме отговори. Крайно време е.