Отделни съдилища пречат на работата на прокуратурата и проблемите в правораздаването у нас не идват само от държавното обвинение, както се опитват да изкарат протестърите с тоги, а до голяма степен и от тях. Сред въпросните съдилища „блесва“ оглавявания от авера на Лозан Панов – Калоян Топалов, Софийски градски съд (СГС), пише "Монитор".

Това е една от основните констатации в дългоочаквания независим технически анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата. Той бе направен от външни експерти-петима чужди прокурори от Великобритания, Испания, Германия и Холандия под надзора на Европейската комисия, като противно на всички опити на кръговете около проваления правосъден министър Христо Иванов и ортаците му съдии протестъри, всъщност показва, че държавното обвинение до голяма степен си върши работата и удря огромен шамар на СГС.

„Екипът от прокурори смята, че констатираните неприемливи забавяния при приключването на делата не се дължат само на недостатъци в работата на прокуратурата, но и на останалите участници в наказателното производство, включително и съдилищата. При връщане на обвинителния акт на прокуратурата това не означава непременно, че работата на прокурора е с лошо качество. То може да се дължи и на твърде процедурен подход към детайлите, възприет от съдиите в някои съдилища“,  се казва в документа.

Експертите дават и конкретни примери с 14 дела за корупция, разглеждани от СГС. Обвинителните актове по 12 от тях са били върнати от съдии на Топалов на държавното обвинение за поправка, но горната инстанция е потвърдила становището на прокуратурата в 11 от случаите. Затова експертите на ЕК препоръчват делата за корупция по висшите етажи на държавата да се поемат от специализирания наказателен съд, но по тях да продължават да работят прокурорите от Софийската градска прокуратура, които се били доказали в работата си.

„Изразените пред екипа становища във връзка с разглеждането на дела за корупция в СГС, както и неразрешени оплаквания относно други практики в този съд ни карат да се запитаме дали СГС е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище“, се посочва в доклада, в който изрично се подчертава, че
спецсъдът има по-добро взаимодействие с прокуратурата от СГС и магистратите в него не страдат от формализъм. В същото време именно от редиците на СГС са множеството кресливи магистрати, които критикуват прокуратурата като например Мирослава Тодорова и Калоян Топалов.

За да се подобри борбата с престъпността и корупцията, докладът препоръчва законодателни промени, с които да намалят забавянията на изготвянето на мотиви от страна на съдиите, както и възможност главният прокурор да иска от Висшия съдебен съвет (ВСС) наказания за магистратите, бавещи дела. Предлага се и драстично да бъде намален обемът на обвинителните актове, тъй като експертите останали шокирани от това, че по повечето разследвания те обичайно надхвърлят 1000 страници.

Докладът препоръчва също повече правомощия за обвинител №1 и административните ръководители в рамките на самата прокуратура. Дори се призовава главният прокурор да участва пряко в работата по „чувствителни дела“. Самият обвинител №1 Сотир Цацаров обаче даде да се разбере, че е против подобен вид централизация.

„По отношение на устройството на прокуратурата се виждат препоръки, които са свързани с една посока, която за нас би била доста голяма крачка назад. Знаете, че от времето на утвърждаване на стратегията, през проектите на закони за съдебна власт, до настоящия момент, общо взето сме в посока на т. нар. децентрализация. Има препоръки, които са свързани със засилени правомощия на административните ръководители, включително и при решаване на досъдебните производства и на засилени правомощия включително и на главния прокурор – нещо, което за нас поставя въпроси, които трудно можем да приемем“, заяви той. В същото време се съгласи с друга препоръка – да има по-засилена отчетност пред Народното събрание, но „не и по-конкретни дела“, както предлагат експертите.