През далечната 1983 г. в България се ражда киношедьовърът „Господин за един ден“. Лентата разказва за България от 30-те години, а главният герой Пурко (изигран от великия Тодор Колев) е беден "свирчо", притиснат от живота, който постоянно изпада в нелепи ситуации.

По ирония на съдбата идеалът за благополучие придобива в съзнанието на героя образа на добре облечен градски господин. И Пурко решава да пожертва последните си спестявания, за да достигне своя идеал.

„Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги“, казваше приживе Тодор Колев за ситуацията у нас, без да подозира колко пророчески са всъщност тези негови думи.

Година след Пурко, в Димитровград, проплаква друг „герой“, за когото и до днес идеалът за постове, пари и власт се оказва основна ценност в живота. Макар да е близък до сърцето и мислите на един от емблематичните дерибеи на Ахмед Доган – Илхан Кючюк, вечният маргинал Валентин Тончев и до днес мечтае да е отделна единица – натрупала власт и пари на гърба на хората и държавата.

И тук идва сблъсъка на световете – Тончев, който до преди половин година беше известен само на приятеля си Кючюк, днес получава нечувано медийно внимание. Дава изявления, громи „лошите“, раздава присъди, иска постове, плаши управляващите…

Всеки неизкушен от политиката наблюдател на наглото поведение на Тончев би решил, че той е представител на стотици хиляди гласоподаватели. Или поне, че е избран от хората за народен представител, който изпълнява волята на своите избирател.

Истината е съвсем друга и банална – Тончев е един съвременен Пурко, който обаче няма морала на честния селянин. Истински „дерибей за един ден“, който така и не успя да влезе в 51-то Народно събрание дори и през листите на новопокръстените „земеделци“ на Доган.

Въпреки това е всеки ден в парламента и дава изявления от името на измислената парламентарна група ДПС-ДПС. Като какъв може би ще се зачудите? Ами, като никакъв. Реално Тончев реално няма право дори да влиза в сградата на Народното събрание, камо ли да раздава морални политически присъди.

Най-вероятно като един истински „господин за един ден“ Тончев всяка сутрин чака някой да звънне на охраната от НСО, за да го пуснат в сградата на Народното събрание и веднъж влязъл вътре започва да се раздава… медийно.

Друг е въпросът защо нито една медия не го пита елементарния въпрос: “Извинете, като какъв говорите?“. Защото Тончев е един никой, който обаче е успял да се вреди дори да бъде част от Съвета за съвместно управление (ССУ) на управляващата коалиция.

Вярно – като представител на измисленото ДПС-ДПС той няма прав на глас на тези съвещания и със същия успех неговата роля можеше да се изпълнява от някой фикус в сградата на парламента. Но Тончев няма скрупули да се опитва да осребри безгласната си роля в ССУ.

Затова, след като две седмици дерибеите на Доган плашиха гаргите, че щели да спрат да подкрепят кабинета, ако не получат постове, през уикенда стана ясно, че една от позициите, за която са се борили е да набутат фалшивия герой Валентин Тончев за зам.-министър на външните работи.

Участниците в ССУ обаче отхвърлили кандидатурата му заради видео от предизборната кампания на АПС с език на омразата срещу Израел.

“Това е нещото, което ни смущава. Има съмнения. Ние по никакъв начин не бихме си позволили да хвърлим сянка на нашето стратегическо партньорство с Държавата Израел. Затова имаме притеснения за тази кандидатура и сме го заявили на масата за преговори”, обясни шефът на коалиционния съвет. Искането им е хората на Доган да дадат нова кандидатура, която да бъде приемлива за всички външнополитически партньори.

Шефът на организацията на евреите “Шалом” Александър Оскар също се обяви против назначаването на Тончев. Предвид факта, че вече месеци наред Тончев се явява по медиите в ролята си на зам.-председател на партия, от която отдавна е изключен (ДПС), явно новият пост му се е виждал в кърпа вързан. Затова категоричния отказ на управляващите да приемат в редиците си този „дерибей за един ден“ силно го шокира. И затова се върна към обичайния си навик – да заплашва и да клевети.

Но какво друго да се очаква от един от най-верните весталки на „земеделския“ кръг на Ахмед Доган – много искащият да влезе в парламента Валентин Тончев. Народният вот обаче буквално би шута на парламентарните амбиции на близкия до сърцето на евродепутата на Доган Илхан Кючюк и сега Тончев народното събрание само го мирише (както се казваше в една реклама)… отвън.

И много иска да влезе в някое министерство, за да се докопа до власт. Както и всички негови колеги „дерибеи“, които вече седмици наред не спират да плачат по медиите, че не получават достъп до управлението на държавата.

С две думи хората на Доган буквално извиват ръцете на участниците в бъдещата коалиция с безкрайния си глад за власт и борба за постове. Защото след като миналата година пашалъкът им, в който „раздаваха порциите“ с власт и после сами облизваха чиниите от държавната трапеза, свърши, днес дерибеите на Доган отчаяно искат да се върнат пак на софрата.

От една страна, за да продължат да паразитират на гърба на държавата и хората, чиито интереси уж трябва да представляват. А от друга страна дерибеите много искат да се закачат за власт, която да консумират и ползват като щит срещу безобразията си.

„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората“, е друг от легендарните цитати на Тодор Колев, изиграл преди повече от 40 години образа на Пурко. Днес обаче Пурковците са повече отколкото тая държава може да издържи.

И всички те отчаяно искат да бъдат не „господин за един ден“, а „дерибеи за цял живот“. И докато никой не ги пита: „Извинете, кои бяхте вие и чии интереси и искания реално представлявате“, разни фалшиви герои като Валентин Тончев ще продължават да се пробват да заблуждават обществото, че имат значение.