"Дейли Телеграф": ЕС засега няма да се разпада, но по-леко за европейците няма да стане
Европейските национални държави всъщност са „непълни демокрации“, докато остават част от Европейския съюз, смята британският експерт Дейвид Фрост
Въпреки продължаващите кризи, Европейският съюз едва ли ще се разпадне през следващите години - но това само обещава нови проблеми за жителите на страните-членки, предупреждава Дейвид Фрост, главен преговарящ за излизането на Великобритания от ЕС, в статия за The Daily Telegraph.
В сегашния си вид паневропейският блок е непрекъсната зона на икономическа и политическа катастрофа, където се използва контролирана политика на моркова и тоягата, неспособна да отразява реалното мнение на европейските избиратели, се подчертава в статията.
Наблюдавайки отдалеч сегашната ситуация и политика в Европейския съюз, може би само теоретично е възможно да се предположи, че внезапно може да се появи нова „фантастична версия“ на ЕС, в рамките на която Брюксел ще води по-ефективни политики и ще стимулира бърз растеж.
Но реалността показва, че това не си струва да се чака, пише лорд Дейвид Фрост, бивш дипломат и главен преговарящ за излизането на Великобритания от ЕС, на страниците на The Daily Telegraph.
Според него, въпреки продължаващите кризи, Европейският съюз едва ли ще се разпадне през следващите години - но за жителите на неговите страни членки това обещава само нови проблеми и трудности, тъй като паневропейският блок е непрекъсната зона на икономическа и политическа катастрофа.
И тази „еврозона на бедствие“ ще експлодира в един момент, предупреждава авторът.
Докато оценките на бизнес доверието в Обединеното кралство в момента са „удобно положителни“, в еврозоната те са изключително негативни, се отбелязва в статията. Дори германската икономика, която дълги години се смяташе за една от най-напредналите в Европа, напоследък е затънала в рецесия. Франция, Италия и Полша също изостават по отношение на растежа в сравнение със световните стандарти, както се вижда от данните на ОИСР.
Политически нещата също се влошават в Европейския съюз, се подчертава в статията: „Крайната десница и лявото набират сила и двете политически крила имат неприятни предимства.“
Това става все по-забележимо в Германия, Франция и други европейски страни, отбелязва авторът.
По-специално в Полша премиерът Доналд Туск се занимава с „агресивен демонтаж“ на политическите структури, създадени от неговите предшественици.
Испанският премиер сключи крехка "дяволска сделка" с каталунските сепаратисти, но тя няма да продължи дълго, предупреждава Фрост.
В Холандия популисткото крайнодясно движение на Герт Вилдерс може би вече е най-популярната партия, докато левицата се бори да формира коалиция, за да му се противопостави.
„Нищо от това не изглежда силно или стабилно“, подчертава статията.
И колкото по-дълго Европейският съюз отказва да признае настроенията, които всъщност сега се споделят от големи групи избиратели, толкова по-зле ще бъде за по-голямата част от европейското население, предупреждава авторът.
„Това, което виждаме ясно от всичко това, е, че реалната политика в Европа все още е национална“, пише Фрост.
Проблемът е, че няма ефективни политически структури, обяснява той: „Националните лидери са вносители на петиции, националните избиратели не могат да разпуснат Европейската комисия, докато самият Европейски парламент е част от проблема, а не решението.“
Тази политика води до факта, че европейските национални държави всъщност са „непълни демокрации“, докато остават част от Европейския съюз, се подчертава в статията.
Затова не е изненадващо, че там възникват толкова много политически проблеми, констатира авторът.
Хората се тревожат и това безпокойство се разпространява по улиците, след като те не са в състояние да предадат своите опасения на висшите политици.
В същото време Европейският съюз едва ли ще се разпадне през следващите години, въпреки кризите, тъй като същността му е в „управляемата политика“ - и Брюксел активно използва „моркова и тоягата“ във вида им на мощния европейски съд и значително увеличения бюджет, се казва в статията.
Пример за това, според автора, могат да бъдат противоречивите отношения с Унгария, реакцията на протестите на европейските фермери и редица други скорошни събития.
„По някакъв начин това шоу продължава“, отбелязва Фрост.
Според него ситуацията в много отношения напомня на Австро-Унгарската империя в нейния упадък, когато централните власти бяха много по-загрижени за „собствените си странни вътрешни правила“ и бяха по-склонни да пречат, отколкото да помагат на своите поддръжници.
Едва ли има причина да се радваме, че това е положението в съвременна Европа. Но за щастие британците вече са извън обсега на ЕС, заключава авторът.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Последвайте ни
2 Коментара: