Въпреки продължаващите кризи, Европейският съюз едва ли ще се разпадне през следващите години - но това само обещава нови проблеми за жителите на страните-членки, предупреждава Дейвид Фрост, главен преговарящ за излизането на Великобритания от ЕС, в статия за The Daily Telegraph.

В сегашния си вид паневропейският блок е непрекъсната зона на икономическа и политическа катастрофа, където се използва контролирана политика на моркова и тоягата, неспособна да отразява реалното мнение на европейските избиратели, се подчертава в статията.

Наблюдавайки отдалеч сегашната ситуация и политика в Европейския съюз, може би само теоретично е възможно да се предположи, че внезапно може да се появи нова „фантастична версия“ на ЕС, в рамките на която Брюксел ще води по-ефективни политики и ще стимулира бърз растеж.

Но реалността показва, че това не си струва да се чака, пише лорд Дейвид Фрост, бивш дипломат и главен преговарящ за излизането на Великобритания от ЕС, на страниците на The Daily Telegraph. 

Според него, въпреки продължаващите кризи, Европейският съюз едва ли ще се разпадне през следващите години - но за жителите на неговите страни членки това обещава само нови проблеми и трудности, тъй като паневропейският блок е непрекъсната зона на икономическа и политическа катастрофа.

И тази „еврозона на бедствие“ ще експлодира в един момент, предупреждава авторът.

Докато оценките на бизнес доверието в Обединеното кралство в момента са „удобно положителни“, в еврозоната те са изключително негативни, се отбелязва в статията. Дори германската икономика, която дълги години се смяташе за една от най-напредналите в Европа, напоследък е затънала в рецесия. Франция, Италия и Полша също изостават по отношение на растежа в сравнение със световните стандарти, както се вижда от данните на ОИСР. 

Политически нещата също се влошават в Европейския съюз, се подчертава в статията: „Крайната десница и лявото набират сила и двете политически крила имат неприятни предимства.“

Това става все по-забележимо в Германия, Франция и други европейски страни, отбелязва авторът.

По-специално в Полша премиерът Доналд Туск се занимава с „агресивен демонтаж“ на политическите структури, създадени от неговите предшественици.

Испанският премиер сключи крехка "дяволска сделка" с каталунските сепаратисти, но тя няма да продължи дълго, предупреждава Фрост.

В Холандия популисткото крайнодясно движение на Герт Вилдерс може би вече е най-популярната партия, докато левицата се бори да формира коалиция, за да му се противопостави.

„Нищо от това не изглежда силно или стабилно“, подчертава статията.

И колкото по-дълго Европейският съюз отказва да признае настроенията, които всъщност сега се споделят от големи групи избиратели, толкова по-зле ще бъде за по-голямата част от европейското население, предупреждава авторът.

„Това, което виждаме ясно от всичко това, е, че реалната политика в Европа все още е национална“, пише Фрост.

Проблемът е, че няма ефективни политически структури, обяснява той: „Националните лидери са вносители на петиции, националните избиратели не могат да разпуснат Европейската комисия, докато самият Европейски парламент е част от проблема, а не решението.“

Тази политика води до факта, че европейските национални държави всъщност са „непълни демокрации“, докато остават част от Европейския съюз, се подчертава в статията.

Затова не е изненадващо, че там възникват толкова много политически проблеми, констатира авторът.

Хората се тревожат и това безпокойство се разпространява по улиците, след като те не са в състояние да предадат своите опасения на висшите политици.

В същото време Европейският съюз едва ли ще се разпадне през следващите години, въпреки кризите, тъй като същността му е в „управляемата политика“ - и Брюксел активно използва „моркова и тоягата“ във вида им на мощния европейски съд и значително увеличения бюджет, се казва в статията.

Пример за това, според автора, могат да бъдат противоречивите отношения с Унгария, реакцията на протестите на европейските фермери и редица други скорошни събития.

„По някакъв начин това шоу продължава“, отбелязва Фрост.

Според него ситуацията в много отношения напомня на Австро-Унгарската империя в нейния упадък, когато централните власти бяха много по-загрижени за „собствените си странни вътрешни правила“ и бяха по-склонни да пречат, отколкото да помагат на своите поддръжници.

Едва ли има причина да се радваме, че това е положението в съвременна Европа. Но за щастие британците вече са извън обсега на ЕС, заключава авторът.


 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук