Като някогашен член на междупарламентарния комитет „Европейски съюз – Украйна“ за мен нещата изглеждат по следния начин, пише Димитър Стоянов за "Труд". 

Европа е разплута и деградирала във всяко едно, но най-вече в сексуално, в морално и във военно отношение. Треперим като мижитурки ще спре ли Путин газа. А той ми се чини, че няма никакво такова намерение, напротив – кани се с удоволствие да ни го продава за 2, за 3, за 5 хиляди евро, за колкото европеецът, този болен дегенерат, е готов да му плати, нежели да си развали комфортния, сладък живот.

Цял ден сравняват Путин с Хитлер. Трябва ли Европа да купува каквото и да е било от един нов Хитлер? Не е ли редно европейските лидери да излязат и да кажат: „Не ти щем мръсния окупаторски газ! Заври си го знаеш къде, защото каквото и да ни коства, ние ще защитим нашите ценности и те не се продават срещу газ или друго!“

Какво чуваме вместо това? Санкции, остро осъждане за „посегателството над европейската архитектура на сигурност“ (какво е това и как се вписва в него Украйна, това няма явно нужда да е ясно) и други подобни заклинания, тип „ела ме ритни“. Щели сме да покажем на Путин силата на нашите демокрации. Звучи ми като ЕС да се кани да го умори с прегръдки и гъделичкане със знаменца с цветовете на дъгата. Сякаш живеем във филма „Тролчетата“ и ако на злия берген Владимир Владимирович му изпеем весела песничка, той рязко ще стане щастлив и добричък.

Санкциите няма да спасят Украйна. В момента тя се нуждае от оръжие и от всякаква друга икономическа и финансова помощ. Освен поляците, които са яли многократно руската попара и много добре знаят какво точно се случва, друг не се отзова, изглежда, че няма и да се отзове.

Да, Путин е агресорът, основната част от вината ще падне върху него. Но аз мисля, че западната управляваща върхушка нарочно изкуши, подбуди и склони Украйна да наруши някаква уговорка, за която ние не знаем и няма и да узнаем, с празното обещание, че или беля няма да стане, или ако стане – Западът ще дойде на помощ. А управляващата върхушка на Украйна се остави, според мен – също умишлено, да бъде прелъстена, склонена и излъгана.

Е, господа и дами, лидери на Свободния свят, другарят Владимир Владимирович ви предизвика, реши да ви провери сериозни ли сте или само сте блъфирали. А вие ми изглеждате адски неподготвени за това, което се случва. Какво очаквахте? Как мислихте да се справите? Вашите санкции ми звучат като опит с голи задници да бъде затулен ядрен взрив.

Дошло е време да видим кой е по-корав. Уви, нямам голяма вяра в европееца, този влюбен до болест в охолния си начин на живот дегенерат. Готов ли е той не да чака Путин дали ще врътне кранчето на газа или на каквото и да е било друго? Готови ли сме радикално да отпишем Русия: с пълно ембарго, с тотална изолация, дори с конфискация на руското имуществото в нашите страни? Готови ли сме да го направим, каквото и да ни струва, дори да се наложи да постоим на студено и на тъмно? Макар вече да е малко късно, готови ли са нашите лидери да изпратят всичкото въоръжение и всичко друго, от което Украйна се нуждае? Поне украинският народ да има някакъв шанс да се бие за свободата си.

Ако не сте, тогава не ни занимавайте с лицемерието си, рожби ехидни! Не се правете, че ви пука. Никога не ви е пукало за ценности, само за интереси. А това значи, че не сте по-различни от Путин. Което пък значи, че уви той всъщност комай ще се окаже прав...? Чакам ви да ме опровергаете!