Хората, които стигат до теглене на бърз кредит, обикновено не се интересуват, не четат условия, просто подписват нещо. Договорът може да е за 1000 лева, а в последствие да се окаже, че вече дължат 10 000.

Това каза Елена Михайлова – мениджър в небанкова институция в ефира на "Фокус".

Причините за вземане на бърз кредит са най-различни. Случаите, в които хората прибягват до бързи кредити, защото финансовите им възможности не стигат, за да свързват двата края, според нея са оправдани.

"В много държави това се нарича "кредит до заплата". Това са пари, които трябва да използваш за кратко, да теглиш малки суми и да се стремиш при следваща заплата да ги погасиш веднага", обясни Михайлова.

Все по-често обаче има случаи, в които финансово грамотни хора с хубави професии и доходи, изкушени от рекламите, че взимането на кредит се случва много бързо и лесно, решават да прибегнат до него, заяви тя.

"От тези институции много често после им се обаждат за втори, за да им предложат по-висока сума, и става спирала, от която после няма излизане", посочи Елена Михайлова.

Рискът при бързите кредити е огромното оскъпяване, което е двукратно или трикратно.

"Тегленето на бърз кредит от човек, който няма спешна нужда от пари, е безумно. Това не са пари, които да използваме за прищевки. В един момент ти се оказваш с повече задължения, отколкото доходи имаш", подчерта експертът.

Едва в 15% от случаите те могат да помогнат на потребителите на бързи кредити, които са се обърнали към тях за помощ в последствие, призна Михайлова.

"И то само ако имат официални доходи и са успели да погасяват всичките си задължения редовно. Много често стигаме до случаи, при които клиентите ни се налага да се разделят с някакъв актив, дори да продадат дома си понякога или да го заложат като обезпечение в друга институция, за да могат да се измъкнат и да обединим няколко кредита.

Това правим понякога – опитваме се с един потребителски кредит от банка да обединим всички задължения, които са натрупани. За съжаление вече и банките са малко по-рестриктивни и когато клиентът има повече задължения, те не искат да ги обединяват. Имали сме клиенти с над 50 бързи кредита. Там вече наистина няма как да помогнем“, допълни експертът.

Институциите за бързи кредити са много и най-различни. Някои от тях проверяват кредитното досие на клиентите си и изискват поръчител, но друга част – не.

"Някои въобще не са лицензирани. В момента Комисията за защита на потребителите е контролен орган и ги проверява за злонамерени практики към потребителите“, обясни Михайлова.