Хърватия ни издуха по пътя за Америка, тъй като вече една година гражданите й пътуват безвизово до там. Изпревари ни с мръсна газ и за Еврозоната. Въпреки че влезе в ЕС шест години след България - през 2013 г., от първи януари догодина хърватите ще се разплащат в евро. Приета е и в Шенгенското пространство без особени забележки, докато България и Румъния чакат да се вдигне бариерата десетилетие. И докато тази седмица различни европейски лидери слагаха прът в колелата на тандема България-Румъния, за Хърватия никой нищо не подхвърли, загатна или да ги нарочи.

Извън този контекст, но пак доста авторитетно, Хърватия играе и доста класен футбол, става ясно от Световното в Катар. Туризмът бумти, като милиони европейци годишно пътуват до адриатическите й брегове. Какво толкова става в тази малка европейска държава, та се представя така добре?

Хърватия (наричана също и Хърватска)  има площ 56 613 кв. км, почти половината на тази на България. Населението е около 4 милиона души, даже по данните на Евростат са малко над 3.8 милиона. Жизненият стандарт не е много „европейски”, но пък е по-висок от този в България. Статистическата служба на ЕС отчита, че БВП на глава от населението, изразен като стандарт за покупателна способност, е 70. По-добре от България, където показателят е 50 и сме първи в класацията, по-добре  също от Гърция и Словакия. Както биха се изразили старите хора „не са съвсем от нашата черга”, въпреки общите славянски корени, пише "Марица".

Доста често попадаме на сходни места в различни класации с Хърватия, но тя пак е отгоре. В началото на годината стана ясно, че 13  държави - членки, разположени предимно в източната и южната част на ЕС, са имали минимални работни заплати под 1000 EUR на месец. Тук пак води България (332 EUR), после идват Латвия (500 EUR), Румъния (515 EUR), Унгария (552 EUR) и чак тогава Хърватия със своите  624 EUR. Простата сметка показва, че най-нискоквалифицирания труд в Хърватия се е плащал почти двойно по-скъпо, отколкото по нашите ширини.

А какво работят хърватите? Предпочитат фината работа. Икономиката на държавата се основава на леката промишленост и туризма. Туризмът „произвежда” над 20 на сто от БВП на страната и преди пандемията гонеше ниво на посещения от 20 милиона чуждестранни туристи за година. Осъзнавайки, че туризмът ще дърпа икономиката, Хърватия се стреми не да прави прост летен туризъм - с лежане по плажа и хапване по курортните капанчета. Тамошното Министерство на туризма си беше поставило за цел да работи за удължаване на сезона чрез разработване на различни сегменти, включително медицински туризъм. 

Ето я нишата: Хърватия има доста предимства за развитие на медицински туризъм. Там има безопасни, висококачествени и достъпни лечения в стоматологична и козметична хирургия, физическа терапия и медицинска рехабилитация. През януари 2018 г. Министерството на туризма прие ​специален Закон за предоставяне на услуги в туризма, който признава услугите за медицински туризъм за първи път. Така се намери добра регулаторна рамка за общо 350 милиона долара в потенциални проекти за медицински туризъм.

Ключовите инвестиции включваха развитието на ортопедичната болница в Ловран и разработването на специални болници за медицинска рехабилитация, разположени на места с добре познати термални бани в Крапински Топлице и Даруварски Топлици. Европейският съюз пренасочи нови средства за туризъм, което допълнително засили инфраструктурните проекти за медицински туризъм в Хърватия.

Денталният туризъм привлича най-много „медицински туристи” в Хърватия, идват главно от Италия, Германия, Австрия и Обединеното кралство. Зъбните импланти и протези са най-използваните услуги, като цените им са с около 50% по-ниски в сравнение със Западна Европа. Най-голямата клиника, занимаваща се с дентален туризъм Rident преди пандемията обслужваше по над 50 000 чуждестранни пациенти годишно.

Не е и като да нямат проблеми обаче. От години там страдат от високи нива на безработица, особено като мине летният сезон по морето. Но и с това някак си успяха да се справят. Сега коефициентът е 6.5%, като жените традиционно по-трудно си намират работа.

Е-здравеопазване 

Най-доброто представяне в рамките на електронното управление в Хърватия е използването на услуги за електронно здравеопазване. Приблизително 22% от гражданите използват такива услуги, което е над средното за ЕС от 18%. Националната здравна информационна система е-рецепти, е-резервации за специалисти, електронна здравна карта, портал за пациенти, както и услуги за профилактика на работодатели с много служители.

Любопитните тайни от страната с 1000 острова

* Хърватия е известна още като "страна на 1000 острова", само 50 от тях обаче са населени.

* Хърватия е родина на известния търговец и пътешественик Марко Поло.

* В град Пула, Хърватия, се намира най-добре запазеният римски амфитеатър - всичките му 3 реда са непокътнати.

* Английският поет Джордж Байрон нарича Дубровник "перлата на Адриатика".

* Агата Кристи прекарва своя меден месец в Дубровник.

* Вратовръзката е създадена в Хърватия. Ето защо на 18 октомври в Хърватия празнуват Деня на вратовръзката.

* Парашутът също е изобретен в Хърватия от Фауст Вранчич - откривателя на вятърната турбина.

* Първият обществен театър в Европа отворил врати през 1612 г. на остров Хвар, Хърватия.

* Една от най-популярната породи кучета - далматинците, произлиза от областта Далмация в Хърватия и носи нейното име.

* Хърватската валута се нарича куна - хърватската дума за белка - малък хищник, ценен заради своята кожа. Причината се крие във факта, че по време на Римската империя местните плащали данъците си с кожи от белка. Образът на белката се появява на някои средновековни монети, преди да даде името на хърватската валута през 1994 г.

* Карнавалът в Риека е най-големият в Хърватия и един от най-забележителните етнофестивали в Европа. Участниците в него обикновено са облечени в овчи кожи и танцуват под звуците на звънците, за да прогонят злите духове. Доста наподобява нашите кукерски фестивали.

* Най-малкият град според Рекордите на Гинес - Хум, се намира на полуостров Истрия в Хърватия и има само 23-ма жители.

* В Хърватия хората говорят на толкова много различни диалекти, че понякога трудно се разбират един с друг.

* Камъните за изграждането на Белия дом са взети от остров Брач, Хърватия.

* Децата в Хърватия събуват обувките си, когато влизат в училище, и обуват домашни чехли.

* Розовото е един от най-популярните цветове за сватбени рокли в Хърватия.

* Гражданите на Хърватия могат да гласуват още на 16 години, ако са започнали работа, но ако не са, трябва да почакат докато станат на 18.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук