Забавянето на България за влизане в чакалнята на Еврозоната не е фатално. Това заяви икономистът Димитър Чобанов.

Еврокомисар разкри какво ще се случи с лева и спестяванията ни при влизане в ерозоната

„Това време може би наистина е необходимо за изясняване на евентуалните последствия – ако има някакви негативни ефекти и рискове, защото по този начин, по който беше подходено досега, останаха неясноти; и мисля, че сред хората има страхове относно чакалнята на Еврозоната.

Не виждам някакъв сериозен проблем от забяването, дори напротив – смятам, че забавянето е разумно решение“, каза финансистът, цитиран от БГНЕС.

Относно хора, които обръщат левовете в евро, Чобанов коментира, че за момента хората няма от какво да се притестяват.

„Тези промени, които бяха направени в Закона за БНБ, все още не са влезли в сила. Те могат да доведат до някакви рискове тогава, когато България реално стане член на чакалнята – валутно-курсовият механизъм.

Рисковете са свързани най-вече с това, че валутният курс лев-евро би могъл да бъде променен, но това е по-скоро теоритична възможност.

В момента, в който България тръгне фактически да става член на валутно-курсовия механизъм, то тя трябва да договори курса, по който се присъединява към него.

И след като влезе, във всеки един момент някой от членовете на този комитет, в който ще влиза и България – тя ще прати свой представител – управителя на БНБ и финансовия министър, – представителите на останалите централни банки и финансови министерства на страните от Еврозоната плюс Дания, плюс представителите на ЕЦБ, ще имат право да искат промяна на валутния курс между лева и еврото.

Практиката показва, че такива промени не са чести, но все пак има такава теоритична възможност“, уточнява Чобанов.

Това, което не се знае, обаче, е колко време България ще престои в чакалнята на Еврозоната, а оттам идва и голяма несигурност.

„Има други страни членове на Еврозоната, които са престояли в чакалнята над 10 години, а за такъв период от време е възможно да се промени курса“, смята финансистът.

Валутният борд ще го има, но и ще има възможност курсът лев-евро да се промени. „На практика това ще доведе до увеличаване на валутния риск“, уточнява Чобанов.

„Ако сега хората знаят, че от 23 години курсъв лев-евро е непроменен, и утрешният курс ще бъде като днешния, то тогава вече ще има възможност курсът да се промени, а и е възможно това да бъде в неблагоприятна посока“, смята финансистът.

Възможно е левът да поскъпне спрямо еврото, като ако това се случи, вероятно хората, които имат спестявания в левове, ще загубят.

На въпрос има ли такава практика в други страни местната валута да поскъпне спрямо еврото, Чобанов отговори, че в Словакия, например, кроната поскъпна спрямо еврото точно преди влизането в чакалнята на Еврозоната.

„Това доведе до някои не съвсем позитивни последствия за икономиката на Словакия. Тоест, моделите, които се тиражират в публичното пространство, според които по-скъпият лев е по-добре, много трудно може да бъде доказано на практика, и такива модели са си чиста спекулация“, разказва Чобанов.

„Това, което отделни хора правят с превалутирането на спестяванията си може би не е толкова нужно, все пак рано или късно, когато влезем в еврозоната, трябва да обърнем всичките си пари в евро, но всеки сам решава кога да стане това“, уточни Чобанов.

БЛИЦ припомня, че премиерът Бойко Борисов съобщи вчера, че отлага решението за присъединяването на България към чакалнята на еврото, защото това решение е „трудно и тежко, и не се взима от едно правителство и един премиер“.

В тази връзка Чобанов коментира, че трябва да има официален анализ на БНБ за ползите и рисковете от приемането на еврото.

„Или може би повече от един анализ на официална институция като БНБ, или от Министерството на финансите, който да показва ясно какви са очакванията от това официално членство – първо във валутно-курсовия механизъм, и след това в Еврозоната. Защото част от ефектите са съвсем различни по този начин, по който България подходи към чакалнята.

Тоест, това че българските власти на практика се съгласиха с доста по-тежка процедура, отколкото се прилага в други страни, – механизмът на тясно сътрудничество с Банковия съюз – това е процедура, по която България единствена минава досега, и всъщност друга държава досега не е минавала по такава тежка процедура, и включва допълнителни ангажименти, които не са стандартни, – но това би могло да породи действително някои рискове.

Правителството и БНБ все пак е добре да подготвят такъв анализ, който да покаже количествени, но и качествени ефекти, и на базата на този анализ да може да се вземе едно информирано решение – тоест, хората да бъдат убедени действително, че това ще бъде полезно и за тях, и за цялата икономика“, завърши финансовият експерт.