Популистките предложения в проекта за актуализацията на бюджета и промените за безразсъдното увеличение на пенсиите заради предстоящите избори, могат буквално да взривят финансовата стабилност на държавата и България да бъде вкарана в “гръцкия сценарий” на фалит.

За това предупредиха икономически и финансови експерти пред “Труд”.

Бегъл поглед върху разчетите на служебния финансов министър показват, че в спорната актуализация са заложени кухи приходи като тези 413 млн. лева от Плана за възстановяване и развитие, който дори не е внесен в Народното събрание, а за средствата по него е необходимо и одобрение от Брюксел.

Още по-рискови за държавната хазна ще се окажат абсолютно предизборните предложения на някои от партиите за увеличение на пенсиите. “Може да се отвори кутията на Пандора, да се занули фискалният резерв за отрицателно време и ще стигнем до ситуация да се посегне на Сребърния фонд”, отбелязаха още финансовите анализатори.

И припомниха, че в края на април в бюджета имаше 115 млн. лв. излишък, 8,8 млрд. лв. фискален резерв и 3,3 млрд. лв. в т. нар. Сребърен фонд.

В актуализацията на Василев има предвидени 1,2 милиарда за извънредни и непредвидени разходи, но всички парламентарни групи без ДБ вчера след КСНС при президента Румен Радев дадоха да се разбере, че няма да разпишат “празен чек”.

Още по-сериозен е въпросът с неизпълнимите разходи, защото така ще се изложи на риск съставяне и на следващо правителство при все по-вероятните извънредни парламентарни избори.

Разчетите показват, че до октомври и дори до края на ноември спокойно може да се работи и без предлаганата актуализация.

Депутати от различни формации коментираха кулоарно и безпрецедентния натиск за смущаващата актуализация на бюджета, на който са подложени президента Румен Радев и служебния премиер Стефан Янев от финансистите в служебния кабинет - Асен Василев и колегата му от икономическото министерство Кирил Петков.

В самия служебен кабинет също имало разнобой по изчисленията за актуализацията, защото проектът приличал повече на “белетристика по позитивно самопознание”, отколкото на финансова рамка за управление на държавата по време на кризи.