Eвропейската централна банка призова фонда за възстановяване на Европейския съюз от кризата във връзка с COVID-19 да стане постоянно действащ, пише "Труд".

Тя оповести официално документ, където се посочват изчисления за ефектите върху отделните държави.

Според договорения план ЕС ще емитира заем в размер на 750 млрд. евро в подкрепа на възстановяването от пандемията, от които грантовете са 390 млрд. евро, а кредитите - 360 млрд. евро.

Според ЕЦБ това е крайъгълен камък по пътя към интеграция на икономическата политика в целия съюз.

Най-печелившите от този фонд, спрямо размера на икономиките си, според ЕЦБ ще са най-изостаналите страни от ЕС.

Хърватия и България ще получат над 10% от брутния си вътрешен продукт за 2019 г., Гърция почти 9%, Португалия - 5,4%, Испания - 3,4%, Италия - 1,9% от БВП.

Това е нетният размер на плащанията след приспадане на изискваната от всяка държава вноска. Съответно най-голям нетен принос имат Австрия, Дания, Швеция, Нидерландия и Германия.

Този фонд не е постоянен инструмент, но според ЕЦБ той може да послужи като ценен опит относно цялостния дизайн на Европейския паричен съюз.

При него все още липсва ключов елемент като фискален съюз, който да регламентира трансферите в случаи на криза. Те считат, че той може да се превърне в траен съставен елемент на паричния съюз. Финансирането му ще се осигури чрез общ заем за сметка на ЕС като цяло.

Това е инициатива, която ЕЦБ подкрепя, тъй като го разглежда като алтернатива на германските държавни облигации и като средство за намаляване на риска от дългови кризи в отделните държави.

Също така използването на средствата за инвестиции и финансиране на реформи за ускоряване на икономическия растеж ще увеличи гъвкавостта на европейските икономики.

Общият размер на средствата е приблизително 5% от БВП на еврозоната като цяло и това означава, че фискалният стимул може да окаже съществено въздействие.

Тези идеи обаче са дискусионни.

Президентът на германската централна банка Йенс Вайдман се обяви против с аргумента, че съвместният дълг може да се разглежда като опит задълженията на равнище ЕС да не участват при отчитането на националните дългове и по този начин да се избегне спазването на фискалните правила.

Спасителният фонд трябва да остане временна антикризисна мярка и да не създава възможност за постоянен дълг на ЕС.

Освен това са налице съмнения относно дългосрочната финансова устойчивост на някои държави. Например, държавният дълг на Гърция се очаква да надвиши 200%, този на Италия да достигне над 160%, а на Испания - почти 130% от БВП.

Тези равнища създават опасност не само от национални дългови кризи, но и от такива в банковата система и останалия финансов сектор. Те обаче биха се отразили върху еврото като цяло и биха поставили за пореден път под съмнение съществуването на паричния съюз.

Какво прави ЕЦБ в период на криза

Същевременно политиката на самата ЕЦБ продължава да бъде силно експанзивна като съчетава отрицателни основни лихвени проценти и програми за масивно изкупуване на активи.

Няколко ефекта възникват от това - монетизиране на голяма част от бюджетните дефицити на държавите от еврозоната (печатане на пари), субсидиране на тези дефицити, тъй като частните инвеститори на практика са принудени да подаряват пари на правителствата, което допринася за нарастването на държавните дългове до неустойчиви за фискалната политика равнища.

Освен това подобна политика, обоснована с намаляването на финансовия стрес, всъщност не позволява реална оценка на риска и съответстващото фрагментиране на пазарите на държавни облигации.

Това означава, че спредовете между италианските и гръцките високорискови облигации спрямо германските нискорискови изкуствено се свиват.

От друга страна отрицателните лихви намаляват стимулите за спестяване. Реалният лихвен процент от депозитите отдавна е отрицателен. Номиналният е нулев или също отрицателен.

При тази ситуация обаче депозитите продължават да нарастват. Това е резултат от факта, че домакинствата и фирмите са в състояние на несигурност и разчитат на собствени ресурси да се справят при настъпване на неблагоприятна ситуация - намаляване или спиране на доходите.

Те свиват потреблението си особено на стоки и услуги, които не са от първа необходимост и отлагат покупката на стоки с дълготрайна употреба за по-добри времена. Това се отнася и за инвестиционните проекти на фирмите.

Така значими за европейската икономика отрасли като автомобилостроенето са сериозно засегнати.

Например, през първите 8 месеца на 2020 г., според данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили в ЕС, са регистрирани с 32% по-малко пътнически автомобили спрямо аналогичния период на 2019 г.

Малко по-добра е ситуацията при търговските автомобили, където регистрациите са с 28,2% по-малко, а най-силно засегнати са камионите над 16 тона (спад с 36,7%). Освен това се наблюдава двуцифрен спад на всички пазари в отделните страни от ЕС.

Липсата на стимули за спестяване и инвестиции в депозити чрез получаване на лихва обаче може да има трайни последствия и за банковата система, и за икономиката като цяло.

За банковата система настоящата ситуация не изглежда притеснително - нейният ресурс от населението и фирмите е почти безплатен.

Всъщност обаче цената, която плащат те, не отговаря на риска при тях, който не е нулев. Въпреки наличието на мрежи за финансова сигурност - гарантиране на влоговете, банков надзор, кредитор от последна инстанция от страна на централните банки, вложенията в банка не са безрискови и дори в най-развитите системи като тези в Съединените щати и еврозоната фалити се случват.

От друга страна кредитите, които отпускат банките, не са безплатни и това е съвсем нормално, тъй като те поемат риск, който трябва да бъде възнаграден. Необходимо е да се отбележи, че всъщност банките не са инициаторите на това положение.

То е резултат от политиката на централната банка, която би трябвало да е насочена към ценова и финансова стабилност.

Колкото повече продължи настоящата ситуация, толкова повече потребителите ще търсят алтернативни инструменти на банковите влогове.

Развитието на технологиите предоставя все повече възможности за финансови инвестиции и при по-малки спестявания.

Те не са гарантирани от държавата и често върху тях не се упражнява ефективен финансов надзор, т. е. са свързани със значително по-висок риск, но биха могли да носят положителна реална доходност, което понастоящем е невъзможно при банков влог.

Реакцията на пазарните участници е противоположна на желаната от правителства и централни банки, които чрез паричната и фискалната експанзия се опитват да запазят съвкупното търсене на предкризисните му неустойчиво високи равнища.

До момента това не се получава и това е признак за неефективността им. Същевременно обаче продължаващото увеличаване на ликвидността поддържа високи цените на финансовите активи и на недвижимите имоти, като все още не позволява спукването на надутите балони на тези пазари.

В такава ситуация е много трудно да се прецени дали поскъпването на дадени акции, например, е резултат от трайни фактори или е временно явление поради изобилната ликвидност, която движи нагоре целия пазар.

Дългосрочните ефекти за икономиката също не са позитивни. Устойчивият икономически растеж е резултат от наличието на спестявания и формирането на капитал.

Спестяванията са налице, когато на индивидуално ниво доходът е по-голям от изразходените средства, тоест, когато се произвежда повече, отколкото се харчи.

Достъпните кредити и нулевите или дори отрицателните лихви по депозитите свиват възвръщаемостта и от останалите инвестиции. Това означава по-малко спестявания днес, тъй като се изместват предпочитанията към потребление в настоящия момент вместо в бъдеще.

По този начин обаче не се създава допълнителен капитал, който да позволи по-висока производителност и оттам по-голямо потребление през следващите периоди - тоест намалява потенциалът за икономически растеж.

Възможни причини за становището на ЕЦБ

Желанието на представителите на ЕЦБ Европейският икономически и паричен съюз да продължи да се развива е напълно оправдано.

Фискалният съюз е един от най-важните елементи, тъй като съществуването му ще означава приемането на ясни правила за интервенции и създаването на фондове, които да бъдат използване при кризи.

Той би трябвало да включва и схема за гарантиране на депозитите на равнище ЕС, което ще подпомогне работата на банката в друг неин аспект.

Понастоящем дискусията относно фискалния съюз изглежда постига известен напредък - по този начин може да се определи съгласието относно емисията на общ дълг за ЕС.

Намесата на ЕЦБ вероятно цели да запази набраната скорост, като постави важен въпрос относно координацията на фискалната политика на отделните държави членки.

Мащабните фискални стимули са на равнище отделна икономика, докато мандатът на банката е еврозоната като цяло. По тази причина за ЕЦБ е важна общата реакция, която до момента беше оставена изцяло на банката.

Тук обаче възникват въпроси относно правомощията на самата банка, които бяха поставени от Германския конституционен съд. В устава є е записано, че тя трябва да поддържа ценова и финансова стабилност.

Това, което на практика прави банката обаче, е намеса на множество пазари, с което тя въздейства не само върху темповете на инфлация, но и върху икономиките на всички страни в еврозоната и като цяло в ЕС.

Изкупуването на дълговете и на публичния, и на големи фирми от частния сектор ги субсидира, като осигурява финансирането им на по-ниска от цената, която би се получила без намесата на централната банка.

При малко по-високи лихви някои държави и множество фирми в ЕС биха фалирали заради прекалено високи разходи за обслужване на задълженията си.

Такава политика не би могла да се определи като запазване на финансовата стабилност, тъй като неефективните фирми и недисциплинираните правителства би трябвало да поемат отговорност за действията си.