Интересен разказ за събитията около КТБ прави американският журналист, юрист и учен Миклош Радвани. Като бивш председател на надзорния съвет и основен акционер на вече банкрутиралата Корпоративна търговска банка Цветан Василев е обвинен в присвояване на близо 1,5 млрд. евро. Ако бъде признат за виновен от съда, престъпленията на Василев може да се окажат най-голямата финансова измама в посткомунистическата история на България.

От лятото на 2014 г. Цветан Василев се радва на безопасност в сръбската столица Белград, бидейки бежанец от българското правосъдие. Оттам той се бори срещу екстрадиция в родината си. По същество сагата с възхода на Василев до един от най-богатите в България и неговото зрелищно падение през юни 2014 г. е ярък пример за присъщата поквара и криминална корупция на комунистическия/социалистическия модел. От друга страна, това демонстрира огромния мащаб на предизвикателства, пред които новите, демократично избрани правителства в Централна и Източна Европа са изправени при опитите си да създадат усъвършенствана култура на публично и лично достойнство. В това отношение сегашното българско правителство не прави изключение, пише в-к "24 часа".

През май 2000 г. Василев напусна “Централна кооперативна банка” АД, където от 1995 г. оглавяваше отдела “Трансакции в чуждестранна валута и ликвидност” и беше член на съвета на директорите. Едновременно с това, докато работеше за банката, Василев оглави като едноличен собственик частната компания “Фина С” АД.
 


По време на службата си в банката той постепенно прехвърли приблизително 30 от подчинените му служители към финансовата си компания. Скоро след това Цветан Василев продължи с придобиването на КТБ, която дотогава беше най-малката банка в България с актив от някакви си $ 5,5 млн. КТБ беше учредена с Постановление № 1 на Софийския градски съд от 6 юни 1994 г. като наследник на финансовата компания “Булгарсофинвест”, учредена за първи път през 1980 г., а след това отново на 11 ноември 1988 г. Първо, Василев стана изпълнителен директор на управителния съвет на КТБ. Като запази тази си позиция, на 18 юли 2003 г. Василев беше избран за председател на надзорния съвет на банката.

Отново по време на службата си в банката Цветан Василев продължи да управлява частната си финансова компания “Фина С” АД. Друга фирма на Василев - “Бромак” ЕООД, пък стана мажоритарен акционер на КТБ с над 50% собственост. По този начин сцената беше подредена, така че Василев да може да упражнява неконтролируемо управление над активите на КТБ.


Схемата му беше толкова проста, колкото и дръзка. Цветан Василев създаде над 100 компании - както в страната, така и офшорни. Законово тези дружества не са свързани с КТБ. Въпреки това чрез действителния си собственик, а именно Василев, на тези фирми беше предоставен изключителен достъп до банката и инвестиционните ѝ дейности, осигурен от мажоритарния собственик, който отново е Василев. Чрез такъв “личен съюз” между банката и безбройните национални и офшорни компании беше създаден механизъм, съгласно който Василев да се чувства свободен. Под абсолютната власт на Василев средствата на банката бяха използвани за финансиране на купища дружества, привидно несвързани с банката, но в действителност негова еднолична собственост и под негов контрол.

Отпускаха се заеми и на всяка от многото компании, учредени от подчинените на Василев След тази първа стъпка заеми започнаха да бъдат отпускани и на други, действително функциониращи компании с реална дейност, също еднолична собственост на Василев, за финансиране на различните им дейности. По този начин лидерът на банката, собственикът на всички дружества и оторизиращото лице беше единствено и само Василев. Неговата бизнес философия, подчертавана ежедневно пред служителите му, беше: “В това дружество (визирайки едновременно и банката, и всички негови компании) няма началници.

Аз съм единственият шеф, но всеки от вас е толкова важен, колкото са и неговите задачи”.

Накратко, Цветан Василев заповядва и всеки трябва да се покорява без никакви възражения. Всички дружества на Василев бяха ръководени от доверените му “лейтенанти”. Тяхната функция беше да изпълняват директните му ежедневни заповеди до последната буква. Така собствеността и управлението на компаниите са привидно отделени, а заемите от банката, които действително са инвестиции, могат да бъдат класифицирани като “външни” вместо “вътрешни”. Този маскарад беше обоснован от Василев пред подчинените му като необходим, за да се заобиколят законовите лимити за отпускане на заеми на едно лице и на еднолично притежавани юридически лица.

Всъщност КТБ стана чиста кредитна институция, обслужваща дружествата на Василев Когато някоя от компаниите му имаше нужда от пари, той издаваше устни нареждания или лично, или по телефона. Въз основа на неговата двойна ръководна позиция средствата на банката бяха незабавно освобождавани към въпросната компания. Тъй като повечето от фирмите му бяха нерентабилни, общата сума на средствата бързо се разрастваше. По този начин, покривайки загубите на тези “фалшиви” предприятия, ресурсите на КТБ бяха постепенно изчерпани.

Добавяйки масло в огъня, Василев започна да спонсорира политици с ясното намерение да ги корумпира. Освен това, за да прикрие престъпните си дейности, той стана патрон на множество културни, научни и спортни учреждения и организации. Разбира се, броят на фирмите му се умножи съобразно с това.

На 20 юни 2014 г., когато схемата на Цветан Василев се срина, броят на фирмите му надхвърляше 100. В първата група бяха компаниите фантом. Тези дружества действат без търговска цел, но са създадени, за да легитимират акционерите на компаниите с действителна стопанска дейност, които от своя страна формират втората група дружества. Зад фасадата на бизнес дейности обаче дори тези фирми бяха създадени да задоволят личните инвестиции и индивидуалните нужди на Василев. Поради тези причини компании бяха “прекалено кредитирани” и след това плячкосани лично от банкера. За да документират и легитимират заемите, които вече са били отпуснати и изплатени, Василев нае армия от адвокати и хора.

Тяхна единствена отговорност беше да “обслужват” заемите, които до голяма степен са били одобрени без обезпечение или икономическа обосновка. Под понятието “обслужване на заеми” се има предвид прикриване на източника на парите, а именно банката. Измамната схема за “обслужване на заеми” доведе със себе си фиктивна банкова дейност, която позволяваше плащането на падежите върху лихвите да бъде извършено към самата банка.

Още по-ненадминати бяха частните парични плащания, предоставени от банката за лична употреба на Василев. Оперативният метод за заличаване на парите от трезора отново беше толкова прост, колкото и дързък. На първо място, парите бяха предоставени на Василев от сметката на една от неговите “призрачни” компании чрез фиктивен кредит от банката, който на свой ред бе насочен към една от компаниите на Василев с реална дейност под формата от “договор за заем”. За извадените от сейфа средства Василев подписваше т.нар. разписки за поръчки, което очевидно създаде все по-разширяваща се огромна дупка в активите на банката.

Всички тези незаконни дейности не би могло да бъдат извършвани успешно в продължение на толкова години без съучастието на няколко служители на Българската народна банка (БНБ) и еднакво корумпираното поведение на служителите на одиторската фирма “KPMG България” ООД. Обхващайки периода от 1 януари 2009 г. до 30 юни 2014 г. БНБ извърши две инспекции на КТБ, които по закон трябваше да включват проучване на управленските дейности на банката, капиталовата адекватност и различни видове рискове, свързани с кредити, ликвидност и пазарен риск. През това време обаче бяха проведени далеч не толкова подробни проверки от БНБ. Показателно, е че тези инспекции не се простираха до проучване на управлението на риска на банката.

Първата проверка приключи повече от година след нейното начало на 11 март 2010 г. В общи линии одиторите на БНБ заключиха, че всичко е наред. Те направиха някои препоръки относно класифицирането на риска при някои кредитни експозиции, но не успяха да проследят тяхното изпълнение.

Втората инспекция се състоя през 2013 г. Изводите ѝ бяха изключително благоприятни за КТБ. Тази инспекция бе ръководена от Славяна Данаилова-Велева, близък приятел на семейство Василеви.

В допълнение към многобройните нарушения на закона и на професионалните ѝ задължения Данаилова-Велева предостави в надзорното си становище неверни данни относно неуспешното изпълнение на предходните препоръки на БНБ, хаотичното финансово състояние на кредитните досиета, изумителните съдебни справки и т.н. В резултат на това инспекциите ѝ не успяха да посочат съществуването на взаимоотношения между съответните бизнес групи и високия риск на предоставените им заеми.

Накрая нейният доклад запази пълно мълчание за незаконното увеличение на капиталовата база на банката под ръководството на Цветан Василев. При тези обстоятелства не е учудващо, че вторият стълб на надзорния елемент на банката също позорно се провали. Системата за вътрешен финансов одит на банката трябваше да разгледа четири фактора. Първо, да идентифицира и оцени рисковете от съществени грешки по време на целия процес на отпускане на заеми. Второ, да събира доказателства, свързани с първата фаза. Трето, трябва да доведе до обективна и професионална одиторска преценка. Четвърто, докладът на одитора трябва да бъде оповестен публично.

С Василев на власт, системата за вътрешен финансов одит бе практически несъществуваща Последният елемент във веригата на професионалното затваряне на очи бяха фалшивите одити, извършени от “КPMG България” ООД. В основата си нейните одитори разчитаха изцяло на вътрешния контрол на КТБ и по този начин преразгледаха само индиректни доказателства за контролните процедури и дейности на банката при даване на заеми. Следователно одиторите на практика не са извършили свое собствено независимо разследване.

Въпреки тези недостатъци те установиха индикации за потенциални измами при отпускането на заеми като липса или забавяне на осчетоводяването на обезпеченията, липса на справедлива пазарна стойност на тези обезпечения, подозрително повтарящо се предоговаряне на заеми преди края на гратисния период, липса на анализ на паричните потоци, които да покажат генерирането на доходи и липса на способност за изплащане на заема. Външните одитори обаче не включиха тези незаконни кредитни дейности в окончателния си надзорен доклад. Като по-нататъшно неизпълнение на законовите си задължения Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев не оповестиха своите действителни констатации на звеното за банков надзор към БНБ.

Обяснение за незаконното им поведение може да се търси във факта, че Маргарита Голева и Цветан Василев често почиват заедно. Според Орлин Русев, служител на Василев, тя често била гост в къщата на Василев. Същият господин знае, че Голева е получавала редовни парични плащания от Василев чрез дружества, контролирани от него. По ирония на съдбата последният доклад на “КPMG България” ООД от 15 април 2014 г., само два месеца преди фалита на КТБ, посочва стабилното състояние на Василев. Последвалото разследване срещу банкера и неговите съучастници разкри, че нито одитите са извършени законно, нито пък двамата одитори са независими от контрола на Василев.

След колапса на банката през юни 2014 г. последваха два независими одита. Първият бе извършен съответно от одиторските фирми “Ърнст и Янг Одит” ООД, “Делойт България” ООД и АФА ООД. Техният съвместен извод беше, че дейността на банката е насочена към прикриване на реалната цел на сделките и трансакциите Финансовите отчети, подадени от ръководството на банката, бяха определени като “неверни” и “подвеждащи”. Същата критика беше отправена и към Надзорната дирекция на БНБ. Вторият одит беше изготвен от британската “Алекс Партнърс”, която излезе с доклад от над 500 страници на 3 май 2016 г. В доклада се посочва, че КТБ е оперирала като финансова пирамида, и подробно описва техниката за източване на средства. Така средствата на банката са изчезвали чрез големи заеми, дадени на компании, притежавани от мажоритарния собственик на банката - Цветан Василев.

Според доклада той използвал банката за “лични сделки”. 243 корпоративни клиенти на банката имали 472 неизплатени заема. Тези заеми бяха счетени за невъзстановими, тъй като са били отпуснати на нефункциониращи дружества, не са имали никакво или само много малко обезпечение. Осем от компаниите на Василев, сред които “Петрол”, БТК, “Виваком” и сръбската фабрика за стъкла в Парачин, са изконсумирали повече от един милиард лева. Докладът хвърля вината директно върху управителния съвет на банката и върху БНБ Накрая докладът обвини и “КPMG България” ООД, че е изготвила “небрежни” одиторски доклади. Скандалът с КТБ избухна внезапно в началото на юни 2014 г.

В рамките на една седмица повече от 20% от депозитите бяха изтеглени от банката. На 16 юни 2014 г. изпълнителният директор на банката Орлин Русев бе привикан в офисите на БНБ. Разпитван от двама висши служители, той призна, че банката не може да оцелее при допълнително масово изтегляне на депозитите ѝ На 17 юни 2014 г. Русев и довереникът на Василев - Бисер Лазов, проведоха среща, в която Лазов беше уведомен, че БНБ ще постави КТБ под специален надзор. На 18 юни 2014 г. представители на банката поискаха от БНБ помощ от 250 млн. лева. Иван Искров и Димитър Костов от БНБ отхвърлиха молбата на КТБ.

На 20 юни 2014 г. Русев отлетя за Виена, за да информира Василев за решението на БНБ. На същия ден БНБ постави КТБ под специален надзор. На 21 юни 2014 г. Василев наредил на Лазов да отиде до Виена, за да се срещнат. Лазов, придружен от Валери Карадачки, генерален директор на “Инфраструктурна компания” АД, говори с Василев и неговия адвокат Любомир Денев в частен дом във Виена. На тази среща банкерът изразил намерението си да изплати на КТБ всички заеми, дадени на неговите дружества, както и плащанията в брой, направени към компаниите му и към него лично. Той също така устно се ангажирал с предаването на собствеността на компаниите си на банката.

Василев обявил, че няма намерение да се върне в България. В края на срещата Василев отказал да подпише подготвените документи относно натрупаните от него дългове. Преди да замине, Лазов казал на Василев, че той “вече не е негов шеф и вече е никой за него”. На следващия ден адвокатът на Цветан Василев Денев призовал Лазов да се обади на Василев на стационарния му телефон. Когато Лазов отхвърлил искането Василев му се обадил на мобилния. По време на този разговор Василев наредил на Лазов да инструктира няколко служители от частните дружества на Василев да подготвят документите за прехвърляне на въпросните компании към банката. Отново Лазов отказал да следва заповедите на Василев. Думите на Василев към Лазов били: “Ако до довечера ти предам подписаните документи, с които разполагам във Виена, ще играеш ли с мен?” Лазов отговорил, че Василев трябва да се върне в България и да поеме пълна отговорност за фалита на КТБ.

Предложението на Лазов не било прието добре от Василев. Последваха серия от действия за дискредитиране на Лазов. Клеветническата кампания на Василев даде кулминация с писмо, публикувано от българския уебсайт Фактор.бг. В него Василев твърди, че Лазов е бил посрещнат на летището от мистериозни лица, които го убедили да лъжесвидетелства за случилото се на срещата във Виена. В допълнение, Василев платил 210 000 лева в брой на адвокат на име Лазар Карадалиев чрез Веселин Бушев, довереник на Василев, като “профилактична мярка” срещу Лазов. В началото на тази кампания за сплашване Лазов и няколко бивши служители на Василев получили смъртни заплахи от неизвестни лица. Едновременно с това Василев финансирал интензивна международна кампания, проведена основно в САЩ.

Ръководител на тази кампания за връзки с обществеността е Уилям Ричардсън, бивш конгресмен и губернатор на Ню Мексико, посланик в Обединените нации, министър на енергетиката по времето на Клинтън и специален пратеник, отговарящ за отделни хуманитарни въпроси. Без да споменава никакви факти, Ричардсън представи Василев като жертва на български политици, които по необясними причини формират престъпен заговор, целящ да унищожи един трудолюбив, честен и много професионално компетентен банкер и бизнесмен. В статията си от 13 септември 2017 г. в “Хил” Ричардсън първо се позовава на предишното си становище, в което обръща внимание на неотдавнашното разширяване на закона “Магнитски”. Предназначен да санкционира политическите и финансовите несправедливости по целия свят, Ричардсън лобира Василев да бъде обявен за жертва на деспотичното и корумпирано правителство в България и в резултат на това призова за прилагане на закона “Магнитски” срещу София.

Официалното искане на базата на този закон вече беше направено от вашингтонската кантора JWI. В това заявление фирмата изрично посочва две лица - Сотир Цацаров, главен прокурор на България, и Делян Пеевски, член на българския парламент. Ричардсън, както и JWI твърдят, че Василев е невинен и преследван само защото е повел безкомпромисна война срещу “широк спектър от действащата българска клептокрация”. Освен това заявлението и най-новата статия на Ричардсън твърдят, че “... след упоритото искане на председателя на борда на директорите на КТБ за завръщането в банката Василев беше обвинен в злоупотреби - въпреки множеството доказателства, че абсолютно никакви активи не са изчезнали от банката”. Историята на Ричардсън не отговаря на истината поне в два аспекта. Първо, има огромно множество доказателства, че Василев е извършил злоупотреби съгласно чл. 203 и 253 от Наказателния кодекс на България. Освен това Ричардсън не спомена за по-сериозното престъпление, свързано с прането на пари, за което Василев все още се разследва от две страни. Второ, изявлението му е в противоречие с добре документираните одиторски доклади на няколко международнопризнати счетоводни компании. Тези компании определено не биха могли да бъдат обвинени, че принадлежат към “действащите български клептократи”. И накрая, позовавайки се на неоснователни слухове, Ричардсън обвини Делян Пеевски в извършване на контрабанда на тютюн с неназовани терористични организации.

В заключение Ричардсън отправи директно предупреждение и заплаха към министър- председателя Бойко Борисов: “С неговото ръководство на Европейския съюз (визирайки поемането от България на ротационното председателство на ЕС от 1 януари 2018 г. - б.р.) непосредствено на хоризонта българският премиер Борисов може да затвърди изключителното си право да се противопостави на чумата на институционалната корупция и да въведе нова ера на почтеност. Случаят с преследването на Цветан Василев се превърна в най-грубия пример за политическо злодейство в страната. Би било разумно от страна на Борисов да започне процес на възстановяване, като отхвърли отмъстителното преследване, засягащо семейството на Василев. Но времето определено е съществено в случая и прозорецът на Борисов за коригиране на огромната национална несправедливост ще продължи едва докато американското правителство предприеме действия по отношение на подадените заявления по закона “Магнитски” относно Цацаров и Пеевски”. Единствено можем да се надяваме, че администрацията на Тръмп ще формира своето общо мнение въз основа на факти, а не на базата на сумата пари, платени на JWI и други от страна на Василев.

Междувременно обратно в България специализираната прокуратура приключи разследването си за фалита на КТБ. В резултат на това на Василев и на неговите 17 съучастници бяха повдигнати официални обвинения. Окончателният обвинителен акт съдържа над 5000 страници. По време на разследването бяха разпитани повече от 400 свидетели. Около 27 експерти подадоха приблизително 90 писмени доклада. Подсъдимите ще бъдат съдени от Специализирания наказателен съд в София. Цветан Василев, който е беглец от правосъдието, беше разследван и обвинен задочно. Обвиненията срещу Василев и неговите съучастници се основават на чл. 203 и 253 от Наказателния кодекс на България. И двата члена се отнасят за незаконно присвояване, което се изразява в злоупотреба с финансови средства. Всички 18 подсъдими са обвинени в присвояване на 2,56 милиарда лева, което е равно на $ 1,51 млрд. Освен това Василев и трима бивши служители на КТБ са обвинени, че са откраднали 207 млн. лева в брой, или $ 126,6 млн. И накрая, Василев е разследван за пране на пари както в България, така и в Люксембург. Обвинителни актове за пране на пари бяха издадени и срещу съпругата и дъщерята на Василев - Радослава Василева. Обвиненията срещу съпругата Антоанета Василева се основават на закупуването на дворцов имот за 20 млн. евро на Женевското езеро. Дъщерята, която живее в Лондон, също е обвинена в пране на пари, защото купила две скъпи жилища съответно в София и в Лондон. Българското правителство официално поиска от сръбското правителство екстрадирането на Василев. До този момент първата инстанция на сръбските съдилища даде одобрението си, но апелативните блокираха екстрадирането на Василев.

Ричардсън и JWI правят всичко възможно, за да представят Василев, съпругата му и дъщеря им като невинни жертви на българския политически и бизнес елит. Те са лобирали пред членове на Конгреса и се опитали да убедят няколко членове на кабинета да подкрепят усилията им за борба с корупцията и за насърчаване на всеобщите човешки права в България, като се позовават на “Глобалния закон Магнитски” от името на Василев. До този момент усилията им са неуспешни. Последният списък на предполагаемите лица, които несправедливо са били преследвани по целия свят, съставен от повече от 20 организации за защита на човешките права и представен на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън и на министъра на финансите Стивън Мнучин по “Закона за глобалното зачитане на човешките права на Магнитски” от 12 септември 2017 г., не включваше името на Василев.

В първоначалния си доклад пред Конгреса за прилагането на “Глобалния закон Магнитски” от 20 април 2017 г. президентът Тръмп заяви, че администрацията му ще разследва делата по този закон по безмилостен начин. И все пак този закон не би могъл и не би трябвало да служи като средство в ръцете на лобистите и високопоставените политици да генерират огромни суми пари за себе си. Освен това тези усилия не трябва да противоречат на принципите и целите на външната политика на САЩ.

По време на президентската си кампания, в речта си за встъпване в длъжност и във всички свои публични изказвания след поемането на властта президентът Тръмп обеща на страната и на останалия свят, че ще направи “Америка велика отново”. Значителна част от това “величие” е достойният за пример морален авторитет, който САЩ трябва да представят по принципен и справедлив начин. Само по този начин САЩ биха могли да упражняват интелектуалното си влияние върху онези, които са се разочаровали от политиката както в страната, така и в чужбина. При прилагането на “Глобалния закон Магнитски” президентът Тръмп и неговата администрация ще разчитат на преамбюла на конституцията: “Ние, народът на Съединените щати, целейки да създадем по-съвършен съюз, да утвърдим справедливост, да осигурим вътрешно спокойствие, да обезпечим съвместна отбрана, да повишим всеобщото благосъстояние и да осигурим благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме настоящата Конституция на Съединените американски щати”.

Поради спазването на политическите принципи, залегнали в конституцията, днес за Съединените щати се смята, че са най-великата нация в света. И все пак, тъй като никоя държава и нито един политик не е съвършен, САЩ не трябва да прахосват своята морална власт. В конкретния случай на Василев и неговото семейство Конгресът и администрацията на Тръмп трябва да позволят на компетентните органи в България да следват закона и да изпълняват съответните си отговорности. Въз основа на необоримите доказателства, трябва да бъде раздадено правосъдие, когато са извършени предполагаеми престъпления.

В случай че българските власти злоупотребят със собствените си закони, тези два органа все още могат да се намесят и да изразят своето мнение по въпроса. Засега обаче Съединените щати не трябва да се намесват в наказателния процес на приятелска страна, чиято пълна интеграция в Европейския съюз и НАТО е от жизненоважно значение. Ако трябва да бъде оказан натиск както от Европейския съюз, така и от Съединените щати, то той трябва да бъде срещу Република Сърбия, която да екстрадира Василев. Той трябва да се изправи пред правосъдието, съгласно което са извършени предполагаемите престъпления. Само по този начин ще се разреши случаят с Василев и неговите съучастници по начин, който да удовлетвори българското и глобалното правосъдие.


* Авторът д-р Миклош К. Радвани е специалист по международна политика към фондация “Граници на свободата”, на чийто сайт е публикуван текстът. Това е интересен външен поглед към скандалите у нас около затварянето на Корпоративна търговска банка.

Радвани бяга от комунистическата власт в Унгария по време на Студената война и емигрира в Америка. Има академични степени от Катедрата за международни изследвания на университета “Джон Хопкинс” и националния център по право в университета “Джордж Вашингтон”. Бил е съветник по въпросите на външните работи на американския сенатор Орин Хач.

Фондация “Граници на свободата” е основана през 1995 г. от американския сенатор Малкълм Вилоп, чиято мисия е да насърчи принципите на индивидуалната свобода и мир чрез силата, свободното стопанство и пазари и традиционните американски ценности, залегнали в конституцията и в Декларацията за независимост. Проектите на фондацията се оценени високо от президента Роналд У. Рейгън, президента Джордж Х. У. Буш, вицепрезидента Ричард Б. Чейни, министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, сенаторите Джеймс Инофу, Джон Къл, Зен Милър и сенатор Орин Хач.