Последната атака на Русия срещу цивилни обекти в Украйна, която причини смъртта на най-малко 18 души в търговски център в Кременчук, далеч от фронтовата линия, може да се тълкува като послание към срещите на Г-7 и НАТО, които се провеждат в Германия. Посланието е за безразличието на Русия към осъждането на нейните престъпления.

Москва няма да отстъпи. А това от своя страна може да се основава на увереност - независимо дали е основателна или погрешна - че в дългосрочен план войната ще се развие в полза на Русия, пише "Гардиън", цитиран от dnes.bg.

Русия постига успехи. Нейната офанзива в Източна Украйна бавно напредва, като унищожава всичко по пътя си, а на Запад все повече се засилва разбирането, че няма да има скорошен край на конфликта.

Но войната се проточва още повече, тъй като Русия успешно възпира западните поддръжници на Украйна да ѝ предоставят оръжейните системи, от които се нуждае - включително повече боеприпаси, безпилотни самолети, заглушители, радари и средства за прехващане на руските ракетни удари с голям обсег, като тези, наблюдавани през последните дни, пише работещият в програмата "Русия и Евразия" Киър Джайлс за ежедневника "Гардиън".

Военната подкрепа за Украйна от страна на САЩ, Обединеното кралство и техните съюзници постепенно се разширява и придобива все по-мощни офанзивни системи, като например артилерия с по-голям обсег на действие.

Но най-голямата пречка пред предоставянето на Украйна на оборудване, което може да спечели войната, все още е страхът от това как ще реагира Русия. Критиците на сегашното равнище на западната подкрепа твърдят, че тази сдържаност е пример за самоограничаване на САЩ и други страни от страх да не предизвикат ескалация. Но реалността е далеч по-проста.

Продължаващата кампания от заплахи и блъфиране на Русия има желания ефект: кара противниците на Москва да се колебаят. Широко разпространеното схващане, че провокирането на Русия би довело до катастрофални последици, е ключова победа за Москва.

Успешното разубеждаване на Запада да предостави на Украйна цялата подкрепа, от която се нуждае, за да обърне хода на войната, за пореден път потвърждава за Владимир Путин, че военното превъзходство на Русия спрямо Запада може да бъде преодоляно чрез използване на западния страх.

Всъщност ясно изразеният страх на Запада от ескалация доказва на Русия, че заплахите действат, независимо от това колко неправдоподобни са те или колко често са се оказвали празни.

Към момента това е досадно повтарящ се цикъл от обещания за ядрено унищожение за всеки, който най-скоро е разстроил руските пропагандатори - например руската държавна телевизия наскоро обсъждаше нападението над Нидерландия. Ядрените заплахи на Русия ще продължат дотогава, докато са ефективни в предотвратяването на предоставянето на военна подкрепа на Украйна, която да спечели войната.

Г-7 може и да е вдигнала правилния шум за това, че подкрепата за Украйна ще продължи "толкова дълго, колкото е необходимо", но най-голямото предизвикателство пред Украйна остава да се опита да убеди международните си поддръжници да отговорят на думите с дела.

Освен това е налице поразително разминаване между целите и приоритетите на двете страни. Докато Русия ясно е посочила какво иска от войната - изчезването на Украйна като независима нация и възстановяването на руската имперска власт над съседите ѝ - западните поддръжници на Украйна са объркани и разделени по отношение на това как искат да приключи войната и какво искат да се случи с Русия в резултат на това.

Всъщност ясно изразеният страх на Запада от ескалация доказва на Русия, че заплахите действат, независимо от това колко неправдоподобни са те или колко често са се оказвали празни. Към момента това е досадно повтарящ се цикъл от обещания за ядрено унищожение за всеки, който най-скоро е разстроил руските пропагандатори - например руската държавна телевизия наскоро обсъждаше нападението над Нидерландия.

Ядрените заплахи на Русия ще продължат дотогава, докато са ефективни в предотвратяването на предоставянето на военна подкрепа на Украйна, която да спечели войната.

Г-7 може и да е вдигнала правилния шум за това, че подкрепата за Украйна ще продължи "толкова дълго, колкото е необходимо", но най-голямото предизвикателство пред Украйна остава да се опита да убеди международните си поддръжници да отговорят на думите с дела.

Освен това е налице поразително разминаване между целите и приоритетите на двете страни. Докато Русия ясно е посочила какво иска от войната - изчезването на Украйна като независима нация и възстановяването на руската имперска власт над съседите ѝ - западните поддръжници на Украйна са объркани и разделени по отношение на това как искат да приключи войната и какво искат да се случи с Русия в резултат на това.

Всичко това печели време за Русия. Президентът Зеленски заяви пред Г-7, че иска войната да приключи до зимата. Има основателна причина за този краен срок. Европа все още е далеч от това да се откаже от руската енергия, а една болезнена зима с още по-високи цени на горивата ще покаже на европейците истинската цена на подкрепата за Украйна в този конфликт.

Но Русия може да използва не само енергията, за да накара трети страни да се застъпят за мир за сметка на Украйна. Друга успешна тактика е изнудването на останалия свят с храни чрез морската блокада на Русия - Украйна твърди, че е подложена на натиск да се предаде от държави в Африка и Азия, които са разтревожени от прекъсването на доставките на зърно.

Русия също така понася разходите за своята война под формата на последиците от икономическите санкции. Но деградацията на руската икономика и промишленост няма да се случи достатъчно бързо, за да повлияе на краткосрочния напредък на конфликта.

И във военно отношение Русия може да успее да надделее над украинската устойчивост и западното търпение. Авторитетни оценки твърдят, че Русия не разполага с достатъчно подготвени военни кадри.

Но както и в много други случаи, това не е толкова окончателно предизвикателство за Русия, колкото за други сили.

Традиционното руско безразличие към мащаба на жертвите, понесени при преследването на военни цели, се проявява в готовността на Русия да хвърля в борбата полуобучени или необучени резерви и левги, включително такива, които са привлечени насила от окупирани територии (още едно военно престъпление, което може да се добави към каталога на Русия).

Именно тези по-големи сили на икономическа, военна и политическа власт ще определят изхода от войната, а не успехът или провалът на отделни операции - като превземането на Северодонецк, което от седмици вълнува западната аудитория. Русия изглежда уверена в това къде се намира балансът на силите.

Силите на Украйна остават ангажирани с борбата. Но за да продължи това, те трябва да останат убедени, че имат разумни шансове да успеят да предотвратят руската победа. Всеки отказ от страна на западните партньори да предоставят средства за задържане или възстановяване на украинската територия намалява все повече този шанс.

Докато Европа и САЩ се колебаят и се въздържат да предоставят на Украйна оръжията, от които тя се нуждае, за да доведе конфликта до край - или поне да нанесе достатъчно щети на руските сили, за да бъде окончателно оспорена представата на Путин за победа - е трудно да се види как бързият край на войната ще бъде в полза на Украйна. Междувременно жестоките нападения срещу цивилни граждани и важна инфраструктура в Украйна ще продължат.