Тъй като напрежението между САЩ и Русия нарасна, концепцията за съюз между моретата (Интермариум) между източноевропейските държави, който блокира разширяването на Русия на запад, придобива значение. Румъния и Полша - и двете имащи силни военни връзки със САЩ, основен поддръжник на Интермариума - отдавна са стълбовете на този възникващ съюз. Унгария е най-несъгласната.

Унгария понякога се смята за нелоялна държава в Европа заради тесните й връзки с Русия, както и поради нейното противопоставяне на Брюксел. Но от години тя ухажва както Москва, така и Вашингтон. Тя е зависима от вноса на руски природен газ, но зависи и от Европейския съюз за търговско и структурно финансиране и от НАТО за сигурност.

Но относително студеното посрещане на руския президент Владимир Путин при неотдавнашното му посещение в Будапеща показва, че Унгария се отдалечава от изграждането на по-тесни връзки с Кремъл. Унгарското правителство очевидно омаловажи визитата и лидерите на двете страни избраха да не провеждат пресконференция, която обичайно е рутинна при тези дипломатически пътувания.

Напрегнати отношения

За да разберем променящия се подход на Будапеща към Русия, трябва да разберем динамиката на отношенията на Унгария със Запада. Унгарските отношения със Западна Европа остават напрегнати. Различията по политиката на ЕС за бежанците продължават да съществуват и Европейската комисия започна процедури срещу Унгария за нарушение по отношение на законодателството, което се възприема като посегателство срещу организациите на гражданското общество и ръководените от чужбина университети. Освен това Будапеща прекрати дипломатическите отношения с Холандия на 27 август, след като заминаващият си холандски посланик в Унгария сравни подхода на унгарското правителство към враговете му с този на терористите.

Въпросът на най-голям спор между Унгария и Западна Европа в края на краищата бе бежанският въпрос. Будапеща се противопоставя на плановете на ЕС за предислокация на бежанци в целия блок. Шестдесет и шест процента от унгарците са на страната на правителството си според проучване на Pew, публикувано през юни. Други източноевропейски държави също споделят противопоставянето на Унгария с квотната система за бежанци.

И така, Унгария се опита да установи по-тесни връзки със САЩ и Източна Европа. Заедно с Румъния и България, Унгария бе домакин на воденото от САЩ военното учение „Сейбър гардиън“. На 30 август унгарският външен министър участва за пръв път на годишна среща на румънския дипломатически корпус. През февруари румънският външен министър участва в годишната среща на унгарския дипломатически корпус. Румъния и САЩ също задълбочават стратегическите си отношения, като Пентагонът съобщи, че ще изразходва до 100 милиона долара за модернизиране на военната база Когалничеану.

Създаване на линия за възпиране

Никой в Европа не иска връщане към политиката на Студената война, а Унгария не е изключение. Европейците вярваха, че могат да се пригодят към руските интереси, без да създадат нова линия на ограничаване. Но тъй като събитията в Украйна и другаде в Източна Европа се развиха, САЩ осъзнаха, че е необходима ограничителна линия. Това, по същество, е целта на Интермариума.

Унгария може да се е противопоставяла преди това на Интермариума, но сигурността на страната зависи от НАТО - и по този начин от САЩ. Поради което бяха предприети малки, но забележими стъпки, за да се примирят с Вашингтон и да се присъединят към Интермариума.

Това не означава, че отношенията между Унгария и източноевропейските й съседи са съвършени. Миналата седмица Унгария прекрати подкрепата си за членството на Румъния и Хърватия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Унгарското противопоставяне на членството на тези страни в ОИСР, което няма стратегическо значение, е жест на подкрепа за етническите унгарски общности в двете страни - общности, за които Унгария твърди, че са изправени пред потисничество. Тези популации имат право да гласуват на унгарските избори през 2018 г., а унгарското правителство иска да покаже своята подкрепа, като блокира присъединяването на Хърватия и Румъния в организацията.

Предстоящите избори също изиграха роля в подхода на Унгария към Русия. Русия се разглежда като алтернатива на ЕС, а в страна с относително висока степен на евроскептицизъм, Орбан не може да играе ролята на прекалено твърд към Кремъл. Той също така трябва да гарантира, че Унгария има достъп до евтина енергия, която Русия може да осигури. Орбан дължи преизбирането си през 2014 г. на възможността си да намали разходите за енергия на унгарците и трябва да гарантира, че тази политика ще остане в сила до 2018 г.

Енергийният фактор

Дори и без предстоящите избори Унгария ще остане зависима от Русия за енергийните си нужди. Унгария внася 80,6% от доставките на природен газ от Русия. Краткосрочната цел на Орбан е да постигне гъвкава и достъпна енергийна сделка с Русия.

Но тези доставки са с известен риск. Вносът на природен газ от Русия се доставя чрез тръбопровод, който минава през Украйна. Единствената алтернатива за Унгария на сегашния маршрут е тръбопровод, който ще свърже България, Румъния, Унгария и Австрия, наречен тръбопровод BRUA, който в момента се разработва. Това би могло да помогне на Унгария да избегне евентуална блокада на съществуващия маршрут, ако конфликтът в Украйна ескалира.

Русия използва енергийните си доставки като мощен политически инструмент и не иска тези доставки да бъдат отрязани. Един от начините, по които може да се гарантира това не се случи, е увеличаването на количеството руски газ, съхраняван в унгарските хранилища, откъдето руският газ може да бъде разпределен в краткосрочен план на европейските потребители без украинския тръбопровод. По този начин Русия може да попречи на своите клиенти да търсят алтернативни източници на гориво. Двете страни обсъдиха увеличаването на съхранявания руски газ в унгарските хранилища през юли. За Унгария това би било тактическо действие. Будапеща знае колко важни са доставките за Централна и Източна Европа за Русия и ще използва този въпрос за договаряне на достъпа до нискобюджетен природен газ.

Но уповаването на руската енергия все пак е уязвимо за Унгария. Следователно Будапеща иска да увеличи предлагането на произведена на място ядрена енергия. Оттук и планът за модернизиране на ядрената централа Пакш. Но дори този план разчита на руската помощ. Русия ще финансира проекта в размер на 10 млрд. евро, а Унгария се очаква да изплати заема за 21 години. Европейската комисия е одобрила проекта, по който се очаква да бъдат сключени договори с местни компании за 40% от строителните работи. Правителството на Орбан разтръби, че проектът е начин да се гарантира енергийната сигурност на Унгария и да се създадат работни места за унгарците.

За Русия установяването на по-тесни отношения с Унгария има както финансова, така и стратегическа цел. Тя иска да поддържа отворени пътища към европейските пазари и да покаже на руснаците, че тяхната страна не е изолирана, въпреки санкциите, наскоро наложени от Съединените щати. Но за Унгария да стане твърде зависима от Русия е рисковано - това може да доведе до застрашаване на връзките на Будапеща с Вашингтон, което е ключов елемент от стратегията за сигурност на страната. Орбан няма да спре напълно отношенията си с Кремъл, но изглежда, че се отдръпва извън контрола на хватката. 

Коментар на Антония Колибасану, „Геополитикал фючърс“