Проучването, което установи, че всяко четвърто дете у нас е с поне един родител на работа зад граница, е не само шокиращо, но и страшно. Масовата имиграция през изминалите десетилетия създаде ситуация, към която всички ние малко или много се приобщихме, но тя е абсурдна.

По време на прехода България се превърна във фабрика за имигранти. Приятелят, комшийката, братовчедката, съученичката, вместо да се разхождат по улиците на нашия град, бързат по пътя си някъде в Гърция, Италия, Испания, Англия и Германия, Холандия. Рядко вече чуваме за тях, още по-рядко ги виждаме.

Масовата имиграция 1990 - 2000 г. създаде българското Skype –семейство. Създаде нация, напускана от своите най-млади и дееспособни хора – нещо като организъм с отворена вена, от която се излива кръв.

Пpeз пъpвoтo дeceтилeтиe oт влизaнeтo нa Бългapия в Eвpoпeйcкия cъюз (EC) бългapcкитe eмигpaнти – гурбетчии изпратиха нaд 8 милиapдa eвpo в poдинaтa cи. Те продължават да изпращат пари, но бъдещето на една страна зависи първо от нейните хора и после място от парите, пише "Труд".

Кой е пресметнал психологичните и възпитателни последствия на това масово явление? Никой. Но ние всички ще видим травмите на въпросното Skype -поколение, когато стане пълнолетно и се влее в обществото и производството.

Страна, в която всяко четвърто дете расте без ежедневна топлина и майчина грижа, без бащина защита и контрол и не може да има добро бъдеще. Мислите в главите на малките деца, които не израстват в естествени условия, са направо плашещи.

Естествен еволюционен процес е всяко поколение да се възпитава от следващото. Българчето на 2019 година обаче не научава за света от родените през 1989 г. негови родители, от поколението на родените през 1958 г. – това на бабите и дядовците. Така едно на четири деца живее и да се възпитава в България на Живков.

Възрастни хора, които почти нямат представа от съвременния свят, се наемат да възпитават деца, които трябва да оцелеят в сложното и електронно световно село на 2030 г. Хора, които са живели в затворено общество без контакт с външния свят зад граница, които не могат да схванат функцията на компютъра и терминологията на тийнейджъра, могат ли да бъдат полезни на децата, които отглеждат?

Разбира се, дядовците и бабите гледат децата с грижи и обич, но това не е достатъчно. Тези деца изпитват едно постоянно чувство на липса и един абсолютно разбираем комплекс спрямо другите техни връстници, които живеят с родителите си. Всички тези неща някога ще дадат видим резултат.

Ако през 1990 г. беше логично да се излива емигрантска вълна от България в чужбина поради икономически причини, то през 2018 г. това вече не важи. Нашата страна е в икономически подем. Бизнесът се развива. Защо един българин трябва да живее в Гърция, където надниците са ниски, а цените високи, когато може да намери работа в България, където е обратното? Защо трябва да оставя децата си на бабата и да търси работа в Атина, когато в София работодателите търсят работници, но не намират?

За съжаление, поколението българи, заминали в чужбина, в зората на демокрацията продължават да пазят спомена за предишната България? Те не са разбрали, че страната им се променя, че е заличила голяма част от разликата, особено в сравнение с Южна Европа, в която пребиваваме.

Продължаваме като народ да страдаме от синдрома на чуждопоклонничеството, свързан със стария комунистически режим. Тази жажда, която изпитвахме някога да излезем от нашите граници и да отидем там, където има светлини, витрини, живот, консумация, свобода, продължава да съществува дълбоко в нашето ДНК. Продължаваме да култивираме лъжливата илюзия, че добрият живот се намира на всяко друго място в света, но не и в нашата родина. Това е остатък от миналото, който не искаме да преодолеем.

България се готви да внася работна ръка поради липса на такава, а самите българи отказват да се завърнат в своята родина. Гръцките предприемачи или пенсионери идват в страната ни за работа и по-добър живот, докато българите остават да живеят в Гърция, която продължава да се намира в икономически крах.

Родителите виждат децата си през Skype, а когато се върнат в България, ще ги посрещнат чужденци. Защото техните деца знаят, че родителите им са избрали някоя чужда страна и дълбоко в себе си смятат, че тя е по-добра от тяхната. Напускаме родината си и след това я обвиняваме, че няма живот в нея. Ако българите не се върнат в България, няма да се съживят улиците и магазините, защото живот има там, където има хора.