По повод свалянето на руския щурмови самолет Су-25, в руския сайт ria.ru се появи интересна публикация относно каналите за снабдяване на терористите в Сирия със преносими зенитноракетни комплекси (ПЗРК). В материала отново се споменава името на България.
ПЗРК се появиха в Сирия още в началото на широко мащабните бойни действия. Хиляди съветски и руски ПЗРК са били на въоръжение у правителствените войски на Сирия, част от тях е плячкосана от терористите. Според автора Вадим Саранов, първата успешна атака е регистрирана през юли 2012 г. – бунтовниците унищожили правителствен вертолет Ми-8.
 
Най-често терористите използвали ПЗРК съветско и руско производство, обикновено „Игла” и „Стрела” различни модели. На сметката на съветските комплекси са записани минимум 3 вертолета Ми-8, 2 изтребителя МиГ-21 и МиГ-23, изтребител-бомбардировач Су-22, чехословашки учебно-боен L-39.
 
Според експерти, някои ПЗРК в арсеналите на терористите може да имат либийски произход. След свалянето на режима на Кадафи са разградени най-големите арсенали. Западни медии съобщиха през есента на 2011 г., че от складове на либийската армия изчезнали около 20 хиляди ПЗРК, част от тях за прекарани през границата.
 
„Стрела” и „Игла” може да са попаднали в зоната на конфликта от страни в Източна Европа, например от Украйна. Авторът Вадим Саранов припомня пожара с катастрофални последствия във военните складове в Калиновка – дори официални украински лица не изключиха версията, че той е специално предизвикан за прикриване на колосални кражби на оръжие. Част от него вероятно е попаднало в Сирия.
 
Ако американците започнат да доставят своите „Стингъри”, това ще предизвика грандиозен скандал. Затова на тях им е по-лесно да снабдяват терористите със съветско оръжие, което те купуват в Източна Европа. Съветското оръжие в Близкия Изток е много и там е лесно да му се скрият следите, пише Вадим Саранов.
 
Под подозрение за военнотехническо сътрудничество с терористите не веднъж е попадала България. В нейните „Вазовски машиностроителни заводи” в Сопот по лиценз се произвеждат ПЗРК „Стрела-2М", „Стрела-3" и „Игла-1".
 
Терористите боравят добре не само с руски ПЗРК. В началото на март 2013 г. близо до Латакия сирийски вертолет Ми-8 е свален с китайски комплекс FN-6. Той е приет на въоръжение в китайската армия в началото на века и се отнася към комплексите от трето поколение, по характеристики е близък до руските „Игла-1". FN-6 е способен да унищожава въздушни цели на далечина 5,5 км и височина 3,5 км. Пътят на комплекса от Китай до Сирия, според експерти, е доста сложен.
 
Китай доставял тези комплекси в Судан, след това ги прекупувал Катар и ги препращал за терористите в Сирия. Едва тогава американските медии вдигнали тревога, защото се опасявали, че може да се окажат в ръцете на терористите.
 
Китайците обаче изобщо не реагирали – за Пекин въпросът за кой политически режим доставя оръжие винаги е бил вторичен. Важното е да излезе на нов пазар, пише Вадим Саранов.
 
В арсеналите на терористите се срещат и доста екзотични оръжия. Такова е северокорейският ПЗРК HT-16PGJ – вариант на руския „Игла-1”. През 2004 г. Дамаск придобил няколко мостри от HT-16PGJ, които бунтовниците са плячкосали.
 
Интересно е, че сирийските бунтовници и терористи не разполагат с ПЗРК от страни на НАТО, въпреки че американците редовно (понякога основателно) са обвинявани за предаване на контролирани от тях групировки. Преди месец, в средата на януари, арабски медии съобщиха, че САЩ в рамките на секретно споразумение предали на кюрдите в Африн голяма партида ПЗРК. След две седмици отряд на Свободната сирийска армия успял да завладее от кюрдите няколко броя ПЗРК „Игла”.
 
Американците обаче, както се и очаква, категорично се отрекоха от тази деликатна доставка за кюрдите.
 



Превод и редакция: БЛИЦ