Повече от сигурно е, че ще има нова актуализация на бюджета, заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Григор Сарийски.

„За мен е повече от сигурно, че такава актуализация ще има, защото дори и само да погледнете параметрите, които са заложени вътре, което е понижение на очаквания коефициент на безработица, относително умерен процент на инфлация, около 11–12% средно годишен, така оптимистичните прогнози, които се залагат за растежа.

Почти 3% се залага за растежа за тази година“, заяви той.

По думите на доц. Сарийски всичко това оставя дълбоко съмнение във възможността да бъдат постигнати тези цели и съответно това ще налага актуализация на бюджета.

„На второ място, ако погледнете трудността, с която правителството успява да намери пари напоследък, ще видите, че де факто ще трябва да бъдат актуализирани като минимум разходите за обслужване на дълга.

Защото, за да можете да намерите пари, при положение, че почти никой не иска да ви дава, ясно, че трябва да увеличите разходите за дълга. Това е доходност, това са лихви и пр.

При положение, че това обслужване, набирането на тези емисии става все по-трудно и по-трудно, ама естествено, че ще трябва да си преразгледате като минимум разходите за обслужване на дълга“, подчерта доц. Сарийски. Според него е съвсем естествено, когато се залагат приходи, при едни доста умерени рамки, и когато инфлацията буквално излиза от контрол, че трябва да се направи „преразчет, преразценка на тези пари“.

„Поради тази причина това е също нещо, което е необходимо. И на трето място, идеята да бъдат защитени тези социални слоеве, които са най-уязвимите, а те ще стават все по-уязвими на фона на интензивния ръст на цените на храни, горива и т.н., ще означава, че към тях трябва да бъде насочено по-интензивно подпомагане. Няма как да стане без следваща актуализация“, категоричен е той.

Доц. Сарийски заяви, че не вижда някакви политики от страна на правителството спрямо актуализацията на бюджета, „защото грубата сметка, грубият поглед върху проектозакона за изменение на Закона за държавния бюджет показва, че правителството залага основно на раздаване на пари“.

Той допълни, че около 1,5 млрд. лв. ще бъдат дадени основно като разходи за т.нар. социална защита.

„Това са пенсии, това са различни видове помощи и пр. Като част от тези пари ще бъдат получени по линия на увеличените приходи от данък добавена стойност, около 460 млн. лв., и останалата част, 1,6 млрд. лв. приблизително, ще дойдат по линия на Плана за възстановяване, т.е. дори и само грубата сметка да си направите на това, че този един милиард някога ще трябва да бъде отчетен пред европейските комисии и няма как да отчетете данък на пари за пенсии.

Съвсем ясно ни показва, че политика няма”, смята доц. Сарийски.

Според него, за да говорим за политика, трябва да има някакво таргетиране.

„В публичните финанси това се нарича дискреция. Дискреция, за съжаление, не виждаме. Почти всички мерки на правителството са насочени като мерки на калпак. Намаляваме еди кои си данъци, раздаваме на калпак пари, вкарваме такава и такава добавка към пенсиите.

Единствената по-разумна структурирана мярка е насочена специално към пенсиите, което е болезнен проблем, занемарен вече повече от 15 години, тя се предвижда евентуално за след октомври“, каза той. Но това, според него, което ще стане сега, във второто полугодие, са основно неструктурирани мерки.

„Като направите съпоставка с всички наши партньори от Европейския съюз, всички останали 26 страни-членки, ще видите, че България е единствената страна, която няма структурирана политика. Защото, вижте, фискът, финансите, хазната, това е горе-долу като едно длето.

В момента, в който нанесете удар с чука по длетото, енергията на този удар се разпределя върху цялата контактна повърхност, която е между главата на длетото и чука и се съсредоточава върху една точка, т.е. острата част на длетото, която допирате в стената.

Благодарение на това съсредоточаване на енергията успявате да постигнете резултат, т.е. да пробивате дупки и да къртите стени, и пр.“, заяви той и обясни, че „идеята на фиска е тази – събирате пари от всички по някакъв критерий, така че да имате удовлетворение на критерий за вертикална и хоризонтална справедливост, но трябва да я насочите тази енергия именно към най-уязвимите прослойки, особено към такава ситуация, в която се задава просто невиждана криза.

Точно това е, което отсъства в момента от правителството, или образно казано, представете си какъв ще бъде резултатът, ако махнете длетото и се опитвате само с чука да постигнете някакъв резултат. Е, същият ще бъде и ефектът от тази политика“.

На въпроса има ли опасност от стагфлация, както прогнозира Световната банка (СБ) и доклада на Българската академия на науките (БАН), доц. Сарийски отговори:

„Точно така. Това е доклад, в чието изготвяне аз участвах и в базовия сценарий на този доклад ние предвиждаме един умерен растеж от порядъка на около 2%, но не бива да забравяме, че разчетите за този сценарий са правени преди повече от месец.

Оттам насетне ние все повече и повече се доближаваме към този неблагоприятен сценарий, за който споменавате, именно стагфлация, и той става все по-вероятен, поради една много проста причина.

Когато имате увеличение, неконтролирано увеличение на цените на горивата, трябва да стане нещо, което да уравновеси търсенето и предлагането. Единственият вариант това нещо да стане, е чрез забавяне на икономическата активност, т.е. това е вариантът, за който вие говорите, тъй като думата стагфлация е производна – от една страна от стагнация, забавяне на икономическо развитие, т.е. с отрицателни темпове, и на второ място, инфлация, интензивна инфлация, т.е. продължаващи ръстове на цените”.

По думите му в момента има доста голямо натрупано инфлационно напрежение, тъй като паричната маса се увеличава от няколко години насам с двуцифрени темпове от 10, 11 и 12%.

„За тази година пак е заложен 10% ръст“, съобщи доц. Сарийски. „Естествено, че когато имате такова изпреварване, се нагнетява напрежение, което се освобождава експлозивно. Така, че това натрупано напрежение, ще бъде освободено“, смята той.

Според него, ако погледнем как вървят процесите, интензивните темпове на цените на суровина на световните пазари, ще видим, че „петролът е на около 120 долара, при положение, че преди година и половина беше на около 35 долара“.

„Това увеличение на суровините, което вкарвате в производството, някъде трябва да се прелее – в потребителската кошница, няма къде на друго място. На второ място, ако направите съпоставка между индекса на цените на дребно, т.е. това, което купувате в магазина и цените на производителя на вътрешния пазар, там ще видите огромната разлика. Дори и да махнем енергийния компонент, само да вземете преработената промишленост, там има от порядъка на около 30% увеличение.

Това означава, че стоките на производителя струват 30% по-скъпо, отколкото миналата година и тези 30% не могат да отидат на друго място, освен в кошницата на потребителя, така че това прехвърляне на напрежение е нещо, което предстои“, каза още доц. Сарийски.

Не е добре да бъркаме желаното с възможното.

„Вие можете да искате да станете олимпийски състезател, но ако нямате потенциал и ако нямате ресурс да го направите, ще си останете с мечтите“, заяви той по повод очертания „амбициозен сценарий за значителен растеж на българската икономика“ от българския премиер Кирил Петков по време на срещата с представителите на СБ.

„Хубаво е да си задавате високи цели, но не е добре, когато тези цели са нереалистични, тъй като единственият ефект, който постигате с поставянето на такива цели, това е обезверяването на хората.

Поставяте цели, които очевидно са непостижими, и има два варианта – или хората да направят някакъв опит да ги постигнат, т.е. това означава и публичната администрация, това означава и бизнесът, ако някой все пак има такъв план, който е сравним с този на премиера, другият вариант е просто да ви помислят за мечтател, което и в двата случая не е добре за един премиер“, категоричен е доц. Сарийски.