Интервюто на Цветан Василев: „Кремъл - тук, Кремъл – там, аз измамник съм голям“
Банкерът-беглец се опитва да скъса „руските“ си връзки и да ги пришие на враговете си, но фактите говорят съвсем друго
София, България
16 Юни 2018, 06:01
24019 прочита
Помпозно рекламираното „България пита, Цветан Василев отговаря“ обаче очаквано се превърна в пълно фиаско за укриващия се в Белград измамник. Но не защото мантрите на Василев вече напълно омръзнаха на целокупното гражданство, а защото българският Бърни Мадоф влезе в мач, който по условие не може да спечели.
Очевидно съветниците му се бяха подготвили предварително с опорните точки, които трябваше да изрече Василев, но вътрешното дяволче, което дърпа мустака на бившия собственик на КТБ, не остана мирно, поради което и противоречията в четиричасовата сага станаха прекалено много дори за навикналия на всичко зрител.
КТБ - банка, ама не точно
Разказването в началото на интервюто, на биографията на Василев от първо лице, беше предназначено да изтъкне финансовата експертиза на фараона. Вместо това се получи конфуз, защото дори Василев да е бил отличник на випуска в университета в Лодз и да има няколко висши образования, няма как, след всичко, което е направил с финансовата пирамида КТБ, да се хвали, че през 1995-1996г. видите ли, е спасил Централна кооперативна банка от фалит. Да, като се замисли човек, Василев наистина може и да е спасил ЦКБ, но не с опита си на брокер, а единствено с това, че навреме я е напуснал (или учтиво е бил помолен), защото нищо чудно да беше успял да я „удари“, както стори това с КТБ, години по-късно.
В бързината да се представи за банкер, а не за закоравял измамник, Василев още в началото допусна груба грешка. На въпроса каква е началната история на КТБ, беглецът от правосъдието заяви, че през 2000г. е инвестирал 6 млн. евро и така е станал неин собственик. Малка, но съществена подробност е обстоятелството, че през 2000г. Булбанк наистина продава дяловете си в КТБ, но не на Василев, а на 11 фирми, 10 от тях офшорни. Дружеството на Василев – „Бромак“, става собственик на КТБ няколко години по-късно.
Признанието, макар и закъсняло, че именно Василев стои зад офшорните дружества, заобиколили тогава законовата забрана офшорка да притежава над 10 % от банка, означава, че първо, крайно интересен е въпросът кой е предоставил на Василев парите за покупката на КТБ (и дали това не са руските му приятели, на които впоследствие се опита да подари активите на банката) и второ, че не може Иван Костов, който по това време е министър-председател, а в последствие депозант и консултант на Василев, да не е знаел за схемата и да не е помогнал БНБ да си затвори очите.
По-нататък, описвайки модела на функциониране на банката и разяснявайки на зрителите „стратегията“ си за банкова дейност, Василев всъщност за пореден път разкри порочния модел, който е създал и наложил в КТБ и който е в основата на обвинителния акт на прокуратурата. Кухите фирми били „поръчани“ от него на основния свидетел на обвинението Бисер Лазов, за да участват в определени „проекти“, а паричният поток се е движел от банката към куха фирма 1, след това към куха фирма 2 и т.н., а последната закупувала конкретния актив.
След като сам твърди, че преди проекта си КТБ е учил и практикувал банково дело, Василев не може да не е наясно, че подобна схема няма нищо общо с банковата дейност. Всяка нормална банка по закон може да отпуска обезпечен кредит на конкретно лице, след което да печели от лихвите по този кредит.
В схемата на Василев такова нещо няма – милиардите, налети на входа от вложителите в банката, на изхода изтичат към кухи фирми, създадени по негова заповед, които след това предоставят заеми на втори и трети пак негови фирми. Да, в управлението на крайният актив, според Василев имало хора от КТБ и това означавало, че те са един вид „на банката“.
Само че никой не му зададе въпроса защо, ако това е така, то този актив не е заложен в нейна полза? Или защо КТБ не е отпускала кредит директно на предприятието, както правят всички нормални банки? А вместо това го е купувала чрез поредица от несвързани с нея дружества, всички под контрола на мажоритарния собственик на КТБ?
Според Василев неговата идея била тези предприятия да се оздравят, след което да се продадат с печалба и парите може би пак да се върнат в КТБ. Но ако това е така, как пък за 14 години няма нито един подобен случай?! Напротив, Василев създава цял обръч от десетки закупени по този начин работещи активи, които лично менажира, без в банката да се върне и един лев от главниците по отпуснатите кредити. Единствено лихвите са били плащани, но не с пари обратно по веригата, а ….с нови кредити от КТБ.
Така кръгът се затваря, кредитите привидно не са били изискуеми или просрочени (постоянно падежът им е бил отлаган с нови и нови анекси), така че отчетите на банката да са „напудрени“. Последните години от този модел КТБ е била спасявана единствено заради това, че на входа, привлечени от високите лихви, парите са се умножавали, но срутването на пирамидата при този „модел“ наистина е било неизбежно.
Така че обидите и подигравките на Василев към прокуратурата и лично към водещия разследването прокурор Иван Гешев, които не бяха спестени и при това „интервю“, са напълно обясними, защото поради липсата на смислени обяснения за горната схема, те остават единствената защитна „теза“ на финансовия фараон.
А да се твърди, че Сотир Цацаров, Делян Пеевски, прокуратурата, службите и който още се сети да спомене Василев, имали роля във фалита на КТБ, вече е наистина медицински феномен. Може би Цацаров и Пеевски са разписвали с резолюции необезпечените кредити?
Или някой прокурор си е купил с пари на банката, чрез поредица от кухи фирми, „Дунарит“, „Авионамс“,, „ГИПС“, „Телиш“, „Костенец“, „Терем“, БТК, НУРТС, ТВ 7 и още десетки предприятия? Не, всичко това е правел единствено Цветан Василев. А може би „вината“ на прокуратурата е била, че е пресякла този порочен модел и е повдигнала обвинение на Василев? Ами да бяха го оставили и досега, та вместо 3.5 млрд. лева, да беше „усвоил“ по тази схема 13 милиарда?
Кой открадна активите?
Мантрата на Василев за ролята на Пеевски в този процес, пак беше неговият изтъркан лайтмотив. Факти разбира се няма и не може да има. Просто защото няма нито една фирма, собственост на Пеевски, която да е имала непогасени кредити към КТБ, или пък да е „откраднала“ актив на банката след фалита й.
Което не може да се каже за самия Василев. Да беше обяснил Василев – имаше цели 4 часа на разположение, как стана така, че уж е избягал в Сърбия, за да се бори за възстановяването на банката, а де факто още през месец юли 2014г. придоби за себе си 43% от БТК (за 15 хиляди евро), в началото на 2015г. помогна да бъдат заличени всички обезпечения на „Петрол“ (с което „хвръкнаха“ 250 млн. евро кредити), а само 8 месеца след затварянето на банката, докато по думите му е правел предложения заедно с Оманския фон да се оздрави банката, прехвърли на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие всички активи закупени с пари на банката, като „Дунарит“, „Авионамс“, НУРТС, ТВ 7, Фърст Диджитъл и БТК (всички на стойност над милиард евро), за сумата от ….1 евро.
Та нали тези активи бяха „на банката“? Как тогава Луврие заяви на пародийната пресконференция през март 2015г., че лично Василев му ги е „продал“? И защо „борецът за правда и свобода“ Василев не ги прехвърли вместо на руските си приятели, директно на Фонда за гарантирана на влоговете в банките?
А после защо, след като се оказа, че Луврие е подставено лице на руския олигарх Константин Малофеев и „върна“ активите на Василев, последния ги прехвърли пак на друг руснак – Дмитрий Косарев, срещу престъпен договор двамата да си разделят печалбата от бъдещата им продажба в съотношение 80% - 20% (договорът е публично известен)?
Или как стана така, че Емилиян Гебрев, приятел на Василев, се оказа собственик на завода за бомби „Дунарит“? Може би плати 90-те милиона кредити на предприятието към КТБ? Не, просто си плати на Василев.
Толкова за това кой бил откраднал активите на КТБ – и 8 часа да беше говорил Василев, на тези обикновени въпроси отговор нямаше да даде. А и тези въпроси услужливо не му бяха зададени от „водещия“ (не е ясно какъв – журналист, блогър, протестър, служител на Василев или нещо друго).
И това е така, защото Василев сам призна, че е контролирал дружествата собственици на активите. Тогава без отговор остава въпроса - защо след фалита на КТБ борещият се да „възстанови“ банката Василев, не прехвърли всички активи закупени с пари на банката в полза на държавата, та нали Фондът за гарантиране на влоговете заплати на измамените вложители 3,5 млрд. лева, т.е. покри неговата делавера.
Ако беше сторил това, то тогава можеше и да повярваме на тезата за „иновативния“ подход на банково финансиране, който обаче не „сработил“, поради което Василев връща това, което е закупил с пари на банката. Така би било редно. Но да си отклонил милиарди левове от парите на вложителите пазарувайки активи за себе си и след фалита на банката да се опиташ да ги прехвърлиш за 1 евро на белгиеца с руски паспорт Луврие, а после и на руснака Косарев, вместо на държавата, означава само едно - Василев е крадец и при това изключително нагъл крадец, който обвинява всички останали в това, .... че е бил хванат.
Още по смехотворно бе обяснението, че кухите фирми били създавани от основния свидетел на обвинението Бисер Лазов и Василев нямал нищо общо. Да, но КТБ ги е кредитирала със стотици милиони необезпечени кредити – и това ли Василев не е знаел?
Нали според него КТБ работила като истинска банка, защо тогава въобще дава необезпечени кредити и то на шофьори, охранители и секретарки на Василев. А, да, върху последните по веригата кухи дружества, които закупували активите, Василев твърди, че е имал контрол, имало хора на банката, които наглеждали актива (сигурно да не избяга и как го наглеждали, след като банката няма обезпечение). Значи, за по-голяма яснота, Василев разпорежда КТБ да кредитира с необезпечени кредити кухи фирми, които не били под негов контрол (а на свидетеля Лазов), като същите фирми няколко пъти прехвърлят парите до последната фирма, която купува актив (завод или предприятие), които вече Василев управлявал и контролирал. Имал контрол в началото и края на схемата, но нямал в средата ...... (там виновен бил Лазов), по- голяма глупост не бяхме чували.
Това си е чиста схема за източване, като едва ли прокуратурата се е надявала Василев да направи по-уличаващо себе си самопризнание. Колкото и абсурдно да звучи, Василев няма отговор и на въпроса, след като всички активи според него са били контролирани от банката (не е ясно как), защо КТБ не ги е финансирала пряко, като същите активи да послужат и за обезпечение на многомилионните банкови кредити, вместо парите да бъдат отпускани на кухи фирми и от там няколко пъти да бъдат прехвърляни. Няма логичен отговор, защото, пак ще повторим, това е чиста схема за източване на банката, нищо друго.
И как според Василев са били под „контрола“ на банката тези активи, като след фалита на пирамидата синдиците не могат да достигнат юридически до нито един актив – нито до „Петрол“, нито до „Дунарит“, нито до БТК, нито до „Костенец“ и т.н. Всички заминаха в посока на приятели на Василев. След като Луврие не успя да ги прибере, Василев ги разпродаде на дребно, като от тази разпродажба също нито лев не влезе в масата на несъстоятелността на КТБ, а само в джобовете на Василев. Щеше да е много смешно това четиричасовото мъдруване на българския Мадоф, ако не беше жалко и не струваше на държавата 3,5 млрд. лева, а колко още струва на измамените депозанти, можем само да предполагаме.
Няма смисъл да се оборват всички нагли безсмислици на беглеца Василев, достатъчно е да му се зададат следните два въпроса и всичките му „тези“ ще рухват – Защо не прехвърли активите, закупени с пари на КТБ в полза на държавата (не ги върна в КТБ или не ги прехвърли на Фонда за гарантиране на влоговете), щом твърди, че е контролирал активите и те били на банката, а вместо това се опита да ги прехвърля на разни Лувриета, Косаревци, Гебревци и други свои авери.... и защо КТБ не кредитираше закъсалите предприятия пряко или поне пряко техните собственици, нали твърди, че закупувал предприятията (той или банката така и не стана ясно, но при всички случаи парите за покупките са били на банката), за да ги спасява (колко благородно от негова страна, като се има предвид какво правили другите банки, като Уникредит например ...), а вместо това е отпускал необезпечени кредити на стотици кухи фирми, които от своя страна са ги прехвърляли няколко пъти, докато стигнат до актива. Не е ли това единствено с цел активът да стои далеч от КТБ и от юридическите възможности на банката да изпълнява принудително върху него, като по този начин активът вече не е банката, а лично негов, на Василев.
Четири часа глупави оправдания, които никак не прилягат на зрял човек на средна възраст и то с висше икономическо образование, всякакви безсмислени триади и нравоучителни „тези“ за състоянието на банковата система, за световното икономическо положение и финансови кризи, за лошата прокуратура и повсеместната корупция, слушаш как всички други били виновни за фалита на „перфектната“ иначе КТБ, но не и той (Василев), слушаш четири часа и единственото нещо, което ти идва на ум е – колко луд може да е този човек ... и няма ли кой да се заеме с този вече наистина медицински проблем.
Кремъл-тук, Кремъл-там
Черешката на тортата на вчерашния водевил, наречен „интервю“, обаче беше предварително набелязаната опорка, че Василев трябва публично да отрече всичко, което го свързва с Москва и с интересите на Кремъл в България, но не само да отрече, а и да пришие тези свои руски връзки, на враговете си. Просто защото няма как да се жалиш по „Магнитски“ пред САЩ, а същевременно да грабиш и прехвърляш активите на КТБ в полза на руските си приятели и то на такива, санкционирани от американската администрация.
Сценаристите на тази опорна точка на Василев – „Аз нямам нищо общо с Кремъл“, обаче пропускат нещо много важно – фактите. Защото срещу наглите измислици на Василев – „аз съм противник на Южен поток и АЕЦ „Белене“ (и как точно се е противопоставял също не стана ясно) и заради това Москва помогна да се бутне банката“, „в България има Център, главата на който е на Изток“, „търсех хора с пари, които да се противопоставят на ВТБ и Кремъл“, „Виваком беше стратегически актив за Москва“, „исках да спася Виваком и да го дам на американска фирма“, стоят голите факти:
1. Василев се е виждал и добре се познава с руския православен олигарх Константин Малофеев, изключително приближен до Кремъл, което се признава и от последния.
2. Броени месеци след фалита на КТБ, Василев подарява активи, придобити с пари на вложителите в банката, но контролирани от него, на стойност повече от 1 милиард евро, на Пиер Луврие, който е партньор на Малофеев и приятел на бившите служители на Малофеев Игор Гиркин (Стрелков) и Александър Бородай, ръководещи сепартистите в Източна Украйна. Самият Луврие е отявлен привърженик на анексията на Крим и зове за война до Киев.
3. През 2015г., с помощта на Василев и на българина Николай Малинов, председател на движение „Русофили“, Малофеев се опитва да превземе ТВ 7 и News 7, за да прави руска телевизия, проводник на интересите на Москва в България.
4. През октомври 2015г. Василев прехвърля същите активи, които Луврие му е „върнал“, на друг руснак – Дмитрий Косарев, срещу обещанието да си разделят печалбите от бъдещата им продажба. Косарев отрича да има нещо общо с Малофеев, но впоследствие се оказва, че е негов служител, а фирмата му „Емпрено Венчърс“ е регистрирана на един и същи адрес в Москва с фонда на Малофеев „Маршал Кепитъл“.
Разбира се, тези истини бяха спестени на Василев от псевдо-водещия, който иначе четири часа раболепно и стоически задаваше предварително подбрани и удобни за фараона въпроси.
Но нека Цветан Василев бъде спокоен – колкото и да лъже, че няма нищо общо с Кремъл или да се опитва да си скъса опашката от тази връзка, когато фактите говорят, дори и избягалите в Сърбия финансови фараони по-добре да замълчат и да не се излагат публично.
Дребни лъжи, за да е торбата пълна
Останалите часове от последната (полу)медийна изява на укриващият се в Сърбия аферист бяха изпъстрени с обичайните лъжи, на които вече никой не се хваща.
Синдиците на КТБ били разходвали 100 млн. лв. за хонорари на външни адвокатски кантори. Такива кантори обаче няма и тези милиони са само във фантазията на фараона, а синдиците още преди година официално опровергаха мантрата на Василев. В банката работят юрисконсулти и адвокати, но те имат твърди месечни заплати, одобрени от Фонда за гарантиране на влоговете.
Пеевски имал стотици милиони левове непогасени кредити от КТБ. Оказа се, че въпреки упоритото повтаряне на тази лъжа, депутатът от ДПС, семейството му, или фирмите, в които участва, няма и един лев кредит. Отново доказано с документи от синдиците на КТБ. Отделно справките за длъжниците също бяха изнесени публично и там Пеевски също не фигурира.
Костов не бил облагодетелстван от КТБ, макар да му било плащано за консултации. А лъжа ли е, че дъщерята на Костов – Мина Костова, чрез фирмата си „Анторна“ е взимала по 30 хил. лева на месец от КТБ? Истина е, пак доказано с документи. Но и това някак Василев успя да го спести на клетия зрител, както и факта, че Костов държеше парите си в КТБ.
Имало неатакувани от синдиците на КТБ прихващания и те били свързани с Пеевски. Всъщност синдиците вече обявиха преди повече от година, че срещу абсолютно всички прихващания има подадени искови молби, така че поредната инсинуация с марка „Пеевски“, изречена от Василев, пак не работи. Отделно, с новите поправки в закона за банковата несъстоятелност се удължи срока за предявяване на исковете по несъстоятелността, включително и относно прихващанията, за да може да се подготвят и нови искове за връщане на т.н. „активи“.
Какво още? То лъжите и фантасмагориите на Василев бяха толкова много, че вече е трудно да се ориентираме. Какво ли не може да измисли човек, който окончателно е загубил връзка с действителността и живее в някакъв свой измислен свят. Не го будете, че като се събуди осъзнаването на действителността ще му дойде твърде много.
За финал - фиаското „Магнитски“
Голямата болка на Василев обаче ясно пролича от интервюто му – самият той отдавна е наясно, че жалбата му по „Магнитски“ няма да има резултат, с което се изпарява и последната му крехка надежда да получи индулгенция за престъпленията си.
Глупостите му, както и тези на скъпоплатените адвокати на фараона, витаещи в публичното пространство – че преписката била едва ли не „на бюрото“ на Тръмп, че Държавният департамент „всеки момент“ щял да се произнесе и да „шамароса“ враговете му в България, че Тръмп бил близък с Бил Ричардсън, че видни конгресмени подкрепили жалбата и прочие и прочие периодично пускани дезинформации, освен че бяха публично опровергани, показват единствено безсилието на Василев и по тази изкуствено създадена от него тема.
И наистина, да очакваш, че САЩ ще помогнат по какъвто и да било начин на един криминален престъпник (финансов измамник), и то действащ изцяло в интерес на Кремъл и подаряващ откраднатото на руските си приятели, самите те санкционирани от американското правителство, е чиста проба извращение – едно цинично извращение, на което е способен само човек като Василев, който живее в свой собствен свят, откъснат напълно от действителността, в който явно всичко е възможно – дори и Василев да мечтае да се завърне един ден целият бяло, за да създаде – кой знае, поредната си КТБ…
Слушаш тези невероятни глупости на Василев, елементарно гарнирани от придворни журналисти, псевдо- водещи или зависими от него медии като някакви „сензации“, на които обаче нито един нормално мислещ човек не би повярвал, и отново се чудиш – колко ли луд е този човек ... и няма ли кой да се заеме с този вече наистина медицински проблем.
Последвайте ни
