Съюзниците в НАТО, делящи една граница, Гърция и Турция се намират в средата на нов конфликт, който от заплашителни реплики бързо прерасна в демонстрация на военна мощ. Напрежението по оста Атина-Анкара не е нещо ново, като двете страни са били на ръба на война на няколко пъти от 70-те години насам, пише money.bg.

Състезанието за достъпа до залежи от природен газ и петрол под водите на Средиземно море доведе до последното обтягане на отношенията между тях.

"Конкуренцията за правото на сондиране в региона, в който през последното десетилетие се наблюдава бум на добива на петрол и газ, е най-новият от поредица спорове през последните четири десетилетия", посочват в свой анализ от Euronews.

Как започна всичко?

Първата стъпка направи Турция през май 2019 година, когато изпрати сондажен кораб, който започна сеизмични проучвания в региона на северния бряг на Кипър, а властите в страната осъдиха това действие като незаконно.

В отговор на това месец по-късно Европейският съюз наложи санкция на Анкара, което ограничи предприсъединителнта финансова помощ за страната до 145,8 милиона евро за 2020 година и спря двустранните разговори на високо равнище.

След като две от членките на съюза - Кипър и Гърция, бяха въвлечени в този конфликт, Брюксел продължи да подкрепя Никозия и Атина, като неколкократно през последната година предупреждава Турция да се въздържа от сондажни дейности.

Въпреки действията на ЕС, преди време от турското министерство на външните работи посочиха в своя позиция, че европейските санкции в "в никакъв случай няма да повлияят на решимостта на Турция да продължи дейностите в Източното Средиземноморие".

От тогава насам вместо да се стигне до туширане на напрежението, Анкара продължи с действията си в близост до кипърския бряг през 2020 година, като сондажните кораби бяха придружавани от военни такива.


С това страната потвърди виждането си, че тя има право да добива ресурси в региона турската част на Кипър, като това от друга страна се възприема като нарушение на международното право.

През юни гръцкият външен министър Никос Дендиас използва срещата си с върховния представител на ЕС по въпросите за външната политика Йосеп Борел, за да осъди действията на Турция.

След началото на този месец ескалацията продължи, след като Гърция и Турция разположиха част от военноморските си сили в Средиземноморието и участваха във военни учения в морето между Крит и Кипър.

Следващият ход на Атина дойде в сряда на 26 август, когато министър-председателят Кириакос Мицотакис обяви, че страната разширява териториалните си води в Йонийско море от 6 до 12 мили в съответствие с международната Конвенция за морското право.

Защо действията на Турция са сочени като нарушение на международното право?

Турция смята Север Кипър, който заема около 37% от територията на острова, като Севернокипърска турска република. ООН, от своя страна, признава тази територия като такава на Република Кипър, която е под турска окупация.

Следователно водите в близост до брега, в които Турция иска да прави сондажи, според международното право се смятат като част от Република Кипър. Също така те са част от Изключителна икономическа зона на ЕС, което означава, че страните членки имат екслузивното право да ловят риба, да правят сондажи и да извършват други дейности там.

Турция от своя страна признава Северен Кипър за независим, а водите в близост до брега му за своя Изключителна икономическа зона и следователно Анкара настоява, че правото за проучвания и добив на природни ресурси там е нейно.