Холандският модел – и бедни, и богати споделят страданията от кризата

В крайна сметка прагматичният мироглед на холандците гласи: участваме всички заедно. Холандската система, известна като &quot;Полдер модел&quot;, се стреми към споделяне на неизбежното страдание от един спад по начин, който всички възприемат като справедлив. Работодателите се съгласяват да не закриват толкова много работни места, колкото иначе биха закрили, в замяна на това, че работниците склоняват да приемат орязване на заплатите и не излизат на стачка. Междувременно правителството се опитва да формира обществена подкрепа за данъчните увеличения и съкращенията на разходите, като ги разпределя поравно сред групите. &quot;Всеки ще усети затрудненията&quot;, заяви премиерът Марк Рюте неотдавна, след среща с бизнес лидери и синдикалисти. &quot;Ще споделим бремето, колкото е възможно поравно. Като единна страна ние сме силни&quot;, добави той.<br /> <br /> Идеята за &quot;Полдеринг&quot; намира дълбок отзвук сред холандския народ. В исторически план жителите на &quot;Ниската земя&quot; е трябвало да се кооперират от различни социални класи, за да си поделят разходите по поддържане на системата от вятърни мелници и диги, предпазваща ги от наводнения и спомагаща за превръщането на мочурища в суха земеделска земя, известна като &quot;полдер&quot;.<br /> <br /> &quot;Полдер моделът&quot; в съвременната си форма води началото си от икономическа криза през 1982 г.: на фона на висока безработица и стагфлация министрите от правителството сядат заедно със синдикатите и индустриални лидери и постигат споразумение, в което профсъюзите приемат ограничения на заплатите и слагат край на стачки в замяна на гаранции за заетост. Оттогава Холандия, чиято икономика сега е пета по големина в еврозоната, е сред най-добре развитите промишлени страни.<br /> <br /> Сега, когато икономиката затъва, пазарът на жилища върви надолу и безработицата е на най-високото си ниво от 10 г. насам - 7.2%, &quot;Полдер моделът&quot; отново е на мода.<br /> <br /> Новото холандско коалиционно правителство, което пое управлението през ноември, се състои от две партии, враждували люто десетилетие - консервативната партия на Рюте и лявата Партия на труда. Коалиционното им споразумение цели Холандия отново да стъпи здраво на краката си, като се комбинират мерки, като например съкращаване на социалните разходи, предлагани от консерваторите, с увеличение на имотните данъци по настояване на лейбъристите. Това е все едно демократи и републиканци да седнат заедно във Вашингтон, да примирят различията си и да приемат заедно куп препоръки за дългосрочна бюджетна реформа в Америка.<br /> <br /> Друг източник на холандската култура на компромиса е дългогодишният опит в международната търговия, започнал още с компанията на Холандска Източна Индия, доминирала търговията между Европа и Азия през XVII и XVIII век и останала в историята и с това, че е първата корпорация, която емитира акции.<br /> <br /> &quot;Компромисът наистина е част от психологията на една нация, уповала се на международната търговия, за да просперира, казва преподавателят от икономика от &quot;Хънтър Колидж&quot; в Ню Йорк Рандал Файлър. - Неоспоримата полза е, че чужденците, независимо дали са инвеститори, търговски партньори или политически съюзници, ще запазят доверието си в страната с отворен пазар и социална стабилност&quot;.В САЩ увеличението на данъците е обект на партийна война и докара страната до ръба на &quot;фискалната пропаст&quot;. В Южна Европа икономиите доведоха до масови протести и работнически стачки. Може би и едните, и другите биха могли да се поучат от холандците, чиято култура на компромиси запази страната им в добро състояние през цялата икономическа буря. В Холандия ударите от световната финансова криза досега се поемаха по-спокойно, като политическите партии, синдикатите и официалните представители бяха по-съсредоточени върху споразуменията, отколкото върху борбата за принципи, и върху споделянето на трудностите върху благоденствието.<br /> <br /> В крайна сметка прагматичният мироглед на холандците гласи: участваме всички заедно. Холандската система, известна като &quot;Полдер модел&quot;, се стреми към споделяне на неизбежното страдание от един спад по начин, който всички възприемат като справедлив. Работодателите се съгласяват да не закриват толкова много работни места, колкото иначе биха закрили, в замяна на това, че работниците склоняват да приемат орязване на заплатите и не излизат на стачка. Междувременно правителството се опитва да формира обществена подкрепа за данъчните увеличения и съкращенията на разходите, като ги разпределя поравно сред групите. &quot;Всеки ще усети затрудненията&quot;, заяви премиерът Марк Рюте неотдавна, след среща с бизнес лидери и синдикалисти. &quot;Ще споделим бремето, колкото е възможно поравно. Като единна страна ние сме силни&quot;, добави той.<br /> <br /> Идеята за &quot;Полдеринг&quot; намира дълбок отзвук сред холандския народ. В исторически план жителите на &quot;Ниската земя&quot; е трябвало да се кооперират от различни социални класи, за да си поделят разходите по поддържане на системата от вятърни мелници и диги, предпазваща ги от наводнения и спомагаща за превръщането на мочурища в суха земеделска земя, известна като &quot;полдер&quot;.<br /> <br /> &quot;Полдер моделът&quot; в съвременната си форма води началото си от икономическа криза през 1982 г.: на фона на висока безработица и стагфлация министрите от правителството сядат заедно със синдикатите и индустриални лидери и постигат споразумение, в което профсъюзите приемат ограничения на заплатите и слагат край на стачки в замяна на гаранции за заетост. Оттогава Холандия, чиято икономика сега е пета по големина в еврозоната, е сред най-добре развитите промишлени страни.<br /> <br /> Сега, когато икономиката затъва, пазарът на жилища върви надолу и безработицата е на най-високото си ниво от 10 г. насам - 7.2%, &quot;Полдер моделът&quot; отново е на мода.<br /> <br /> Новото холандско коалиционно правителство, което пое управлението през ноември, се състои от две партии, враждували люто десетилетие - консервативната партия на Рюте и лявата Партия на труда. Коалиционното им споразумение цели Холандия отново да стъпи здраво на краката си, като се комбинират мерки, като например съкращаване на социалните разходи, предлагани от консерваторите, с увеличение на имотните данъци по настояване на лейбъристите. Това е все едно демократи и републиканци да седнат заедно във Вашингтон, да примирят различията си и да приемат заедно куп препоръки за дългосрочна бюджетна реформа в Америка.<br /> <br /> Друг източник на холандската култура на компромиса е дългогодишният опит в международната търговия, започнал още с компанията на Холандска Източна Индия, доминирала търговията между Европа и Азия през XVII и XVIII век и останала в историята и с това, че е първата корпорация, която емитира акции.<br /> <br /> &quot;Компромисът наистина е част от психологията на една нация, уповала се на международната търговия, за да просперира, казва преподавателят от икономика от &quot;Хънтър Колидж&quot; в Ню Йорк Рандал Файлър. - Неоспоримата полза е, че чужденците, независимо дали са инвеститори, търговски партньори или политически съюзници, ще запазят доверието си в страната с отворен пазар и социална стабилност&quot;.<br /> <br /> <br />