В края на 2020-та година хакери са пробиха защитата и получиха достъп до документи, свързани с ваксината срещу COVID-19 на Pfizer и BioNTech. Пробивът е станал при кибератаката срещу Европейската агенция по лекарствата.

През месец март тази година, подложена на хакерска атака е една от най-големите лаборатории у нас, които правят изследвания за COVID-19.

Извън сферата на медицината – редица бизнеси и институции също станаха потърпевши на киберпрестъпление и покушения върху данните им. Пренесе ли се престъпността онлайн и как можем да защитим данните си?

На тези въпрос в ефира на Nova News отговарят Спас Иванов, експерт по киберсигурност и Михаил Калъчев, експерт по сигурност на медицинските данни. 

По думите на Спас Иванов политическите атаки са лесно различими, а щетите идват от многообразието на хакерски атаки. А на един нормален мейл има десетки фишинг.

"Има достатъчно високо квалифицирани специалисти в страната. Тези, които могат да определят правилните стъпки са много, но тези, които да ги реализират – малко", смята той.

Според него основната мотивация за хакерските атаки може да е финансова или политическа. А най-достъпният начин са чрез мейлите, но и социалните мрежи често се използват.

"Една компания, станала жертва на кибератака може не просто да изгуби репутацията си, но и да изчезне. Според американско изследване всяка такава фалира в рамките на 3 години след атаката", коментира той.

Михаил Калъчев пък заяви, че в момента има в завишен пациентопоток, но иначе през система минават по около 100-150 души дневно за болница. А финансовият сектор и здравеопазването са най-уязвими към личните данни.

Той прогнозира, че в следващите 1-2 години ще има голям киберудар – на банка, болница или застрахователна компания.

Мнението му е, че голяма част от здравеопазването е електронно, а се забелязва увеличение на интереса към свързаност на различни видове системи.

"Трябва да се промени отношението, не може джипът на управителя да е 10 пъти по-скъп от сървъра", коментира той.