Присъствалите на продължилата точно 74 минути пресконференция на фамилия Прокопиеви, адвокатът и служителите от собствените им фирми и поръчкови „медии“ във вторник в Националния пресклуб, станаха преки свидетели на рухването на просъществувалата над две десетилетия групировка „Капитал“, коментира "Труд" в обзор по темата. 

Превърналата се в прощална среща с медиите на групировката, която имаше за цел да „заглуши“ разкритията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), всъщност окончателно бетонира образа на обвиняечия бизнесмен Иво Прокопиев като основен ментор на задкулисието у нас. Групировката „Капитал“ бе принудена да се отрече от почти всичките си идеологически принципи, които толкова дълго са били развявани от членовете й – „агнешките главички“, че се бяха превърнали в техен патент.

Само час и четвърт бе необходим, за да чуем от радетелите за „гражданско общество“, че всъщност „гражданското начало в борбата с корупцията“ не трябвало да е водещо, че държавата се управлява от „корумпиран политически елит“, нищо, че точно този елит търсим за помощ, че не друг, а съдиите допускали грешки и прочие, и прочие.

Уви, действията на държавата принудиха Прокопиев и групировката му „Капитал“ да предприемат наистина отчайващи действия в своя защита. А така дълго отричани факти получиха дългоочаквано потвърждение, при това на базата на самопризнания. Колкото и издържана откъм юридическата й обосновка да бе защитната пледоария на адвоката на Прокопиев Георги Атанасов, почти половинчасовото му експозе, целящо да заблуди аудиторията за невинността на клиентите му, ще се запомни с няколкото пирона, които бяха дозабити в ковчега на „агнешките главички“ и постепенното им превръщане в “дроб-сърма”.
 


Пирон Първи
Години наред адвокат Георги Атанасов е посветил на отправянето на критики към българските правоохранителни институции. При това не само на полето на правото и в съдебната зала, а и на политическия терен. След като се пробва не дотам успешно покрай партията на позабравената Меглена Кунева, Атанасов нагази дълбоко в политиката и стана част от Националния съвет на „Да, България“.

Странно, че Атанасов е избрал точно тази партия. Нали за същата партия Иво Прокопиев не е спирал да твърди, че няма нищо общо с нея. Точно толкова, колкото и че не е собственик на жилището, в което Симеон Дянков е живял като вицепремиер и министър на финансите, когато двамата успяха набързо да направят сделката за продажбата на 33% от активите на ЕВН, заради която са подсъдими.

Трагикомично бе да се наблюдава как след като трудовите колективи от „медиите“-бухалки на Прокопиев се втурнаха да го защитават от представителите на КОНПИ, партийните марионетки на групировката „Капитал“ пуснаха декларация-жалейка в подкрепа на олигарха.

Пирон Втори
Адвокат Георги Атанасов този път атакува освен вечните му противници – прокурорите, но и съдиите. Да слушаш как адвокат като Атанасов, който иначе е пръв другар на шайката от компрометирания Съюз на съдиите в България (ССБ), обвинява съда, е като мед в горещ чай през мразовитите декемврийски дни.

Всъщност, Атанасов недоволства, защото Бургаският окръжен съд си е позволил да потвърди запора на КОНПИ върху 200 млн. лв. активи на Прокопиев, жена му и фирмите им, заради недоказания произход на 14 млн. лв. Сам Атанасов, който някога е бил съдия в Исперих, Разградско, признава, че определението на съда е на базата на 150 страници искане на КОНПИ, което е подкрепено от доказателства, разпределени в 27 папки и четири кашона. Но тези документи нямали никакво отношение към спора, твърди Атанасов, който подчертава, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано.

Пирон Трети
Довчерашните радетели за върховенство на закона организираха настоящата вторична кампания, за да опазят имуществото си, след като преди по-малко от месец не успяха да възпрат действията на КОНПИ. Сега правят същото и в аванс се опитват да сплашат и притиснат съдиите и от Апелативен съд – Бургас. Това, разбира се, изобщо нямаше да е необходимо, ако казусът подлежеше на решение от Софийския градски съд или от Софийския апелативен съд. Там, както неотдавна стана известно, дори доказано близките с Прокопиев съдии не си правят труда да си направят отвод, когато получат „случайно“ някое от делата срещу скандалния бизнесмен.

Във вторник адвокат Атанасов призна още, че трудно се работи на терен и със съдии, които не са от тези, с които се марширува или се мерят тогите на стълбите пред Съдебната палата. Кой ли е този съдия, който така си е позволил да ограничи възможността защитата на Прокопиев да рови в засекретената информация от разследването. Защо имало гриф „класифицирана информация“, чуди се Атанасов, чиято кантора обслужва и друг от кукловодите на задкулисието – фармацевтичния бос Огнян Донев.
 



Пирон Четвърти
Атанасов, по-късно и Прокопиев, и изтънилата нервните си струни негова съпруга Галя, не пропуснаха да вербализират искрената си ненавист към инакомислещите. Онова прословуто разделение на елитарните „жълтопаветници“ (нищо, че 2/3 от същите са стъпили върху жълтите павета, след като са оценили достойнствата на държавните железници) и народните маси изкристализира под заключенията, че от хигиенни съображения адвокатът не искал да коментира думите на членовете на КОНПИ, а за изтънчения разградски кукловод Прокопиев говореното на представителите на Комисията било простовато.

Те, патрициите и останалият плебс, към който причисляват всеки, който не е съгласен с тяхната „истина“. „Публичните власти прекаляват с публичния комфорт“, заключи адвокатът на Прокопиев, в опит да изрази неудовлетворението си от активността на институциите и най-вече от прозрачността, с която те действат.

Странно, наистина, когато в Румъния се арестуват олигарси, политици и всякакъв друг калибър властимащи, това е борба с корупцията. Когато това се случи у нас, това е репресия. Така радетелите за „съдебна реформа“ и на „румънския модел“ на провеждането й, набързо ги обявиха за опасни и реално ги отрекоха.

Пирон Пети
Опитващи се да се измъкнат от въпросите на неконтролираните от него и от жена му поръчкови „медии“, Прокопиеви допуснаха две колосални грешки. Първо, той сам разкри, че е търсил съдействие от премиера Бойко Борисов с очакването той да спре проверката на независимата КОНПИ.

Само че, нищо подобно не се е случило, което е причина и Борисов да е нареден сред враговете на групировката „Капитал“. Признанието на Прокопиев е достойно да влезе в лекциите по кризисен ПР, като нагледен пример „как не се прави“. Да изтърсиш, че ходатайстваш от министър-председателя да разпъне чадър над теб не само че може да попадне под ударите на закона, но обяснява нагледно и какво всъщност представлява задкулисието.

Втората грешка бе сторена от Галя Прокопиева, която, незнайно защо, се нахвърли в амок върху питаща я журналистка от неудобната за групировката телевизия „Канал 3“. След обидите към представителите на КОНПИ, прокуратурата и съда, Прокопиевци нападнаха и задаващите им неудобни въпроси журналисти.

И всичко това – пред смаяните и смълчани погледи на собствените им марионетки от превърналите се в пропагандни машини „медии“- бухалки. Какъв по-категоричен пример как, всъщност, се притискат журналисти. След всичко изброено, несъмнено може да предвидим, че разпадът на групировката „Капитал“, разпростряла пипалата си в политиката, икономиката, медиите, правосъдието, неправителствените организации, ще се задълбочи.

Групировката няма нужния имунитет, за да се надява, че ще премине през периода на ледената буря, която застигна кукловодите й. Партийните ГМО-та се провалиха и са в полуразпад, контактите в магистратурата са осветени, ясни са техните съдии, а вече и каналът, посредством адвокати-политици, за взаимодействие с тях, известни са позициите им в мейнстрийм телевизиите, хибридните НПО-та са силно компрометирани, а Прокопиев вече е силно токсичен за инвеститори, които биха искали да развиват бизнес у нас.

Единственото, което следва да предприемат държавните институции, е да засилят натиска над кукловода на задкулисието. По този начин, със сигурност наяве ще излязат още много мръсни тайни за групировката „Капитал“, а нейни доскорошни членове могат и да се окажат изключително кооперативни на разследващите. На самия Прокопиев не му остават много полезни ходове, освен да отрича вината си.

По подобие на примера, даден от председателя на КОНПИ Пламен Георгиев, за периода, в който е бил заместник-министър на правосъдието и като такъв е посещавал затворите. Всеизвестно е, че там никой, никога, за нищо не е виновен. Та, и Прокопиев, макар още да не е попаднал в затвора, вече е като обитателите му, които изтърпяват наказанията си – и те, и той са „невинни“. А за ужас на Прокопиев, там накъдето се е запътил – няма „агнешки главички“, нито „дроб-сърма“.