"Убеден съм, че Пламен Юруков редовно е рапортувал на Румен Петков", твърди бившият главен ревизор на БНБ.
- Г-н Парамов, навремето вие казахте, че знаете защо беше убит банкерът Емил Кюлев?
- Да, казах. И пак казвам: убиха го, защото искаше да стане министър-председател. И като такъв да реализира икономическите си интереси /и на кръговете, които стояха зад него/. В това убийство има много по-голяма политическа насока, отколкото икономическа.
- Тоест?
- Лансирането на идеята Емил Кюлев да събере по политическия вертикал еди какво си в рамките на осигурената си икономическа мощ, предполага, че той чрез този инструментариум може да принуди или да балансира статуквото така, че да получи необходимото политическо доверие. Да, но това лансиране беше груба грешка. Някои днешни милионери вървят по неговия път.
- В какво се състои грубата грешка на Кюлев?
- Аз се познавах добре с него. Той допусна доста груби грешки. Например искаше да придобие най-големия дял от проекта “Боровец”. Защо му беше това? Защо трябваше да го поставя в рамките на идеята, че е потенциален бъдещ премиер?! Информираш обществото за амбициите си един път, втори път, трети път. Добре, но не става така. Тези, които в момента дирижират или пък конструират бъдещото управление, не бива да бъдат смущавани и плашени, че преразпределението на финансите ще стане по този начин – чрез поста министър-председател.
- А не е ли по-проста и по-достоверна версията, че проблемът на Кюлев беше фаталната подчинена обвързаност с Майкъл Чорни? Познавачите твърдят, че такива като Чорни възлагат на такива като Кюлев все по-амбициозни и непосилни задачи в движението на определени финансови потоци и инвестиционни проекти. И когато вторите не могат да се справят, просто изчезват от сцената?
- Не. Напротив – Кюлев беше абсолютно независим в отношенията си с Майкъл Чорни, нямаше никаква зависимост в смисъл на подчиненост. Това е мит. Взаимоотношенията им бяха преобразувани в друг тип връзки, но Кюлев не можа да ги отиграе.
- А защо твърдите, че предстоят нови убийства по върховете?
- Става въпрос за много сериозни вътрешни противоречия в групата на олигарсите. Контролирането на много пари, които са незаслужено получени, задължително става без наличието на свидетели по това незаслужено получаване. А взаимната обвързаност на олигарсите по получаването на парите в България е много голяма, те са страшно взаимозависими от гледна точка на информацията един към друг в този процес. Така че проблемите тук могат да се разрешат
само с едно сложно, но неизбежно самоочистване. Ето такива проблеми ще решат политическите убийства. Това беше стилът, характерен и при убийствата на Илия Павлов и Емил Кюлев.
- Прогнозирахте преди всички други скандалите и кризата в МВР?
- Още преди година и половина ми беше ясно, че Румен Петков ще доведе по пълен колапс работата в МВР. Аз добре познавам неговите организационни и всякакви други възможности. Скандалът се оформи около защитата на интересите на една група олигарси. И с прогнозите, и с всичко, което написах, исках да осветля именно тази зависимост от олигархията. В крайна сметка има достатъчно честни българи, включително в МВР, които не могат да бъдат елиминирани по такъв елементарен начин. За всеки у нас всичко се знае – кой кога се напива, къде ходи и какво прави, какви пари има, кого управлява и т.н. Говоря за хората, които дават облика на държавата.
- Все пак Румен Петков едва ли си отиде заради честните българи, включително тези в МВР?
- Той беше поставил всички в БСП под пълна зависимост, включително премиера. Такава зависимост не се прощава. Те се усетиха и просто си взеха мерки, изтеглиха го от управлението.
- Значи прав е Румен Овчаров, че в БСП има два-три ДС-обръча, които контролират държавата?
- Овчаров също плати една цена, която не бе готов да плати. Явно се надцени и скъпо си плати. Вътре в червената партия сега се води много по-жестока битка, отколкото между СДС и БСП. Там има доста млади и страшно сурови хора, които са и доста лакоми.
- Говорите за новото поколение олигарси или за новата вълна партийни функционери и апаратчици?
- Говоря и за едните, и за другите. Част от функционерите поддържат такава връзка с олигарсите, че последните без проблеми въздействат върху вземането на определени партийни решения, които се материализират като конкретни решения на правителството. Тези момчета влизат и излизат от Министерския съвет когато и както си искат. Поставят съвсем пряко въпроси за срокове и възможности за сделки, определяне на потенциални купувачи и всичко останало. Такова нещо няма никъде по света.
- Има обаче и движение в обратната посока. Вие вярвате ли на Яне Янев, който твърди, че
лидерът на СДС Пламен Юруков редовно е ходил на рапорти при Румен Петков?
- Ходил е! И редовно се е съобразявал с препоръките му. Ако се интересуваме само от механизмите на бизнеса с кафе “Спетема”, ще принизим нещата. Големият въпрос е за какво са годни такива политически лидери.
- Какво може да внушава на лидера на СДС министърът от БСП?
- Много неща. Първо, неутрализация на политически противници; второ, постепенна дезорганизация вътре в този противник; трето, отклоняването му от основните и важни политически въпроси на деня и т.н.
- А какво получава в замяна Пламен Юруков?
- Най-малкото решава проблемите на своето минало. Какво е това минало, на нас не ни е известно.
- Може би експертът по корупционни практики Стефан Гамизов знае?
- Вижте, зад тоя Гамизов стоят определени интереси, най-вече финансови.
- Извън България или...
- Глупости. Той е говорител на определени български лобита. Нито е играч на Запада, нито е самостоятелен играч. Атакувайки президента и Бойко Борисов, той изпълнява част от сценария за предотвратяването на едно бъдещо управление с премиер Борисов и президент Първанов. Такова управление би усложнило твърде много съществуването на кръга, който Гамизов представлява. В тия боричкания обаче и без това голямата омраза и непоносимост между десетината олигарси, които управляват България, може да ескалира още повече и политическите убийства може да надминат всякакви прогнози. В резултат ще са ни нужни шест-седем години, за да се легитимираме отново пред Евросъюза като нормална държава.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ