Германия е решила да покаже на света как се преминава към зелена енергия. Дано никой не последва идиотския ни пример, пише в емоционален коментар Хенрик Бьоме, цитиран от "Дойче Веле".


Ето и аргументите му:


Бензиноколонката е тотемът на германците. И нищо не може толкова да разгневите тукашните хора, колкото повишените цени на бензина и дизела. Дизелът вече достигна исторически рекорд, бензинът всеки момент ще стори същото. И една дългогодишна визия на Зелените в Германия скоро може да се осъществи от само себе си. Преди 23 години те предложиха цените на бензина да се вдигнат до немислимите тогава 5 германски марки за литър, та дано народът да послезе от автомобилите. И си вкараха такъв автогол, че на следващите избори едва успяха да влязат в Бундестага.

Днес Зелените не само седят с голяма парламентарна група в Бундестага, но за втори път в своята история ще влязат и в правителството. Обаче ситуацията е всичко друго, но не и благоприятна. Ние все още се борим срещу пандемията, но и дотук пораженията, които тя нанесе върху икономиката (да не говорим пък за здравето на хората), са огромни.

Защото икономиките се възстановяват
Високите цени на енергоносителите също се вписват сред тези поражения – не само в Германия, но и по цял свят. Обяснението звучи съвсем логично: световната икономика се възстановява по-бързо от очакваното – независимо, че пандемията още не си е отишла. А икономическият подем гълта енергия и цените вървят нагоре. Газът за една година поскъпна с цели 440%, суровият петрол също гони рекордни висини.

Всъщност, това са добри новини. Не за шофьорите, разбира се, а за преустройството на икономиката в посока климатична неутралност. Когато фосилните горива поскъпнат непомерно, възобновяемите енергоизточници вече стават изгодни.

Но този момент още е далеч. Хората си карат автомобилите с двигатели с вътрешно горене, отопляват се с нафта или газ, а електричеството по домовете им идва от изгорели въглища. А ние, германците, издигаме идиотската претенция да покажем на останалите как се преминава към зелена енергия. Дано само никой не го вземе насериозно и не последва примера ни. Защото единственото, свършено дотук, е че се изхарчиха огромни пари. Нима вече работи електропроводът, който пренася енергията от перките на север към Южна Германия? Не. В Швеция възобновяемите енергии вече съставляват 56% от консумираната енергия в страната. А в Германия едва 17 на сто.

Ще става още по-скъпо?
Енергийният обрат не може да се извърши без участието на хората. И шофьорите на автомобили постепенно трябва да свикнат с мисълта, че през следващите години ще трябва да се бръкнат доста по-надълбоко, за да си платят бензина – освен ако не решат да си купят електрически автомобил, субсидиран от държавата. Добре отопленото жилище през зимата също ще струва повече – а това не всеки може да си го позволи. Тъй че, ако не искаме цените на енергоносителите да вбият клин в обществото, ние, освен всичко друго, трябва да помислим и как да подпомогнем социално по-слабите. Това е една от задачите пред бъдещото правителство в Берлин.

Дали в сегашната ситуация наистина трябва да се форсира закриването на ТЕЦ-овете, при положение, че догодина закриваме и всички АЕЦ? Над този въпрос спешно трябва да се помисли. Защото за да се запуши възникващата енергийна пробойна, Германия ще бъде принудена да увеличи с десетки милиона тона емисиите си на въглероден двуокис или пък да внася атомен ток от Франция. А май че нито едното, нито другото са приемливи решения. Тогава какво?

За да останат цените поносими
Бъдещето правителство е длъжно да стори това, което набеляза в предварителни коалиционни сондажи и което навярно ще бъде ключов момент в същинските преговори за съставяне на кабинет: възобновяемите енергии трябва да получат мощен тласък напред. В противен случай скоро никой няма да може да плаща цените на енергоносителите. А последиците от такова нещо са невъобразими.