След пораженията на патриотите в Австрия и България те изгубиха и във Франция: френският (и глобален) елит направи с Марин Льо Пен това, което се случи на изборите в миналото с баща ѝ, пише в. „Комсомолская правда”. Е, все пак, този път елитът трябваше да се защитава, а не да напада; Марин Льо Пен успя да се изкопчи от политическото гето на „скинарите и фашистите”, където нейната партия беше натирена, но от това резултатът не се промени.
Политтехнолозите ликуват: отговорният за една от най-непопулярните реформи на Оланд (поставила национален рекорд по неодобрение), без да има никаква смислена програма, чистосърдечно говорещ на всеки това, което вторият иска да чуе, Макрон стана президент на Франция.  
 
Ситуацията, при която резултатите на четиримата лидери в президентската надпревара се отличаваха с малко, говори за силен разкол във френското общество, липсата на ясни ориентири и следване на емоциите, а не на интересите. Тя не се променя и след победата: политическият живот в страната ще бъде бурен.
 
Но основното в тази победа е това, че при цялото си безличие Макрон има една доста ясна характеристика: той е човек на едрия бизнес.
 
На европейската арена той ще защитава интересите на френските корпорации, а това е лоша новина за Меркел (която има добри шансове да бъде канцлер за четвърти път) и като цяло за проекта „ЕС като четвърти Райх”.  
 
На световната сцена Макрон ще представлява интересите на условния „английски клон на Ротшилд”, ориентиран към противодействието на самоубийствената брюкселска бюрокрация, Германия и опитите да се запази единството на разпадащите се глобални пазари на всяка цена. Те, очевидно, разбират, че светът тъне в глобална депресия и при това се дели на макрорегиони – и се стремят да оглавят този процес, да го поставят под свой контрол и да изстискат от него цялата полза, която е възможна. В това отношение Макрон е представител на онези сили, които постигнаха „Брексит” и сега се опитват да запазят във Великобритания промишлената и суровинна Шотландия (да не говорим за Северна Ирландия).  
 
По този начин Макрон, поне в сковаващите рамки на НАТО, ЕС и еврозоната, ще се опитва да укрепи френския суверенитет: с брюкселската бюрокрация – против Германия, с Великобритания и САЩ – против Германия и брюкселската демокрация. Естествено, това не е в интерес на народа, а в интерес на френския бизнес, а това пък не е толкова лошо на фона не само на Оланд, но и на Саркози.
 
В това отношение победата на Макрон е още по-голямо предизвикателство за ЕС, отколкото победата на Марин Льо Пен, макар и това предизвикателство да се реализира по друг начин: по-меко, по-дълго и през Великобритания и САЩ, а не чрез образа на де Гол.
 
Неизбежното в бъдещето противопоставяне между Франция и Германия създава в европейската политика принципно нов фронт – нови напрежения, на които Русия пък ще получи възможност да играе. Ако тя успее да направи това не директно, а косвено, чрез формално не свързани с Москва фактори, руската страна ще се върне в Европа като мощна и самостоятелна сила.  

Превод и редакция: БЛИЦ