Лъжите и фантазиите на Иво Прокопиев и на присъдружните му медии по адрес на Пеевски отдавна са на привършване, а постоянното им повтаряне в обществото вече има обратния ефект.

Защото хората разбраха, че дълго рисуваният от кръга „Капитал“ образ на „лошия“ олигарх, е изцяло манипулативен и зад него досега успешно се криеше истинското родно задкулисие, оглавявано от разградския олигарх.

След като на небивалиците за контрабанда, руски връзки, газови тръби, „южни“, „северни“, „източни“, „западни“ и всякакви други „потоци“, „ресто“ и „дългове“ към Путин, продажба на снаряди на градския пазар в Судан и още куп подобни измишльотини, тиражирани със завидно усърдие от „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Фрогнюз“, „Факти“, „Клуб Зет“, „Биволъ“ и „Свободна Европа“ вече никой не може да се върже, дойде ред публично известни факти за Пеевски, да се представят като „разкрития“.

Така например в обширен материал в сайта „Актуално“, който редовно тиражира инспирираните от Иво Прокопиев и Цветан Василев измислици за кандидат-депутата от ДПС, се хвърля бомбата, че видите ли Пеевски, чрез фирмата си „Интръст“, се е „сдобил с почти цяло село – архитектурен резерват“. Но, както се казва, много шум за нищо.

Защото притежаваните от „Интръст“ недвижими имоти в село Ковачевица и град Копривщица не само, че отдавна се знаят и са декларирани надлежно, но и говорят не за нещо скрито и укоримо, както му се иска на Прокопиев, а доказват единствено грижата на Пеевски този архитектурен резерват да има облика, който заслужава. Защото инвестициите на българските бизнесмени в подобни села, които държавата е длъжна да поддържа, но не го прави, могат само да бъдат адмирирани, но не и порицавани. 

Така че нещата за Пеевски и този път са ясни – като отговорен българин, същият влага пари в българщината. А ако Прокопиев и присъдружните му „журналисти“ не са доволни от това и с елементарни манипулации и извадки от имотния регистър се опитват да представят тези инвестиции като нещо лошо, не е зле същите да дадат отчет какво е свършил самият Прокопиев и къде са вложени парите му.

Колко улици, детски площадки, църкви и старинни български къщи е възстановил и запазил за поколенията? На колко хора е помогнал с лични средства? Колко пари е дарил за медиците на първа линия в борбата им с пандемията от Ковид 19? И не само той, а и цялата му армия от платени политици, инфлуенсъри, журналисти и НПО активисти? Отговорът на тези въпроси също е ясен – на николко. 

Само миналата година обаче същата тази фирма на Делян Пеевски - „Интръст“, дари безвъзмездно над 6 милиона лева в пари, апаратура, консумативи и линейки, на българските лекари, медицински сестри и болници.

Вместо този изключително благороден жест заслужено да бъде даван за пример от медиите, кръгът „Капитал“ разбира се, не се посвени веднага да го опетни. Излязоха десетки статии, в които дарителският акт на Пеевски беше оплют, принизен, омаловажен, смачкан и захвърлен в ъгъла от жълтопаветните „моралисти“.

Докато през цялото това време, както самият Прокопиев, така и останалите видни представители на олигархичното задкулисието у нас, не счетоха за нужно (въпреки милиардите с които разполагат и които са изкарали от бандитска приватизация или далавери  на гърба на народа), да дарят дори един лев на болница в нужда.

Разбира се, безсилието на Прокопиевите медийни проксита и страхът на олигарха от разкриване на истинската му задкулисна роля в обществото, очевидно ще продължи да ражда подобни абсурди – публична информация да бъде представяна и коментирана манипулативно.

Пеевски обаче показа в последните месеци, че връщането му под прожекторите и в политиката не е самоцелно, като една от задачите му ще бъде истината за всичко случвало се в държавата през последните 30 години най-после да излезе на бял свят.

Тогава лъжите и инсинуациите на кръга „Капитал“ по негов адрес няма да могат повече да прикриват истината за това кой всъщност ограби България, кой приватизира на безценица националното богатство и кой се превърна в символ на срасналите се олигархия, власт и държава - същият този кръг „Капитал“, паразитаращ успешно на гърба на обществото вече няколко десетилетия.