Главата на олигархичния кръг „Капитал“ Иво Прокопиев очевидно разбира, че лицата, които прокарват опорките му против Пеевски в последните месеци, са все едни и същи и вече тотално омръзнаха. Христо Иванов, Ивайло Мирчев, Кирил Петков, Осман Октай и Татяна Дончева са непрекъснато на повикване и редовно получават трибуна в изданията на разградския бизнесмен и в контролираните от него предавания в телевизиите.

След като всеки от тях обаче навъртя по няколко участия, а такива като Христо Иванов и много повече, Прокопиев е решил да извади от нафталина и втория ешелон от удобни на задкулисието говорители. Първо полузабравения бивш член на ДПС Касим Дал получи поле за изява по тази линия и прилежно се отчете с „разкрития“ за Доган и Пеевски, а сега е дошъл реда и на Калин Тодоров - син на най-дълго управлявалия комунистически министър-председател Станко Тодоров, който десетилетия наред беше дясна ръка на Тодор Живков, а преди 9-ти септември 1944-та и деен участник в подривните терористични бойни групи на БКП в София. Съпругата на Станко Тодоров – Соня Бакиш, също е партизанка и дългогодишен журналист от „Работническо дело“.      

Калин Тодоров, който има десетки авторски статии именно в „Дневник“ на Иво Прокопиев, сега дълбокомислено повтаря в нагласено интервю пред Лили Маринкова, разпространяваните от години фалшиви мантри и откровени лъжи по адрес на Пеевски, Булгартабак и ДПС. Както и небивалиците на Огнян Стефанов - агент „Академик“ от „Фрогнюз“, за участие в „руски“ проекти, капитали и „дългове“. Измислиците сега на Калин Тодоров за връзки на Пеевски с „Южен поток“, „Балкански поток“, газови тръби, върнати пари на Путин и прочие глупости, може и да звучат добре за сюжет на някой фантастичен роман, но не само нямат нищо общо с реалността, а и дотолкова се изтъркаха, че вече никой не им се връзва.

За това какъв „анализатор“ е Тодоров може да се съди по професиите, които е сменял през годините, след като семейството му слиза от комунистическия връх и се лишава от привилегиите, с които е свикнал като отроче на висшата комунистическа номенклатура. От неуспял юрист, през провален търговец на картини, писател и журналист, синът на Станко Тодоров и Соня Бакиш напоследък, подобно на много други бивши деца на комунисти, се изживява като „демократ“ и „противник на мафията“.

Интересен е и фактът, че Тодоров е братовчед не на кой да е, а на Александър Божков – „мистър 10 процента“ и едно от лицата на кабинета на Иван Костов, благодарение на когото на безценица беше приватизирана икономиката на страната. Божков беше обвинен от прокуратурата за приватизацията на Винпром „Дамяница“, една от перлите в короната на кръга „Капитал“, харизан от Костов за смешните 60 000 долара, но впоследствие отърва затвора.

Самият Прокопиев също е син на служител на ДС и УБО, и нищо чудно, докато Станко Тодоров е гостувал в любимото ловно стопанство на Живков „Воден“, където управител е бил именно бащата на Прокопиев, да е укрепнала и дружбата между наследниците им.

Каквато и да е истината, гладът за все нови и нови пропагандатори на Прокопиев обаче дава слаби резултати. Защото с подобни псевдо „експерти“ като Тодоров, натоварени с отрицателния товар на комунистическото си минало, няма как мантрите и лъжите на кръга „Капитал“ относно Пеевски и ДПС, да получат каквато и да било обществена легитимация.