Кандидатът за депутат от ВМРО Кузман Илиев написа много силен политически коментар.

Вижте анализа на видния икономист:

Положението излиза от контрол. България се държи като парий. Няма мнение за нищо, което касае националната й сигурност, просперитет и геополитически интереси. 

Трябват ли ни нови източници на газ, електричество или туристически потоци, за да стане сезонът по-дълъг и относително успешен на фона на пандемията? Чакаме да ни кажат отвън. 

Нуждаем ли се от ваксини от не-членки на ЕС страни, които може да спасяват животи? Трябва ли да държим на историята и териториалната цялост на родината, заплашени от бъдещите ни европейски партньори - „северномакедонските“ политици?

Също сме в полушпагат. И чакаме да се снижи натискът отвън, да ни потупат братски по рамото от Брюксел или Вашингтон, така както след освобождението от османско владичество и след 9-ти септември 1944 г. сме чакали повелите на Санкт Петербург и Москва. Толкова жалко, колкото и тъжно. 

Понятието “суверенитет” сякаш е изтрито от тълковния речник за политическия ни елит. Надпреварата в това кой да го продаде се вихри поривисто. Лидерът на ДПС Карадайъ буквално се отрече от България, гостувайки на „родината“ си Турция. За няколко хиляди гласа повече. А може би няколко десетки хиляди с новите изборни правила. Пак няма оправдание.

Отрекоха се всъщност не по-малко и т. нар. партии на протеста, осъществили всъщност безродния акт на махането на тавана за секции в Турция.

А ужким градяха политическа идентичност на анти-ДПС основа. Ужким! Защото май-май отиграха топката, послужила за консолидиране на митичните Сараи покрай “аферата” Росенец. И после угодно и в редичка реализираха законодателно затвърждаването на политическата роля именно на заявения публичен враг. Хем вълкът сит, хем агнето цяло.

А ако извадим и Пеевски и Борисов като личности от уравнението - разлика в зеленикаво левеещите програми и целите на ДПС, Демократична България и ГЕРБ по същество много-много няма.

В същия оформящ се соросоидно-либерален многопартиен хор припява и господин президента Радев, който се държи доста повече като натовски генерал, отколкото като президент на най-старата европейска държавност и цивилизатор на стотици милиони граждани чрез азбуката си.

Да се чуди човек какви ли още унижения предстоят. И да - политическото пространство се консолидира в грешна и безродна посока, а всеки който се бори за обратното ще бъде брандиран в най-черни краски. И морално обруган като безпринципен. Нищо, че парламентът ще е съставен изцяло от коалиции коя от коя по христоматиен пример за безпринципност. Морална, идеологическа, че и имиджова.

Отдаването на концесия на националния ни интерес се очертава толкова безоблачно и рентабилно - че участниците в родоотстъпническия акт стават извънредно агресивни към всеки, който може да разбуни кошера им.

И да развали рахата. А този рахат има съвсем практични негативни измерения за българите: геополитически риск за страната ни от потенциална война между Украйна и Русия. Нереализирани потенциални инвестиции в страната ни, по-ниски доходи и лош социален климат. Всичко това накуп. 

Готовността, с която родните власти изготвят “черни” списъци за български фирми, ударени по подозрение и без съд и присъда от закон на друга държава - щеше да е комична жалка, ако не беше позорно срамна.

Който познава историята, ще си спомни, че дори в американското общество “ловът на вещици” винаги е осъждан постфактум. Така става и с т. нар. Маккартизъм, който довежда до подозрение към всеки втори човек в публичния живот в САЩ, че, видите ли, е съветски шпионин през 40-те и 50-те години на миналия век. 

Това, че имаме конституция, и че битката била за върховенство на правото, остана някъде на заден план. Как така десетки и десетки български фирми с хиляди и хиляди служители ще бъдат буквално зачеркнати и набутани в списъци?! А за да сме по католици от папата, дори сами си ги раздуваме тези изтипосвания. И се докарваме пред партньорите по такъв абсурден начин, че сигурно и на тях им е неудобно.
 
Не е виновен обаче бизнесът, а злоупотребата с репресивния апарат, който го вкарва в това приключение през годините. Важно е да е правим разлика между агресор и жертва. Властта корумпира, а абсолютната власт - корумпира абсолютно. Нещо, което знаят добре предходните властелини, а явно бързо учат и “новите” такива.

Служебния кабинет вместо да организира качествено изборите го играе народен имиджов съд. Министрите се надпреварват като бойскаути да се докажат -  кой ще извади повече скандали.

Върхът са недопустими политически актове, като откровената цензура към БНТ. Дори да е имало в миналото такава несъмнено - имиджовия риск от разгласяване я държал в “умерени” размери. Днес тя е публична и едва ли не приемлива. И каквото и да си говорим - националната телевизия и радио си остават бастион на другата гледна точка.  

И журналистите там, въпреки пристрастията си, имат стандарт за качество. Знаят го дори “онеправданите”, които през цялото време на протестите заливаха ефира, а днес - вече властници - се оплакват наляво-надясно, че се дава трибуната и на другите. И се държат като развилнели се хунвейбини, жадни за реванш. Не хубаво това, не е хубаво.

Освен че обстановката се нажежава до червено, това е и късогледа политическа стратегия. Представете, че новият шеф на НАП, Спецов, наистина е правил тежки злоупотреби.

Имахме вече непрозрачни назначения и оставки в МВР. Това ще натежи на патрона на кабинета - президента Радев. Точно преди изборите. И ще налее вода в мелниците на ГЕРБ, които ще се целят във всяка възможност за касиране на изборите. А такива явно ще има и то много. Каквото посееш, това ще пожънеш, а партията на Борисов, не е като да няма опит в реваншистката реторика и практика.

Знаете ли, жалко е това. Покрай войната между институциите губим инстинкт за етика и поведенческа хигиена. Чувство за историчност и национални интереси. Изпускаме милитаризирането на черноморския регион.

Пропускаме и че Г-7 се разбраха да правят минималния данък печалба за фирмите 15 на сто. Нищо, че данъците са висша форма на проявление на националния суверенитет. И че за да растем и настигаме нашего брата европееца, трябва да държим данъците ниски. И да привличаме капитали, не да ги пъдим.

Проспиваме и рискове, че задлъжняването и инфлацията влошават ситуацията по отношение на приемането ни в Еврозоната - без да е панацея, това е важна стъпка по излизане от винаги водещия до прегряване и тежки финансови сривове “валутен борд”. Отдаваме се злободневна партизанщина в името на властта, докато средата стане толкова неуправляема, че впоследствие никой не я иска тази власт. 

България има нужда от стабилност, прогнозируемост, нормален политически диалог и предсказуема среда за предприемачество. Докато като ветропоказатели се въртим към Атлантика или Евразия, ще губим фокус върху собственото си добронамерено и трайно подобрение.

Да завършим с парафраза на думите на безсмъртния революционер за свободата на поробените българи в Македония, Тодор Александров, а именно: че не трябва да обръщаме погледа си нито на изток, нито на запад, а да гледаме само нашия, българския интерес.