Националният план за възстановяване и устойчивост трябваше да бъде буферът, с който да се случи Зелената сделка. Истинската причина този план да не бъде внесен в Европейската комисия е политическа.

В случай на затварянето на въглищните централи, които представляват 50% от нашите енергийни мощности, ние можем да се озовем в ситуация на режим на тока. Планът трябваше да бъде обсъден с всички инвеститори, защото те са тези, които ще трябва да правят инвестициите, предвидени от него.

Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът Кузман Илиев от Съвета по икономически и публични политики (СИПП).

Той обясни, че истинската причина Националния план за възстановяване и устойчивост да не бъде внесе в Европейската комисия е политическа.
„Има сериозен натиск от страна на ЕС България да действа круто по отношение на наши стратегически мощности – въглищните централи. Брюксел поиска ангажименти и конкретни дати за тяхното затваряне, което политически е неприемливо.

Според последната версия на Националния план /която към момента на взимането на интервюто все още не беше качена на сайта – бел.ред./ се оформят две възможности.

Те предвиждат въглищните ТЕЦ-ове да затворят през 2038 г. или 2040 г. Това са фиктивни дати, защото реалната дата на затварянето е 2025 г., когато вече няма да има държавна помощ за Маришкия басейн и централите. А квотите за въглеродните емисии растат изключително бързо и най-вероятно дотогава ще са поскъпнали с около 50%“, предупреди Кузман Илиев.

Тъй като нещата са опрели буквално до кокала, се налагат бързи мерки, с които да се намерят заместители на тези мощности. Според Илиев добри алтернативи биха били няколко блока на биомаса, на водород, газови мощности, фотоволтаици с батерии по-близо до индустриалните зони.

„Най-ключовото и фундаментално са системите за улавяне на въглероден двуокис. Това е ключ, който трябва да се случи бързо, защото 2025 г. е много скоро. И само това де факто в реалността можеше да удължи живота на въглищните мини, които ние ще се борим да удължаваме, но в реалността няма да можем“, каза икономистът от СИПП.

Кузман Илиев подчерта, че Националният план за възстановяване и устойчивост трябваше да бъде буферът, с който да се случи Зелената сделка.

„Тук тя е много радикална, прескачат се цели етапи на развитие, защото Европа иска да се покаже като най-зелената. От гледна точка на конкурентоспособността Европа с целия Зелен пакт се прострелва в крака на фона на Китай и Русия, които си използват подземните богатства“, посочи икономическият анализатор.

Той е категоричен, че битката с фосилните горива, особено за страните от Югоизточна Европа, е убийствена. България не е северна държава, където имат постоянни ветрове и сериозни вятърни паркове, които в интерес на истината също не помогнаха на Европа в днешната ситуация.

„Страната ни има прекрасни крайбрежни ивици, които не позволяват да направим сериозни вятърни паркове.

Натура 2000 също пречи на този процес. България е изключително ощетена. По тази причина планът беше една възможност ние на етапи, в рамките на няколко десетилетия, да се подготвим за този преход“, подчерта Кузман Илиев.

Той дори даде за пример уникално откритие на родните учени от Минно-геоложкия университет, които са открили подземни структури в Стара Загора, които могат да събират всичките въглеродни емисии на България за следващите 50 години. „Това е историческо откритие с европейско значение, за което не се говори“.

Според Илиев вицепремиерът Атанас Пеканов, който отговаряше за изработването на плана, е загърбил националния интерес.

„Младият вицепремиер Пеканов притиснат от европейците, че ние все пак използваме фосилни горива и се насочваме към газа, който също е анатемосан и цената му расте, се опитваше да лавира изключително много до степен, че националният интерес остана на заден план... вероятно с много хубави перспективи за европейски позиции впоследствие“, каза икономистът.

Той смята, че подобни безотговорни действия могат да ни доведат до режим на тока, за който вече предупреждават енергийните експерти и работещите в системата.

„До 2035 г. в България трябва да има 1 милион електромобила. Няма да има дизелови, няма да има бензинови. Това е ангажимент, който е поет с една притурка към Зелената сделка... Откъде ще дойдат енергийните мощности за това, при условие, че ние затваряме половината от нашите мощности от раз, а имаме нуждата от два пъти повече...“

Кузман Илиев посочи като един от големите минуси на плана, че инвеститорите в България, които трябва да реализират зеления преход, не са участвали в създаването му, а те са тези, които ще трябва да направят големите инвестиции.

Той отбеляза също така, че планът предвижда и балансиране на българската енергийна система с батерии.

„Като се направи сметката в пиковите моменти отива на половин трилион долара, което е смехотворно и абсурдно за България. Ние сме изключително зависими за балансиране на системата от въглищните си централи. Не можем да се лишим от тях. Трябваше разумно да се работи заедно с инвеститорите“, заяви Илиев.

Експертът е категоричен, че планът не съдържа визия за стратегическото развитие на България.

„Ако не успеем да се справим с големия залог – да не фалира нашата енергийна система, всички добронамерени желания на младия Пеканов ще останат напразни“, добави Кузман Илиев.

Той е убеден, че бъдещето е на вятърните и соларните паркове, но за да преминем към тези скъпи алтернативи, трябва да се решили базовите неща.

„Ние обедняваме, продължавайки да плащаме този скъп ток. Бизнесът е пред фалит, защото разходите му скачат 5-6 пъти повече, отколкото са приходите му заради инфлацията. Тогава кой ще внедрява тези скъпи решения?“, попита той.
Според него, ситуацията към момента е по-скоро апокалиптична.

„Приканвам хората, от които зависи да я направят много по-нормална, нека да започнат да говорят експертно и стратегически, а не политически.

Сега сме в предизборна кампания, обещават се неща. Вижте дори Кирил Петков, който беше в едно правителство с Пеканов, когато отиде в Стара Загора, започна да говори различни неща от тези, които бе заложил Пеканов. Политизирането на толкова важна стратегическа материя е опасно“, предупреди икономистът от СИПП.

Позеленяването е неизбежно, технологиите напредват ужасно много. Икономическата логика обаче е: трябва да имаш капитал и ресурс. Без да обеднееш, постепенно, виждайки ефективността на всички тези технологии да ги внедряваш в твоята икономика. Прескачането на стадии, което се случва на общоевропейско равнище, води до обедняване.

Води до това, че зимата заради скъпата електроенергия и газ някои ще започнат да се отопляват на дърва, а не дай си Боже да започнат да горят боклуци. Това води до замърсяване. И накрая се получава, че вместо да изпишем вежди, избождаме очи“, заключи Кузман Илиев.