"Ограничава се добивът на газ, нефт и въглища. Квотите поскъпнаха изключително много като наказателна мярка срещу всички, които използват фосилните горива. Въглеродният отпечатък е новата мантра, която трябва да бъде въведена – абсолютно изкуствено, чрез Зелената сделка в политики. И ето индустриалният ефект" - казва икономическият анализатор Кузман Илиев, в интервю за радио "Фокус". Ето какво още каза той:

- Как поредното поскъпване на цените на природния газ ще се разнесе върху цените на стоките и услугите? Къде да очакваме най-голямо поскъпване?
- Това е един от начините за транслирането на инфлацията вътре в икономиката – именно когато регулаторът просто валидира едно поскъпване на международните пазари, в резултат на външни фактори. Вие сама коректно изредихте някои от обстоятелствата, които предизвикват такова покачване до едни 100 евро на мегаватчаса за газа.

Виждате, това е действително рекорд и на цената на електроенергията, действително рекорд и на цената на нефта: за последната година – покачване със 70%. Всички енергоносители практически са рязко нагоре и това е следствие от една страна на действително тръгването от ниската база, на покачването, на търсенето от страна на Китай, на много голямата инфлация, която Централните банки по света създават, за да си обезценят задълженията.

Но най-вече по отношение конкретно на енергоносителите – на това, че няма достатъчно предлагане, т.е. производство на тези суровини, в последствие на електроенергия, независимо от какъв точно ресурс. И това се вписва чудесно в контекста на Зелената сделка. Тя не е само европейски феномен, тя е световен, глобален. Световният икономически форум ратува за такова нещо, в САЩ се появи първообразът на Зелената сделка.

Цялото това нещо се стреми да ограничи всички проучвания и всички дейности, които могат да предоставят възможност да се добива все повече газ, нефт, въглища.

Напротив, цели се ограничаването на подобен тип индустрия. Квотите поскъпнаха изключително много като наказателна мярка срещу всички, които използват фосилните горива, въглеродният отпечатък е новата мантра, която трябва да бъде въведена – абсолютно изкуствено, чрез Зелената сделка в политики. И ето индустриалният ефект.

Всъщност това, което ние с вас днес коментираме и се мъчим да отгатнем, къде точно ще удари икономиката, е лицето на Зелената сделка в нейното най-откровено изражение. Тя се случва вече и дори се появиха – видяхте, конспиративни теории за това, че определени играчи се опитаха изкуствено да форсират процеса, за да покажат, ако продължим с този темп на прилагане на това безумие планово, как всъщност ще се отрази на всички нас, а именно: обедняване, изключително покачване на разходите за индустрията.

Вие питате, къде точно ще се усети най-много. Изключително много се усеща в транспорта, изключително много се усеща в промишлеността, в тежката индустрия, в по-интензивните по отношение на енергоемкост индустрии, чиито разходи буквално изхвърчат пет-шест пъти над потребителската, крайната инфлация. Т.е. техните разходи, за да произведат дадена стока, се покачват изключително по-бързо от техните приходи.

- Което ги прави неконкурентоспособни и с непродаваем продукт, така ли?
- Точно така. И обезсмисля стимулите да го произвеждат. Изяжда така наречените маржове на печалба. Простичко казано, когато едно предприятие, един предприемач няма печалба, неговият стимул да стои на пазара изчезва, защото той губи пари на акционерите и де факто неизбежно в един момент фалира.

И това е най-неприятният ефект, а именно, че по този начин се стимулира и има угроза да се появи една масова безработица, появява се стагнация, появяват се масови фалити, които постепенно изтощават и както казахте вие, правят икономиката неконкурентоспособна. Тук говорим за цяла Западна Европа, защото ударът е по всички.

Тези 60 евро за въглеродните квоти са абсурд, защото абсолютно никой не е правил калкулации и изчисления на такъв тип и на тези ценови равнища за въглеродни квоти, абсолютно никой. Дори цялата Зелена сделка, която е планирана извънредно, върху наличието на много силен вятър и е планирана за северните държави със силни океани като енергийни мощности, които се генерират.

Ето, те видяха дори във Великобритания, че тази година примерно няма такъв силен вятър и се налага въглищата, които ужким трябваше да замрат, да бъдат обратно пуснати, за да намалят този ценови шок от над 2500 към 3000 паунда за мегаватчас за електроенергия. Това е безумие, това е убийство, това е 3000% над средната 10-годишна цена на ресурса. Т.е. един микс между много печатане на пари и много сериозен удар по предлагането на суровините. Това е такъв отровен коктейл антибизнес.

- На пазара обаче на битовите потребители, на пазара на дребно това как ще се отрази?
- Това се отразява. За съжаление, ние вече го виждаме. Имайте предвид, че индексът, който всички цитираме и казваме – за август месец 3,7% е пораснала инфлацията, много е, но не е толкова много – това е много подвеждаща работа. По принцип всяко едно домакинство, съобразно своите потребителски навици, има свой индекс.

Честно казано, бабата в магазина, или домакинята, или бащата на семейството имат много по-коректно усещане за инфлацията от тази счетоводна стъкмистика, на която ставаме свидетели като измерване и като индекс на потребителските цени. И забелязваме, примерно зеленчуците – 10% на годишна основа, олиото – почти 50%, горивата – между 30 и 50%.

Всички ние чувствително за една година сме обеднели, и то много мощно, много мощно. И за съжаление, това има политическо измерение, тъй като хората навсякъде са притеснени. Това е международен феномен, не само тук, той е предизвикан от големите централни банки, това печатане на пари и тази инфлация – казах ви, заради огромните задължения.

Това избива политически, хората стават все по-изнервени, ние го виждаме в протести срещу Ковид, срещу пандемията, срещу маските, но всъщност проблемът е, че много хора усещат, че са обеднели. Влизат в магазина и могат да си купят на половината на нещата, които са можели да си купят преди една година. Какъв по-голям шок след опасността за здравето, камо ли и двете едновременно?

- Свидетели ли сме на галопираща инфлация?
-  Не. На този етап трябва да внимаваме с такива понятия – галопираща инфлация или страхове за хиперинфлация. Не. Доста висока инфлация действително има. Там, когато говорим за двуцифрени проценти, може да имаме притеснения, че тя може да стане галопираща, но нека ви кажа, каква е установената в икономиката схема на развитие на инфлацията.

Първоначално централните банки печатат много пари, идеята е ужким да стимулират икономиката. Инфлацийката се вижда в крайните потребителски цени, но хората я приемат за нормална. Много време икономистите говорехме за това, че не е добре, че има дори малка инфлация, защото за да се стига до нея, трябва да си дадем сметка, че на пазара на недвижимости, на жилищно строителство, на пазара на акции, на пазара на облигации явно има балон – парите са отишли там. Тази ликвидност като приливна вълна е отишла там.

Това е първата фаза на процеса. Хората казват – няма страшно, цените ще паднат, може би реколтата не е добра, може би заради пандемията хората са се уплашили леко и има покачване на цените. Когато този феномен обаче се задържи във времето малко по-дълго вече, инфлационните очаквания почват да го отразяват, хората си казват – аха, инфлацията ще е 4-5%. В САЩ буквално инфлационните очаквания надминаха с няколко процента това, което всички предвиждаха – там е 5,3 на годишна основа за август.

И те вече хората почват да си калкулират – ясно, инфлацията е тук, тя е траен феномен, някой печата пари. Третата фаза на такова нещо е, ако се продължи с тези темпове, защото те са изключително стратосферни темпове, исторически невиждани – Федералният резерв де факто за 2020 г., за миналата година е създал 1/4 от доларите в обращение в историята на долара като валута.

Това е феноменална работа. И ако това нещо продължи – и това зависи от политическо решение на централните банкери, – пътят е третата фаза. И това е паниката, за която вие казвате – галопираща инфлация, хиперинфлация на места и прочие. Надявам се, разбира се, нещата да бъдат укротени много по-рано.

Въпросът е, че тук има една голяма дилема и тази дилема е, че този, който тръгне да ги укротява тези неща и понечи да вдигне лихвите, за да изтегли парите от икономиката, за да охлади икономиката, за да намали кредита, той всички боклуци, които са заметени под килима в момента, и целият дълг, с който се е набълбукала системата, който е бил много евтин, и тази ликвидност е била много налична, в един момент това ще гръмне.

Вдигаш лихвите и толкова дълг става трудно обслужваем. И това е дилемата на централните банкери днес – как от една страна да решат политическия проблем с инфлацията при потребителските стоки без да съборят кулата от карти. Разбирате ли?

- Какво може да се направи в тази ситуация? Цените на стоките растат и те ще продължават да растат, особено сега с новото увеличение на цената на природния газ, не ми се мисли какви ще бъдат те още в понеделник.
- Три неща може да се направят глобално. На първо време да спрат печатницата на пари глобалните Централни банки, което означава световното обществено мнение да е наясно с финансовата и икономическата материи, което си даваме сметка с вас, че е абсолютна химера – нали?

Второто нещо, което може да се направи, е Зелената сделка също политически да бъде парирана и да можем да използваме наличните въглища, нефт, газ, да ги добиваме, така че да не ги оскъпяваме изкуствено като ги скриваме от пазара. В български контекст това, което единствено като инструмент аз виждам, което може да се направи, е, при положение, че бюджетът и хазната бяха генерирали такъв сериозен излишък – той действа антиинфлационно. Това означава, че пари са излезли от икономиката, влизайки в държавната хазна.

Това, което буквално механично може да се направи, е да се получи един бюджетен излишък, който да остане, а не се раздава в края на годината, формирайки се този дефицит, заложеният. Т.е. не засилваме инфлацията чрез бюджета и чрез бюджетните разходи.

Ето един маньовър, с който на наша територия ние можеше да намалим инфлационния натиск. Има и друг начин, с който може да се влияе на това явление и това е да се повишат задължителните минимални резерви на търговските банки, изискванията, които те трябва да задържат спрямо депозитите в наличност.

Те и сега са високи за нашата банкова система, но при едно покачване това означава по-малко пари за кредити в икономиката, опериране на инфлационните процеси чрез кредита на банките. Между другото, БНБ трябва да кажем, че повиши с 0,5 на сто антицикличния буфер, т.е. има едни притеснения за това, че може би леко е попрегрял пазарът на недвижими имоти, че трябва да се заделя повече капитал, че трябва да се поуспокои кредитирането на банковия сектор.

Това се случва. Това са процеси, които охлаждат икономическата активност, респективно намаляват инфлационния натиск. Така да го кажем простичко – по-малко кредит в икономиката означава по-малко проекти, по-малко търсене и намаляване на тази инфлация. Ето някои конкретни неща, които биха могли да се случат. Истината е, че с актуализацията ние по-скоро действаме проинфлационно, засилваме инфлацията, тъй като през разходите държавата помпа пари в системата чрез заплатите, пенсиите и хората потребяват, и това нещо се вижда в потребителските цени.

- Какъв съвет бихте дали на слушателите? Те как да се ориентират в тази ситуация? Призивът „За Бога, братя, не купувайте!“ не знам дали ще е валиден днес.
- Не, не, моля ви се, недейте. За Бога, братя, бъдете финансово грамотни и притискайте политиците да се държат отговорно. Има няколко актива, които могат да ни предпазят от инфлацията. Това са недвижимите имоти – цената им дългосрочно ще покрие инфлацията.

Проблемът е, че те не са добре ликвидни, т.е. ако ви трябват пари бързо – не дай си Боже – трудничко може да продадете апартамента адекватно, на адекватна цена, тъй като и купувачите ще ви притиснат. Ако го купувате като спекула е опасно – цената може да тръгне надолу при криза. Виждали сме спадове с по 30% на пазара на недвижими имоти в България 2007-2009 г. при кризата.

Т.е. внимателно и с дългосрочна цел, не спекулативна. Едно добро управление на имота също се изисква, което е специфично умение, не всеки го може. Другата добра застраховка срещу инфлационен натиск са акциите, тъй като в цялост дългосрочно компенсират инфлацията.

Проблемът е, че междувременно, докато на вас ви трябват пари, те може да са се сринали като цена заради криза, предизвикана именно от балоните, които сега ще гърмят, а те са инфлационно движени. Т.е. пак трябва да се действа внимателно и се изискват знания. И също добър актив, който парира инфлацията, е купуването на физическо злато – монети, инвестиционно злато. Въпросът е, че действително и там, ако искате да го обърнете в пари бързо, може да се окаже проблем, може да се откаже, че има сериозен отбив от цената, че е повредено при съхранението самото злато и т.н.

Най-добрият вариант е да не слагате всички пари в една и съща кошница – това е добър, стар, изпитан метод, и да следите финансовата информация. И пак ви казвам, ако в крайна сметка някой манипулира парите, то виждате – и самите финансисти са в затруднено положение да ви кажат как да се спасите от такова нещо, тъй като инфлацията изведнъж, ако се мине в някаква по-напреднала фаза на нейното развитие, е неконтролируем психологически и много емоционален процес. Парите в обращение са фактор, но това дали вярваме в тях и ги държим, или бягаме от тях е функция на едно доверие в политиците, които ги управляват, защото Централните банки са де факто политически инструменти вече.

- Хората в каква валута да си държат спестяванията – в левове, в евро или в друга?
- Не бих се нагърбил да давам такъв тип инвестиционни съвети. Простичко правило е по принцип там, където си… общо взето никога не трябва валутата, в която примерно взимате задължения, да трупате задължения във валута, в която не са ви приходите. Това е нещо много елементарно. Да речем, имаше хора, които се бяха объркали, и бяха теглили кредити в швейцарски франкове на времето, защото лихвата била ниска.

Оказа се в един момент, че това е феноменална грешка, тъй като франкът се оскъпи, а техните приходи си останаха в левове. Еврото е една стабилна и добра възможност при всяко положение за това да се паркират пари там. Имайте предвид, че все пак бордът – да, ние казваме: ние сме обезпечили лева с еврото, но той е още едно ниво на застраховка в случая за това да не може политически да бъде атакуван или заради финансова криза, не дай си Боже.

Еврото е добър вариант. За съжаление, всички политически контролирани валути, такива, които нямат обезпечение злато да речем, както са всички, подлежат до голяма степен на политически контрол и са инфлационно ударени.

Швейцарският франк дългосрочно се държи по-стабилно, тъй като там, заради спецификата на демокрацията, която те имат, обществото натиска Централната банка да държи повече злато и дори когато се върза за еврото, все пак има едно ниво на отговорност, което е вариант. Сингапурския долар също някои инвеститори препоръчват.

Истината е, че това всичко на нас ни звучи доста езотерично, защото колко от българите могат да инвестират на такъв специфичен вид пазари? Дългосрочно, ако ме питате, как може да се спаси даден инвеститор като възможност за инвестиция в даден клас активи, може да се погледне действително и към т.нар. стоки – храни, горива.

Заради спецификата на това, че веригата на доставки днес е много ударена и по всякаква линия се пречи на производството на различни суровини, заради това, че има страшно много пари в системата и човекът винаги ще има нужда да се нахрани и да зареди колата с гориво, за да се придвижи до работното си място, аз считам, че те ще се покачват.

Така че ако може и там човек да инвестира през различни финансови инструменти и с добри финансови специалисти, също е една добра възможност. В момента трябва да ви кажа, че е създадена такава ситуация, в която много добри финансови консултанти не биха могли да ви кажат със 100-процентова сигурност: първо, какво ще се случи, защото нямат кристално кълбо. Второ, светът никога не е бил в среда на отрицателни лихви.

Това ти да купиш финансов инструмент и при покупката му да дадеш повече пари, отколкото ще получиш в последствие, и то абсолютно съзнателно – такова нещо, то го няма в учебниците. Това създадоха централните банкери днес.