Адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев, чиято „бурна“ обществена позиция по всички възможни въпроси от дневния ред на страната редовно се чува през медиите на няколко обвиняеми и подсъдими лица, обслужващи антипрокурорската и антидържавническата идеология на новите партии, които се готвят да влязат в следващия парламент, пак се оказа объркан в мнението си по общественозначими въпроси.

След като в началото на годината Екимджиев не можа да се разбере със себе си дали подкрепя или не протиевоепидемичните мерки и има ли в крайна сметка пандемия или това е конспирация за пренареждане на световния ред, сега правозащитникът бе уловен от „Правен свят“ в противоречие относно становището му за разгласяването и публикуването в медиите на информация от разследвания и досъдебни производства.

И, ако до момента в настоящата предизборна ситуация вече няколко пъти направи впечатление, че популярните медийни личности и политически лица, особено тези, които твърдят, че се борят в защита на основните права, са склонни да менят визията си за определени държавни политики, случаи, събития и действия според това дали обслужват интересите на партиите им-фаворит, без оглед на законосъобразността и принципите, то в настоящия случай адвокат Екимджиев изцяло затвърди тази тенденция с последното си интервю пред БНР, препечатано немедлено в медиите обслужващи кампанията и призвани да печелят избиратели на т.нар. „партии на протеста“, най-отчетливо сред които изпъкват симпатиите им към „Демократична България“ и Христо Иванов.

За какво става въпрос?

На 2 август 2019 година, малко след теча на данни на милиони български граждани от Националната агенция по приходите (НАП), вследствие на хакерска атака, в интервю пред БНР, препечатано по-късно и във в. Сега, адвокат Екимджиев е поканен да изрази възмущението си от факта, че прокуратурата е показала част от доказателствата по разследването за кибертероризъм, в което бе обвинен Иван Тодоров от „ТАД груп“, клиент на колежката му Ина Лулчева.

В своето интервю правозащитникът застъпва тезата, че показването на доказателства по дадено разследване е невъобразимо нарушаване на човешките права, на презумпцията за невинност, противозаконна практика, дори граничеща с противоречие с Основния закон. „Вече това е един риалити формат на наказателен процес, в който хора с пурпурни тоги разиграват някакво нелепо шоу за забавление на публиката. Това е откровен сюрреализъм. Някой кинаджия сигурно страшно би се забавлявал да направи сценарий от всичко. Това ще бъде сценарий за „Оскар“. Тези действия на прокуратурата категорично не могат да бъдат законни. Те са откровено противоконституционни“, каза адвокат Михаил Екимджиев.

И продължава: „Без да се използва дори условно наклонение, се казва: „Този е извършител, ние имаме категорични доказателства, че тази фирма се е занимавала с кибертероризъм. В една нормална държава, особено в Щатите, тази фирма би занулила този прокурор и този прокурор никога не би си помислил да продължи да работи след такова изказване, защото това са невероятни репутационни щети без още да се знае за какво става въпрос“.

Малко повече от година по-късно, на 21 юни 2021 г. Екимджиев вече не мисли така и е променил мнението си на 180 градуса, само че вече, за да обслужи не позицията на един обвиняем, а тази на вдигналия медиен шум около проверките отпреди няколко години за банкови сметки на магистрати и публични личности в чужди банки служебен министър на МВР Бойко Рашков. И понеже вече тезата за провиоконституционност на оповестяването на данни от разследвания не е модерна, а виждането за „прокурорско шоу“ и „риалити формат“ няма да свършат работа за постигане на целта, правозащитникът припомня, че “преди около три години г-н Цацаров (бившият главен прокурор, бел.ред.) обеща, че прокуратурата започва проверка по изтеклите информации за банкови сметки на магистрати и публични личности в чужди банки“.

Той продължава да разказва: “След това капка по капка излизаше информация, че са установени, без да се посочват имена обаче, и изведнъж просто беше спусната една завеса и темата беше забравена. Очевидно там нещо е открито“, допуска Екимджиев без обаче да предоставя доказателства е ли е открито наистина нещо нередно, някакви доказателства за стартиране на досъдебно производство, годни за съд, или не е.

И вече излага чисто новата си ребрандирана теза по въпроса за публичното оповестяване данни, при това дори не в условията на вече стартирало досъдебно производство, а още в условията на етап – проверка: „Най-вероятно тази информация, след като не се публикува, не се прави достояние на медиите, на обществото – каква е причината да не се прави? Очевидно е, че се прави, за да се използва за други цели – да бъдат държани на каишка зависимите вече лица“, казва той без да уточни за какви цели става въпрос и има ли доказателства, че се прави именно по тази причина.

В същото интервю Екимджиев вече е на мнение, че след изборите, ако в новото Народно събрание с различно парламентарно мнозинство, има политическа воля дори “може да се вземе ad hoc решение да се даде възможност да бъдат публикувани записите, направени със СРС-та на хора от протестиращите, от опозицията“.

Без да е необходим допълнителен коментара на изложеното, единственото, което можем да кажем по повод рязката промяна в правното становище на адвокат Екимджиев относно законосъобразността и конституционосъобразността на изнасянето на данни за дадени разследвания от обществен интерес, е: „Лицемерно е, г-н правозащитник!“. Защото защитата на основните права предполага най-малкото последователност в тезите и възгледите.