Тази седмица беше националният празник на Франция. На 14 юли разбунтувалите се французи щурмуват Бастилията. На 10 август 1793 г. монархията е свалена и на власт идват революционерите. Между тях обаче има умерени политици, откровени републиканци и крайно леви екстремисти, които жадуват терор по улиците.

На власт идват жирондинците, представители на търговската и земеделска буржоазия. Само година по-късно избухва народно въстание, което води на власт якобинците – радикалните левичари. Те приемат Закон за подозрителните, който обявява всички врагове на революцията за заподозрени.


Създава се революционен трибунал, който започва да раздава масово смъртни присъди. Историците наричат това Червен терор.

Впоследствие водачите на революцията буквално се избиват помежду си - едни осъдени от трибуналите като Робеспиер, други директно убити като Марат. Но както казва един от жирондинците, малко преди да бъде гилотиниран, "Революцията изяжда децата си".

Това разбира се, се е случило във Франция преди близо 230 години. Днес, в България, някои определят протестите с искания за оставка на правителството и главния прокурор като революция. Но както при всяка революция, ролята на едните е да бъдат по барикадите или площадите.

Те вярват, че създават история, че от тях зависи накъде ще поеме управлението на страната. Има и други – водачите на революционерите. Но за разлика от времената на Френската революция, когато водачите са казвали „След мен”, днешните водачи обикновено предпочитат сенките, за да дърпат конците.

Вече 10 дни в центъра на София се събират хиляди, които искат оставката на правителството.

Предизвикани от емоционалния призив на Румен Радев, който се закани да изчисти мутрите от изпълнителната власт и прокуратурата. Може би отново трябва да прпомня, че тази радикализация на държавния глава дойде след ареста на двама от неговите сътрудници по обвинение в търговия с влияние и за разгласяване на държавна тайна.

А кабинетите им в президентството бяха претърсени. Не намирате ли за странен фактът, че подобни призиви отсъстваха, когато по същия начин беше претърсен кабинета на екоминистъра Нено Димов или неговия заместник от квотата на ГЕРБ Красимир Живков?

Кой посъветва Румен Радев да отправи подобни призиви може би никога няма да разберем. Но е факт, че в негова подкрепа се изказа Васил Божков, човек с 19 обвинения, който в разпространените през тази седмица записи, изразява желание да съветва именно Румен Радев за това как да реди евентуалното му служебно правителство.

На протеста беше и Корнелия Нинова, чийто депутат доскоро беше Александър Паунов, засечен как обсъжда именно с Васил Божков как се управляват протестиращите през социалните мрежи. Които пък Божков нарече тълпа. 

Там беше и Мая Манолова, и Христо Иванов, и Радан Кънев, и Румен Петков, и Костадин Костадинов. Но каква е алтернативата, ако правителството подаде оставка утре. Наясно ли са протестиращите какво точно ще се промени в управлението, ако Румен Радев поеме властта? Ще извади страната от валутния механизъм, за да може отново да се фалират банки?

Или ще отмени договорите за покупка на изтребителите F-16 block 70? Наясно ли са всъщност дали държавният глава сам ще реди служебното правителство или някой ще му шепне в ухото съвети кой какво да оглави.

Ясно ли е какви мерки ще се предприемат, за да се спаси икономиката от настъпващата криза? Ясно ли е дали ще се затварят заведенията или ще се отварят училищата наесен с оглед продължаващата зараза с коронавируса? Спомняте ли си как Румен Радев първо наричаше вируса политическа манипулация, а после похвали правителството за предприетите мерки? Как ще реагира сега? Никой не знае.

Защото президентът не говори за това. Започвам да си мисля, че цялата политическа революция родена в лозунгите е предизвикана заради онези милиарди, които се очаква Европейския съюз да насочи към България за справяне с последиците от вируса. На принципа не е важно как ще се харчат, а кой ще подписва чековете.

Другата линия – призивите за оставки в прокуратурата. И малоумната идея обвинението да бъде извадено от съдебната власт и прехвърлено под шапката на правителството.

Може би тук е мястото да припомним, че настоящото състояние на квотите в колегиите на ВСС е плод на предложенията именно на Христо Иванов като министър на правосъдието. Радан Кънев тогава дори ги нарече исторически компромис.

На практика тези хора сега искат да подчинят прокуратурата на партиен контрол от управляващата партия и да ги превърнат в преторианска гвардия. Това ще бъде краят на демокрацията, защото всеки премиер ще може да разчиства политическия терен от опоненти, пращайки му подчинените си прокурори. 

Аргументът, че уредбата и сега предполага партийна зависимост на прокуратурата издиша. Само си припомнете фигурата на Никола Филчев. Когато стана главен прокурор той докара много бели косми по главата на тогавашният премиер Иван Костов, след като отказа да се съобразява с партийни заповеди. Но от недоучили юристи, които си играят на шев и кройка с Конституцията толкова. Те си живеят с мисълта за Народен съд или някакъв площаден трибунал.

Но това е скарано с демокрацията. Може би трябва да им напомня, че след Френската революция, която сменя монархията накрая идва Наполеон. Който става първият император. Сега нека всички на площада да се замислят дали сами няма да коронясат новия император.