Мажд Агафари отбеляза 9-и септември със специален пост в профила си във Фейсбук. В своя пост той размишлява върху преломните събития в българската история. 

Ето какво написа той:

Честит 9-ти септември

Никой не оспорва, че смяната на властта на 9-ти септември бе съпроводена с чистка. Така е при смяната на всяка власт и установяването на нов ред и режим.

Някои твърдят, че сме били окупирани от СССР. Нека да е така. 45 години бяхме под съветска окупация. Но през тези години България достигна изключителни постижения - сигурност, безплатно образование, безплатно здравеопазване, нулева безработица, мощна армия, изключителен напредък в производството, животновъдство, земеделие, износ на продукция, строеж на пътища, грижа за децата, майките, инвалидите, изнасяхме инженери и лекари по цял свят, които се завръщаха в Родината и т.н.

След 10 ноември 1989 година бяхме окупирани от друга велика сила - САЩ, но при други условия.

Домовете ни заприличаха на затвори с монтираните решетки, аларми, СОТ, жива и изкуствена охрана, образованието ни стана платено, здравеопазването скъпо и за някои хора недостижимо, безработица, нищожна армия, слабо производство, още по-слаб износ, избито животновъдство, зачеркнато земеделие, строим пътища само с европари, ниска раждаемост, ниска грижа за децата, майките или инвалидите, инженерите и лекарите напуснаха България по принуда.

Съгласен съм, че сме били окупирани от СССР, но тази велика сила ни даде много. Тя освен че обещаваше да ни защити при нападение, ни беше дала правото да притежаваме една от най-мощните армии в района.

Въоръжаването си го купувахме с наши пари, а голяма част от него си го произвеждахме сами. Сегашната велика сила, която ни е окупирала - САЩ, не ни дава това право.

Армията ни е сведена до степен, колкото да поддържаме надписа Българска армия, но не и боеспособност.

При предишната велика сила разполагахме с чисто ново въоръжение и техника. Сега при новата велика сила едвам имаме възможност да купим тук-таме някой стар самолет, хеликоптер или някаква бойна машина.

Да, имаше вътрешно гражданство, но пък за сметка на това, всеки българин имаше осигурена работа в своето населено място, дори и в най-отдалеченото село на България. Сега няма работа - нито на село, нито в София.

Детски градини имаше и по селата, сега и в София няма.

Болници имаше по цяла България, а сега само в големите градове.

Нямаше българин, който да рови из кофите за боклук, а сега и образовани хора се изхранват от това, което други техни сънародници изхвърлят.

Чакахме по десет години за жилище, а сега го получаваме предварително, но го изплащаме 30 години с лихви по-високи от която и да е друга държава.

Разходите за битови сметки бяха едва 5-6% от дохода ни, а сега са над 50-60%.

През онези 45 години прокарахме пътища дори и между малките населени места. Сега една магистрала между големи градове не можем да прокараме. Прокарани бяха пътища и пътеки в планините и всичко това сега не можем да го поддържаме, или както се изцепи Бай Тошо /лека му пръст/ - НЕ МОЖЕМ ДА ГО БОЯДИСАМЕ.

Децата ходиха по лагери за по 1-2 лева на ден, кръжоци, спортни клубове, народни танци...

Чакахме с години за да си купим чисто нова кола - Лада, Москвич, Шкода, Варбург, а сега караме стария боклук на Запада - ама Мерцедес. Мерцедес, ама на 15 години.

През ония години не помня да е имало магазини за дрехи втора употреба. Сега е пълно с такива и клиентите им се увеличават с всяка измината година.

Нямаше българско семейство, което в събота и неделя да не хапне скара, да отиде на ресторант, на гости при приятели или близки, или до къщата или вилата. Сега има хора, които не са вкусвали месо с години.

Имахме болници и здрави заведения в които освен българите се лекуваха и много чужденци. Санаториуми, почивни станции, лечебни заведения с минерална вода или лечебна кал.

Храна... Всичко беше качествено и по утвърден стандарт - БДС /Български Държавен Стандарт/. Да, видовете сирене се брояха на пръстите на едната ръка. То няма как да е 100 вида след като се произвежда по един стандарт. Нямаше сирене с палмово масло, хляб с консерванти, лютеница с доматено пюре, телешки салам с пилешко, пуешко и свинско месо, но не и с телешко, домати от Югославия, лук от Египет, чесън от Китай...

Не милея за ония години, те не могат да се върнат, а просто правя съпоставка между тях и сегашните години. Между окупацията на СССР тогава и окупацията от САЩ и Запада сега.

Ние сме малка държава и винаги ще сме зависими /окупирани/ от една или друга велика сила. Но предпочитам да е такава, която да ми осигури спокоен и сигурен живот, на мен и на децата на България.

И отново... ЧЕСТИТ ПРАЗНИК...

10-ти ноември 1989 година никога няма да е празник за мен.