Военноморските сили на България са разкъсани между модерните концепции и престарелия инвентар от съветско време, като липсата на пари и непоследователната политика в сферата на практика гарантират, че нашата страна даже в средносрочен план няма да има силен флот. Това се посочва в анализ, публикуван в списанието на Военноморския колеж на САЩ.

Авторът, д-р Томас Даръл-Янг, е наблюдавал процесите по модернизация на българските ВМС в периода 2008 г. – 2011 г. В статията, посветена на състоянието на всички „нови” флоти в НАТО, той подчертава, че ситуацията в Черно море далеч не е в полза на западните страни.

Сред причините са силното руско присъствие (особено след окупацията на Крим) и непредсказуемата политика на Турция под ръководството на Реджеп Ердоган.

На този фон, той отбелязва, че и България, и Румъния са далеч от постигане на оптимална боеспособност на своите военноморски сили, а, освен това, и нито провеждат достатъчно общи учения, нито споделят данни за ранно предупреждение в случаи на вражески действия в Черно море.

„Политическата динамика в региона е най-голямо предизвикателство за Алианса”, подчертава експертът, като споменава в едно изречение неясното отношение на Анкара към Москва и отказа на нашата страна за създаването на черноморска флотилия на НАТО („с мотива, че България не иска да разгневява Русия, спрямо която много българи имат благоприятно отношение”).

Флот… почти само на хартия

В анализа си Даръл-Янг посочва, че българският флот е навлязъл в демокрацията раздут и без яснота за новите си задачи, като политическата нестабилност е блокирала всякакви усилия за модернизация чак до 2005 г., когато е била получена първата бивша белгийска фрегата, последвана от още две и миночистач през следващите години. Междувременно в строя остават множество морално остарели бойни съдове.

Липсата на връзка между нуждите на флота, финансовата ситуация и представата на политическото ръководство за двете пък си е проличала силно през 2011 г., когато ресорният министър е обявил, че България изпраща фрегата в района на Либия и това е станало чак след две седмици поради липса на финансиране, припомня Даръл-Янг.

„На хартия фрегатите са със западни ракети (напр. зенитните „Сий Спароу” и противокорабните „Екзосет”) – нещо рядко за новите флотилии на НАТО. В същото време, стрелбите с тези оръжия не са чести, защото тези кораби прекарват ограничено време в морето (…) по-малко от половината от нормата за кораби от такъв клас”, пише авторът на анализа.

Освен това, към момента българският флот не разполага със системата за обмен на информация „Линк 16”, което ограничава полезността на вертолетите „Пантер”. При поддръжката и обновяването на старите системи пък се наблюдава склонност цялото внимание да е по линия на материалната база, а не на обучението, консумативите и т.н.

Въпреки подсилването на руския подводен флот в региона, нашите ВМС не са в състояние да водят ефективна борба с вражески подводници, става ясно от анализа.

„Неспособността на Министерството на отбраната да направи финансова рамка за плановете си блокира процесите на развитие във въоръжените сили”, категоричен е Даръл-Янг и припомня провала на сделката за нови бойни кораби от преди десетилетие (тогава обяснен със Световната финансова криза-б.р.), която може би ще се реализира чак сега – и то в половината от първоначално планирания обем.

„Оценката на военноморските сили на България е, че флотата е остаряла и няма достатъчно финансиране за адекватна подготовка”, подчертава експертът.

Загриженост, но само за Румъния

Най-притеснително в статията е, че в края на пасажа за черноморския регион експертът изказва загриженост единствено за румънския флот, който, след отказа на България за черноморската флотилия, „се нуждае от силна съюзническа подкрепа и модернизация”.

Според д-р Томас Даръл-Янг НАТО трябва да има по-голямо присъствие в Черно море в рамките на Конвенцията от Монтрьо и с всички възможности за заобикалянето на ограниченията ѝ – напр. с разполагане на самолети за морско патрулиране.