Чрез присъединяването си към режима за контрол над въоръжението Китай може да покаже, че признава стойността на контрола над оръжията и търси мерки за изграждане на доверие, които биха допринесли за стабилността, като същевременно демонстрира, че Китай е сила, която се стреми към статуквото, пише Pogled.info.

Планираното разширяване на китайските ядрени оръжия не получи вниманието, което заслужава, поради заплахата за интересите на САЩ и стратегическата стабилност.


Действията на Китай подкопават способността на Щатите да възпират атаките срещу себе си, да разширят тази възпираща сила спрямо своите съюзници и да защитават интересите си. Стратегическата стабилност се заключва в това, че или двете, или всички страни, които се ограничават, имат малък стимул да влизат в надпревара за превъзходство.

По време на Студената война беше постигната стратегическа стабилност между САЩ и СССР. Такава стабилност обаче няма да бъде постигната по отношение на Китай поради три причини.

Първо, въпреки че общият ядрен арсенал на Китай се изчислява на около 300 единици, поради липсата на прозрачност в Китай е възможно Китай да има значително повече бомби. Този месец в Китай прозвучаха призиви да разшири своя ядрен арсенал до хиляда стратегически бойни глави, да не говорим за ядрени оръжия със среден обсег или други сили.

Докато САЩ си взеха „стратегически отпуск“, КНР използва тази възможност за разширяване на своите арсенали, както и на своите кибер и конвенционални възможности. Когато се мисли за значителните усилия за създаване на стратегически системи, както и за кибер и конвенционалните потенциали, неизбежните изводи са, че причините за тяхното разширяване се коренят в техните собствени големи стратегически цели - постигане на хегемония.

Значи решението за разширяване на силите им е било взето много отдавна. Китай използва нашата стратегическа пасивност, за да се разшири. Това, което каза министърът на отбраната на Рейгън Каспър Вайнбергер в контекста на СССР, остава вярно и днес: "Когато строим, те строят, когато спрем, те строят".

Нарастването на китайския арсенал не може да бъде отделен от други доказателства за експанзията на Китай. Те разширяват базите си, например, в Джибути и Гуадар, както и съюзническите си мрежи, включително чрез инициативата „Един пояс и един път“ и дълговата дипломация, създаването на нови международни институции за замяна на съществуващи и агресивни разузнавателни операции. Тези мерки показват, че Китай не е велика сила на статуквото, а е ревизионист - от тези, които искат незабавна промяна. Това не вещае нищо добро за стратегическа стабилност.

Най-притеснителното е, че укрепването на Китай може да му позволи да пробие до паритет или превъзходство над Съединените щати, което да доведе до интензивна надпревара с оръжията.

Действията на Китай го правят заплаха за стратегическата стабилност. За да се поддържа стратегическата стабилност, е необходимо да се модернизират стратегическите системи на САЩ, включително системите за противоракетна отбрана и конвенционалните оръжия. Ако САЩ не направят това, това ще застраши сигурността на самите тях и техните съюзници.

Второ, забележима е формата на засилване на Китай. Винаги потайни, китайците оставиха ядрената си експанзия на заден план, тъй като не искаха да провокират преждевременна реакция от страна на САЩ или на техните съюзници. Още по-възмутителен е фактът, че китайците тайно „подготвят бойното поле“, за да осигурят възможността да навредят на САЩ с други неядрени средства.

Тези методи, които не са ядрени атаки, включват киберпространството, космическия контрол, доминирането във веригите на доставки, икономическото влияние, технологичното превъзходство в 5G, изкуствения интелект, меката сила и продължителен легален и нелегален достъп до интелектуалната собственост на САЩ, финансите и други технологии за насърчаване на растежа на Пекин.

Това би гарантирало, че на Съединените щати могат да бъдат нанесени достатъчно щети - всъщност почти еквивалентни на голям ядрен удар, който да принуди американското политическо ръководство да отстъпи в кризата или да се ограничи до война без използването на ядрено оръжие.

Китай може да започне една или повече кибератаки срещу електропреносната мрежа и върху способността на Съединените щати да възстановят електрическата си мрежа след значителна кибератака. Това вероятно е пряко нападение в киберпространството, но щетите могат да бъдат и неволни, поради непреднамерените последици от атака срещу друга цел. Освен това са възможни и рискове от електромагнитен импулс (EMP) за електрическата мрежа на САЩ.

Уязвимостта на американската електрическа енергия към EMИ, независимо дали става въпрос за умишлена атака, кибератака или слънчева активност и способността да се възстанови електрическата мрежа след това събитие - е въпрос, който трябва да бъде решен още сега.

Трето, Китай отхвърля контрола върху оръжията на практика и по принцип. Засега Пекин не е готов едностранно да намали или ограничи арсенала си или да започне преговори за контрол на оръжията.

Това е тревожен знак и говори, че предположенията на САЩ за причините за стабилност в отношенията на великите сили са само техни, а не се споделят от Китай. Основната цел на контрола над оръжията е, че той може да допринесе за стабилност между държавите.

Държавата доброволно се отказва или ограничава определен клас оръжия, за да покаже на другите субекти, че амбициите ѝ са ограничени и че поддържа стратегическата стабилност. Влизайки в режим на контрол върху оръжията, Китай може да покаже, че признава стойността на контрола над оръжията и търси мерки за изграждане на доверие, които допринасят за стабилността, като същевременно демонстрира, че Китай е сила на статуквото.

По принцип това ще позволи на Китай да даде сигнал за своите мирни намерения и от своя страна ще има важен стабилизиращ ефект върху държавите, заинтересовани от увеличаване на силата на Китай. Фактът, че Китай отхвърля контрола над оръжията е тревожен и предполага, от една страна, че е ревизионистка сила и второ, че иска свобода по отношение на разширяването на арсенала.

Тези събития означават, че е малко вероятно да се постигне стратегическа стабилност. Китай вероятно ще се стреми към превъзходство и това ще дестабилизира ситуацията, а САЩ трябва да гарантират, че това никога няма да се случи и трябва да се подготвят за завръщането на надпреварата във въоръжението.

Като се има предвид безпрецедентното разширяване на КНР, САЩ трябва да реагират, като модернизират възможностите си да ги спрат да застрашават родината, американските военни и техните съюзнически задължения.

Това са критични стъпки, за да се предпазят от изкушението да се надпреварват до паритет или превъзходство, което може да доведе до разпадането на САЩ, на доверието и съюзите. И накрая, САЩ трябва да гарантират премахването на уязвимостта си към неядрени форми на големи икономически и социални щети.

Превод: В. Сергеев