National Interest посочи основния недостатък на бъдещите руски подводници
Бъдещето на подводниците е да са въздухонезависими
Подводниците от проект 677 имат трудна съдба, защото излизат на дневен ред още на границата между 80-те и 90-години, когато възниква кризата и се разпада СССР. За първи път проектът е спрян през декември 1990 г.
Подводниците „Лада” са с доста по-малки габарити (водоизместимост 1765 тона) и по-евтини от „Палтус” и „Варшавянка” (2300 тона), като по начален замисъл трябвало да станат един от четирите типа подводници в руския флот. Те били предназначени за вътрешните морета, като имат апаратура да засичат и най-тихите противникови съдове.
През юни т.г. беше обявено, че строителството им ще продължи и след 2025 г., което поставя под съмнение твърденията на Себастиян Роблин в National Interest.
СПРАВКА БЛИЦ:
Въздухонезависим (анаеробен) двигател е понятие, което включва технологии, позволяващи на подводниците да плават продължително (примерно 20 дни) без да излизат на повърхността. Ерата на тяхното използван е открита от Швеция.
Разпространение са получили четири вида: Двигатели с външно подвеждане на топлина (Стърлинг); дизели от затворен тип; паротурбинни установки със затворен цикъл; енергетични установки с електрохимически генератори.
За създаване на въздухонезависима енергетична установка страните са избрали свой път: Швеция въвела такава установка на базата на двигател „Стърлинг”; германците избрали електрохимичен генератор и интерметално съхраняване на водорода (сплав с друг компонент); французите създали установка на основата на работа на турбината по затворен цикъл на базата на етанол и течен кислород; в Русия е избран електрохимичен генератор.
Превод и редакция: БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: