Когато един министър обещава много, а не изпълнява, стига не по-далеч от средата на мандата си. На 7 ноември 2015 г. лидерът на БЗНС Николай Ненчев оглави Министерството на отбраната. Никому неизвестният в армейските среди министър започна веднага с обещанията. В края на престоя си резултатът е един – гражданският контрол се превърна в жажда за власт.
Ненчев се зарече по възможно най-ясен и категоричен начин да защитава всеки от генералите, адмиралите, офицерите, сержантите и войниците. Похвали се, че на първото заседание на правителството е поставил приоритетите на министър-председателя Бойко Борисов, който “прояви особено отношение към всичко онова, което аз предварително имах като информация и споделих с него”. Ще бъда, отбеляза той, последователен и предвидим в политиката, която ще водим по-нататък, пише "Труд". 

Приоритетите му обаче продължават да са в бъдеще време. Впрочем вече няма време и за обещания. Все пак да си припомним някои от тях. Чакат големите модернизационни проекти, а покрай тях дори не говорим за малките. Новите самолети и кораби минаха през парламента, но дотук. Бронираните бойни машини са все още единствено теория за Сухопътните войски. Вакантните места във военните формирования не само че не намаляват, но и растат. Конкурси се обявяват, но кандидати няма. Не само за войници, но и за курсанти. Подполковниците и майорите се чудят кой ще дойде след тях. Това, че хората са най-важният ресурс в отбраната, продължава да бъде само на думи, които, оказва се, че не решават въпроса с недостига на личен състав.

Министърът на отбраната не успя да се пребори за повишаване на военните заплати. Финансовият го победи категорично, включително когато предложи отпадане на обезщетенията на военните при уволнение, или т.нар. 20 заплати. Същото стори и социалният, като утежни режима за пенсиониране на военнослужещите. Николай Ненчев си остана с обещанията и с вечното обяснение, че води разговори с премиера, министрите, парламентарните групи, членовете на комисията по отбрана и с постоянните благодарности към тях.

Твърдеше, че разчита на екипа, но се оказа, че не е точно така. Влезе в пряк сблъсък с един от заместниците си заради не дотам аргументирани и съмнителни структурни и кадрови промени в администрацията. Прибягна до назначения на лица на ключови длъжности, които по-късно се оказа, че не отговарят на изискванията. Постара се да девоенизира някои отговорни постове с видими намерения, което благодарение и на народните представители не му се удаде на сто процента.

Заявяваше, че разчита на военната експертиза, но поне що се отнася до авиацията, не уважаваше нейните становища. Така се стигна и до пресните обвинения в престъпления по служба от прокуратурата. Оказва се, че от това деяние са настъпили значителни вредни последици за българската армия и конкретно за ВВС. То е довело до опасност от допускане на тежки летателни инциденти поради разтренираност, до намаляване на броя на подготвения летателен състав и свръхнатоварване на летците, носещи бойно дежурство по Air Policing и невъзможност за осигуряване на подготовката на млади летци на МиГ-29. Поради това е било и невъзможно да се поддържа необходимият брой подготвени летци. По принцип така се получава, когато политиците вземат думата на военните.

Безспорен факт е, че политиката на министър Ненчев прелива от очаквания. Цяла година отбраната и въоръжените ни сили бяха в стратегическо безвремие, чакайки разработването и приемането на такива важни документи като Програма 2020 и Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. Затова закъсняха и модернизационните проекти, и парите за тях. Половин година депутатите, включително тези от комисията по отбрана, се чудят какво става с гласуваните от тях инвестиционни проекти за придобиване на многофункционални бойни самолети и патрулни кораби. Година и три месеца военнослужещите се надяват на поправки в закона в съответствие с гласуваните промени за пенсионирането им в Кодекса за социално осигуряване. Продължават да бъдат ощетените. Така остава без основание твърдението на министър Ненчев, че не е допуснал съкращаването на нито един военнослужещ. Вярно е, при този социален статут хората сами си тръгват. Повече от ясно е, че само с обещания армия не се прави.
 
За него
Безпрецедентен отлив на кадри
Министърът трябва да каже ясно за катастрофата с човешкия ресурс. В момента в армията поради недостатъчно финансиране и негарантиран социален пакет тече безпрецедентен отлив на кадри – хиляди са незаетите щатни места за войници и офицери. Това прави цели подразделения напълно небоеспособни. Има ги на хартия, но ги няма на практика.

Бойко Ноев, министър на отбраната (1999-2001)
Срина авиацията
Николай Ненчев буквално срина бойната авиация. Той панически се скри зад парламента с ратификация на договор за ремонт на МиГ-29 и с поправка в закона чужди самолети да охраняват въздушните ни граници.
Николай Цонев, министър на отбраната (2008-2009)

Провал
Провал е определението, с което можем да квалифицираме пребиваването на г-н Ненчев във военното министерство. Има много аргументи в тази посока, като на първо място стои въпросът за състоянието на въоръжението и военната техника.

Ангел Найденов, министър на отбраната (2013-2014)
Не познава собствените си наредби
Министърът на отбраната претендира, че е юрист, а показва непознаване на законите и своите собствени наредби. Той за пореден път злоупотреби с моя рапорт за освобождаване от военна служба. Министър Ненчев представя нещата така, сякаш съм против съвместната въздушна охрана, но забрави думата заплащане. Аз съм против България да плаща за това. Аз съм също против страната ни да изпраща сигнали към съюзниците ни от НАТО, че българските държавници нямат воля да инвестират в собствени отбранителни способности.