Кой да посочва шефа на новата мегаструктура за борба с корупцията неизбежно ще сблъска ГЕРБ и БСП. Решаващата за годината схватка се очаква около Бюджет 2018.
Утре Народното събрание ще открие есенната си сесия, а седмица по-късно (7 септември) ще започнат тежките политически битки. Какви са приоритетите на парламента и по кои въпроси ще се развият конфликтните точки? 

Първата линия на сблъсък между ГЕРБ и БСП ще бъде очертана още утре, 1 септември, когато започва дебатът по изготвения от правосъдното министерство проектозакон за борба срещу корупцията. Той предвижда в новата антикорупционна комисия да влязат органите, които сега имат правомощията в това поле: водеща роля ще има Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Останалите са Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР), звено от Сметната палата, специализирана дирекция от ДАНС. 

Още през ваканционния месец август обаче Корнелия Нинова заяви, че БСП няма да търси консенсус с ГЕРБ по проекта. Социалистите са изготвили алтернативен проект. Основната разлика между вижданията на управляващите и основната опозиционна сила засягат въпроса кой ще назначава шефа на новото суперзвено. 

Според БСП това трябва да става с президентски указ, според ГЕРБ и министър Цачева – да се избира от парламента. 

И двете предложения съдържат „зрънце истина“. Социалистите имат право с аргумента, че на практика управляващите сами ще контролират себе си, тъй като в парламента имат мнозинство. А от мегаструктурата се очаква да работи срещу корупция и злоупотреби по високите етажи на властта. И не само да работи, но и да покаже пред обществото първите си успехи. 
Звучи парадоксално, но именно високият залог е рискът, пред който се изправя тяхното предложение. Ако държавният глава носи отговорност за избора на новия началник, върху президентската институция ще се съсредоточат всички очаквания най-сетне един антикорупционен орган ефективно да заработи в България. 

Не толкова самите текстове, колкото амбициите и на ГЕРБ, и на БСП по отношение на закона очевидно ще вдигнат високо градуса на политическото напрежение. Борбата с корупцията е и темата на следващия Консултативен съвет по национална сигурност при президента (9 октомври), което означава, че държавният глава съвсем не е безразличен към проблема. Точно обратното – дава ясен знак, че припознава темата като приоритет и е готов да поеме част от отговорността за този проблем. 

По график до края на месеца трябва да приключи работа и комисията, която ГЕРБ инициира за разследване на процедурата за избор на нов изтребител. 
Докладът на комисията, която стана популярна в медиите като „Анти Радев“ и като огледална на комисията „Боршош“, също ще бъде сериозен тест за развитието на отношенията между управляващи и опозицията. И най-важното - между институциите в страната. През август напрежението бе туширано, но през юли залозите бяха вдигнати твърде високо – с непремерени реплики, подозрения, контрареплики. 

Изборът на новите членове на ВСС също фокусира вниманието на различни професионални кръгове, политически среди и обществени организации. Процедурата наистина е прозрачна, тъй като 18-те номинирани ще бъдат изслушани публично. Това позволява при гласуването в зала може да се направи адекватно сравнение между представянето на кандидатите и депутатските предпочитания. Народните представители трябва да отсеят 11 от 18-те. И, забележете, за първи път - с квалифицирано мнозинство. Това означава, че търсенето на някакъв консенсус е незаобиколима задача пред политическите сили. Мандатът на сегашния ВСС изтича на 3 октмоври. 
В графата „важни избори“ се вписва и този на нов управител на НОИ. 

Ако излъчването на нови членове на ВСС предполага съгласие, то Бюджетът за следващата година го отрича по учебник. Обсъждането на Бюджет 2018-а ясно ще очертае линията, която разделя управляващи и опозиция. Точно тук е теренът, където се очертават различията между десни и леви, вижданията им кои политики трябва да получат пълната подкрепа на държавата, в каква посока ще се развиват обществото и държавата. Решаващата парламентарна битка между ГЕРБ и БСП ще бъде именно около предложенията на министър Горанов. 

Любопитство витае и около идеите на националния омбудсман Мая Манолова за промени в ГПК, известни като „промените срещу ЧСИ-тата“. На първо четене минаха четири законопроекта на различни политически сили, подкрепени с отчетлив консенсус. Въпросът е дали на второ четене няма да се промъкнат лобистки изменения, които да „омекотят“ първоначалната решимост. 

Няма да липсват също делова работа и приповдигнати моменти. 
Предстоящото гостуване на Талат Джафери, председател на македонския парламент, и ратификацията на договора с Македония ще припомнят безспорния успех на кабинета „Борисов“ - договора със Скопие.
Визита ще направи и председателят на Европарламента Антонио Таяни. Гостуването, а и не само то, ще събере вниманието върху всички теми, свързани с предстоящото българско предстадателство – от досегашните перипетии, ремонтите и малката ракия - до приоритети, които България ще постави на европейската карта. Разбира се, със сериозно политическо значение са именно така наречените „български теми“ в европейския дневен ред. Но по традиция няма да липсват и кухненски ухания. 

Сред внесените законопроекти са промени в законите за МВР, за НК, за администрацията, за частната охранителна дейност, за възрастните хора в България и др. 

Сред тези, които още се пишат, оправдан интерес предизвиква анонсираният от ГЕРБ закон срещу фалшивите новини. Когато мастилото изсъхне, върху него със сигурност ще бъде приложен целият арсенал на познатата ни парламентарна реторика: нападки, ретроспекции, грехове от миналото, лирически отклонения и ораторски „бисери“. Всички политически остриета ще влязат в битката. 
Като цяло обаче гражданите очакват от новата сесия точно обратното - изброеното да не доминира при всички проекти, теми и казуси. От подобен подход не на последно място страда и рейтингът на законодателната институция.