В Иракски Кюрдистан и на някои съседни територии, не влизащи в тази автономия, се състоя референдум за независимост. Така в Близкия Изток се появи нова обширна зона на нестабилност и конфликти, които ще продължат не една година.
Иракският парламент реагира, като постанови, че нефтените находища в Киркук влизат в баланса на централното правителство в Багдад, съобщи Anadolu.
 
Още преди референдума се изказаха против провеждането му Ирак, Турция, Иран, САЩ и ЕС. Русия се въздържа от ясна позиция. Единствено Израел еднозначно подкрепи допитването.
 
Това разпределение на силите, според pravda.ru, позволява да се направят някои предположения за бъдещето:
 
Първо, Иракски Кюрдистан става нова арена за (след Сирия) сближаване между Иран и Турция. Те декларираха принципно непризнаване на правата на кюрдите за референдум.
 
Второ, властите в Багдад са изключително несъгласни с опитите на кюрдите да присъединят към своята автономия много арабски сунитски райони. Кюрдите умело използват сунитско-шиитските противоречия в Ирак и провокират разкол сред населението. Мнозинството араби-сунити от провинция Анбар предпочитат да се присъединят към кюрдските сепаратисти, отколкото да поддържат шиитското правителство в Багдад.
 
По същество кюрдският фактор ще задълбочи поляризацията между сунити и шиити в Близкия Изток. Първи кюрдите, а след това и арабите-сунити, ще се ориентират към съюз с Израел, подтиквани от Саудитска Арабия.
 
Така Кюрдистан, а с него и територията на „Ирак и Леванта” ще се превърнат в мащабна арена на сунитско-шиитско и израелско-иранско противоборство. И това ще продължи дълго време.
 
Превод и редакция: БЛИЦ