“Американците описват по свой начин Путин като студен, циничен, безмилостен човек, като убиец на журналисти и кандидати от опозицията, следователно като най-лошия цар. Личността, която срещнах, е доста по-различна. Пред мен стоеше човек, който не приличаше на европейски технократ. И трябва да кажа, че за повече от 50 часа интервюта, не го чух нито веднъж да повиши тон, нито с нас, нито с неговия екип. Винаги беше на разположение”. Това разказва големият американски режисьор Оливър Стоун, който направи 50-часови интервюта с Владимир Путин. От тях се роди документален филм, а след това и книга, “Разговори с Путин”. Пред “Фигаро” режисьорът разказва за срещата си със стопанина на Кремъл, пише “Гласове“.

Джон Ф. Кенеди, Никсън, Уокър (Буш)… Досега Оливър Стоун превърна в своя специалност биографичните филми, посветени на американски президенти. Този път той избра да изследва личността и политическия избор на един руски президент. В продължение на две години, на интервали от шест месеца, режисьорът се срещаше с Владимир Путин в кабинета му в Кремъл. В книгата “Разговори с Путин” той се разкрива, както никога досега, и разкрива визията си за руско-американските отношения. Без съмнение темата, която най-много е вълнувала Оливър Стоун, едновременно голям американски патриот и критик на “дълбоката държава”, която смята за “войнолюбива”. Режисьорът, който е и голям почитател на Кастро, изглежда очарован от човека, описван от някои като “нов цар”.

В края на книгата Путин предупреждава: “Ще ви накарат да страдате, заради това, което сте направили”. Предсказание, което се оказа точно. Тези “Разговори с Путин” могат да се смятат за много благосклонни към него, но е факт, че нито един журналист досега не е получил толкова пълни свидетелства от човека, който, независимо дали го харесват или мразят, е един от най-силните държавни лидери в света. Това заслужава внимание.

- Как се става довереник на Путин?

- За първи път се срещнах с Путин чрез адвокат на Сноудън (който живее в изгнание в Русия - б.а.), за да му задам въпроси за него. Снимахме в Москва финалните сцени от биографичния ми филм “Сноудън”. Путин ни даде гледната си точка по този въпрос по много ясен и приветлив начин. Оттам се роди идеята да разширим интервюто и да направим документален филм, а след това книга. Започнахме да снимаме веднага, след като приключихме със снимките на “Сноудън” през юни 2015 година. Просто трябваше да преместим екипите си в кабинетите на Кремъл. Така започна този проект, който продължи две години.

Путин оцени това, че сме направил обширни изследвания и сме в течение на повечето световни проблеми днес. Това ни позволи да водим спонтанен разговор. Според мен едно враждебно отношение щеше да бъде контрапродуктивно и да предизвика резки отговори от страна на Путин, както неотдавна с Мегън Кели от Ен Би Си Нюз. Тя заговори напълно невежо за кибервойната. Резултатът? Телевизионният зрител не научи нищо от интервюто и запомни само невежеството на Мегън Кели по темите, за които разпитваше руския президент.

- Промени ли се представата ви за тази личност?

- От западна гледна точка, аз имах негативна представа за този човек и неговата политика. Но често съм ходил в Русия. За първи път отидох през 1982 г., по времето на Брежнев. Там се срещнах с дузина дисиденти, които са имали неприятности с режима и са били изпратени в психиатрични болници. Срещнах се и с Горбачов в САЩ и в Русия. След критиките си към Путин, той промени позицията си по време на събитията от 2014 г. в Украйна. “Путин е идеалният човек за Русия”. Западните медии остават много дискретни за гледната точка на една толкова уважавана международна личност, каквато е Горбачов.

Американците описват по свой начин Путин като студен, циничен, безмилостен човек, като убиец на журналисти и кандидати от опозицията, следователно като най-лошия цар. Личността, която срещнах е доста по-различна. Пред мен стоеше човек, който не приличаше на европейски технократ. И трябва да кажа, че за повече от 50 часа интервюта, не го чух нито веднъж да повиши тон, нито с нас, нито с неговия екип. Винаги беше на разположение. Очевидно времето му беше ценно и ограничено, понякога идваше с шест или седем часа закъснение и трябваше да ни приеме в 23 часа вечерта. Но ако ни беше обещал два часа, тогава ни даваше тези два часа, дори и интервюто да трябваше да продължи до 2 часа след полунощ. С течение на времето се почувствах все по-уверен. Чувствах се способен да го накарам да отиде все по-далеч в позициите си, особено по въпросите, които се отнасят до демократичния процес в Русия. Имаше моменти, в които е трябвало да кипне вътрешно, това е очевидно. Но никога не го показа. Винаги отговаряше търпеливо.

- Какво казвате на онези, които ви обвиняват в благосклонност?

- Това не е изненада от страна на частните американски медии. През последните години те показаха явна враждебност към Путин и неговата политика. Всъщност тези частни медии сега се държат като говорители на американското правителство, което наложи санкции на Русия след началото на войната в Източна Украйна. Целта на тези санкции и на този конфликт, подклаждан от САЩ, е да раздели Европа, да попречи на търговските й връзки с Русия и да я задържи в лагера на НАТО.

Думите на Путин за Украйна, Сирия, НАТО, тероризма и цяла серия от други подобни теми, никога не са били предавани изцяло на Запад. Американските медии, начело с “Вашингтон пост” и “Ню Йорк Таймс”, и следвани отблизо от новинарските канали, оскърбително демонстрираха отказа си да предложат справедливо, или дори просто уважително отразяване на един от най-влиятелните държавни лидери в света. Държавен лидер, чиято единствена вина е, че реши да покаже малко сдържаност и съпротива към идеята за нов световен ред, продиктувана от САЩ. Не съм прочел нито една статия за Русия в тези вестници, която да се доближава дори и малко до реалността, която видях със собствените си очи, и проучих. Моите наблюдения са много близки, между другото, до тези на Стивън Коен, почетен професор в Нюйоркския университет и в Принстън, смятан от мнозина за най-големия американски специалист по Русия.

Критиките към обективността на моята работа и нейната предполагаема благосклонности са в духа на постоянните американски критики към руската политика. Тяхната единствена цел е да намалят влиянието на отговорите, дадени от Путин, който вече толкова малко се чува на Запад.

- Парадоксално, понякога вие сте по-строг към САЩ, отколкото самия Путин! Възможно ли е горчивината, която изпитвате към собствената си родина, да ви кара да идеализирате господаря на Кремъл?

- Според мен ние позволихме на Путин, по един безпрецедентен за западните медии начин, да представи своята собствена визия за фактите, които, в неговите очи, са белязали руско-американските отношения от 1999 до 2017 година. Трябва да го слушаме внимателно. Трябва да се вслушаме в неговото описание на украинската криза и на държавния преврат, който САЩ никога не признаха. Сравнете изложението на Путин с версията, “приета” в САЩ. По същия начин погледнете пак “анексирането” на Крим - или ставаше дума за референдум, на който народът на Крим се произнесе? Вижте също сами, по рационален начин, кой се доближава повече до реалността по този въпрос - Русия или САЩ?

Тези, които ще прочетат книгата, ще открият, че Путин проповядва неуморно зачитане на международното право, като единственото решение за гарантиране на стабилността в световния ред и запазването на мира във всички страни. Той го повтаря непрекъснато и въпреки това неизменно го представят като “лошия”.

- Опитът ви от войната във Виетнам (като доброволец, Оливър Стоун е служил в 25-ата пехотна дивизия и 1-а кавалерийска дивизия - б.а.) промени ли завинаги визията ви за света?

- Опитът ми по време на войната във Виетнам несъмнено е повлиял на моя живот. Но това не е единственото решаващо събитие. Дайте си сметка за това. Под влияние на моя баща, в младостта ми бях голям консерватор. Баща ми се противопоставяше яростно на Рузвелт и на Новия курс. Той прегърна идеята за Студената война. В книгата ми, наречена “Премълчавана история на САЩ”, написана няколко години по-рано, предлагам критичен прочит на официалната история за този период. Аз дори повярвах, че самата Студена война е фикция, окуражавана от САЩ, за да тероризират населението ни и да позволят експанзията на военно-промишления комплекс, такъв, какъвто съществува днес. Поради тези причини давам сурова оценка на САЩ. Всъщност, според мен, ние се намираме в ситуация, в която нашето всеобщо превъзходство и последният военен развой заплашват целия свят. Днес е възможно да разрушим с голяма лекота цялото човечество.

- Путин изглежда в книгата ви като “наранен руски националист”. Може ли да се каже, че вие самият сте “наранен американски патриот”?

- Да, може да се каже. Но моята визия за света далеч надхвърля чувствата, породени от опита ми на войник във Виетнам. През 80-те г. отидох в Централна Америка, за да снимам “Салвадор”. Там отново можах да констатирам тази много американска практика, която се състои във воденето на безполезни войни под фалшив претекст. Бихме могли да си спомним също за лъжите, разказвани от администрацията на Буш за оръжията за масово унищожение, за да се оправдае втората война в Ирак. Днес разузнавателните агенции са достигнали ниво на власт, за което никога не са били замислени. Самият Айзенхауер би се шокирал. Може ли разузнавателните агенции изведнъж да съобщят, че Доналд Тръмп е манджурският кандидат на руснаците, и да очакват всички да им повярват?

Що се отнася до Путин, можем да го възприемаме като руски “националист”, доколкото той защитава националните интереси на Русия, подобно на китайските ръководители, например. Обратното, Западът и Източна Европа очевидно попаднаха под властта на НАТО. Някои биха могли да се изненадат обаче, че Алексей Навални, противник на Путин и любимец на западните медии, е много по-голям националист от руския президент. Ако Путин загуби изборите през 2018 г., не виждам значима алтернатива. На власт ще дойде или много националистически режим, или поддръжник на Запада, подобно на Елцин. И за пореден път Русия ще бъде опустошена, а ресурсите й плячкосани.

- Трима души от обкръжението на Тръмп бяха обвинени по подозрение за тайно споразумение с Русия…

- Ако има нещо, което аферата “Сноудън” доказа, то е, че САЩ имат уши навсякъде, че надзирават политическите дебати и се опитват да контролират събитията и изборите. Твърденията за руска намеса в американските избори ме разсмиват. Сумите, споменати от западни информационни източници, са абсурдно ниски, за да може Русия да получи и най-малкия резултат. За сравнение, бихме могли да посочим прекомерната сума за рекламните кампании, финансирани от американски милиардери като Шелдън Аделсън или братята Кох, които имат огромно влияние върху електоралния пейзаж. Освен това, през новия век самата Електорална колегия два пъти дава президентството на губещите народния вот: Джордж У. Буш и Доналд Тръмп.

Кой тогава подкопава американската демокрация? Не Русия. Това са самите Съединени щати. Нито за миг не вярвам и в най-малкия знак за руско влияние. Тръмп бе избран заради собствените си заслуги и заради слабостта на американската политическа система, която позволява разделяне на избирателни секции и определяне на победителя въз основа на гласовете в Избирателната колегия, а не на народния вот.

- По време на президентските избори в САЩ през 2016 г. обявихте, че не подкрепяте нито Доналд Тръмп, нито Хилари Клинтън…

- Искаше ми се Бърни Сандърс да бе избран законно, за да представлява Демократическата партия на изборите. Щях да гласувам за него, ако това се бе случило. Както казах публично, дадох гласа си за Джил Щайн, кандидатката на трета партия. Никога не бих могъл да подкрепя Хилари Клинтън, държавен секретар с тежка войнолюбива равносметка. Изглежда, че нищо не е научила от грешките, направени в Либия, Ирак или Афганистан.

Подобно на много хора, бях доста изненадан от резултата на президентските избори в Америка през 2016 г., но не и наистина шокиран. Мисля, че все пак разбрах гнева, който се надига срещу статуквото и затварянето на Вашингтон. Повечето от последвалите действия на Доналд Тръмп бяха плачевни. Той назначи неправилните хора в правителството си и почти по всеки въпрос не взе правилните решения. Не успя да постигне и най-малкото сближаване с Русия. Но, за съжаление, този провал за пореден път произтича от безизходицата, създадена от разузнавателните служби и дълбоката държава в сферата на външната политика.