"Из глобалното ФБ село постоянно се пръкват реклами, които понякога си струват разглеждането. 

Та набива ми се в очите реклама за "затворен жилищен комплекс с тухлени къщи на цената на панел, само на 40 км от София" (друг е въпросът, че по наличния път до столицата се пътува над час, поне това казва гуглето)" - така започва пост на журналистката Лияна Панделиева в личния й фейсбук профил.

Тя коментира минусите на новото строителство у нас и обясни защо все все повече българи предпочитат да купуват повехнали български домове и панелни апартаменти, които се нуждаят от сериозен ремонт.

Ето какво написа Панделиева (публикуваме думите й без редакторска намеса):

"Отворих един от чертежите на голяма къща в този комплекс - спални бол, пространства... 

И първото: с влизането през входната врата антрето е толкова малко, че ако сте мама, татко и бебе в количка, няма как да влезете заедно - трябва да се източвате. 

Евентуално от едната страна до вратата може да се сложи закачалка за дрехи (порт-манто, начи!), но обувките ги слагате на главата си и така продължавате напред. 

Естествено, ама естествено, кухнята, трапезарията и холът са на едно. Сакън, боже опази - кухнята да е отделна. 

И изведнъж се ядосах. От американците успяхме да вземем най-голямата идиотия: в дома да се влиза направо от входната врата, а насреща да са едновременно холът и кухнята. Не се очаква, че човек трябва да се събуе и съответно площта за обувки е за около 5-6 чифта. 

Така първото, което се случва, е страшна свинщина на входа от обувки, защото когато човек се прибира от работа, с децата, или е дете и идва от училище, последното за което мисли е как веднага да вдигне обувките и да ги отнесе в друго помещение, където евентуално е инсталирано място за тях. 

Антрето архитектурно изчезна. Но тук, на нашите ширини то е много необходимо. На първо място: ние не влизаме от гаража, където е гигантският шкаф с обувки, направо у дома. Ние, за разлика от американците, не си лягаме с обувките - нещо, което може да се види във всеки филм. 

В нашата култура предверието е задължително и по хигиенни, и по организационни причини. 

Другата мега дивотия е сливането на кухнята с хола. Бях на гости в богат и просторен американски дом, където се развихрих по нашенски в кухнята и за един следобед сготвих пет различни национални ястия (гьонът ми се спука, бях за победител в Мастър шеф). 

И какво ми каза шашната домакиня: В целия й живот в кухнята не са готвени пет неща за един ден, всъщност не са готвени пет неща за една седмица. 

Естествено, кухненското нещо - наложи се да вдигна всички напълно ненужни неща по плота, за да разполагам с половината от плота у дома - е на 1 метър от дивана и на 1 метър от трапезарията - едно щастливо голямо помещение в което най-често правят чай и кафе, а понякога и бъркани яйца. 

Американките не готвят - те взимат няколко готови или полуготови неща и ги затоплят/претоплят и с това прехраната е готова. А българката традиционно е фурия: вчера за едните пухкави кифлички, които правих, в кухнята беше като след взрив: брашно, олио, яйца, тави, купички, ножове, точилка, хартия за печене, четки, други купички, пълна мивка... 

Да, после миялната ще глътне всичко, но си представям как всичко това става в хола. А като започнат българките да пекат чушки, патладжани, да връткат сърми, да месят козунаци... 

И целият този аромат завинаги попива в мебелите - да не си разправяме небивалици за страхотната смукателна и антимирисна сила на абсорбаторите. 

Каквито и нови жилищни проекти да погледне човек, навсякъде  американската непригодност е водеща. А и още нещо ще изтъкна: аз обичам работещ телевизор, от дете мога да живея вътре в телевизора. 

Когато готвя, той постоянно нещо ми бръмчи, дори няма значение дали го гледам. Но съм в ОТДЕЛНАТА кухня. И любимият винаги може да иде в хола и да гледа мач или нещо друго. 

Ако жената, която готви всеки ден, се намира в хола и иска за компания телевизора, какво да прави клетият мъж? И защо, ако той седи в хола, трябва винаги да мирише на манджа? 

Ами гостите? За да е приятно на всички, не стига само жената да е сготвила, ами трябва до блясък да е лъснала всичко, защото иначе гостите и в хола не бива да влизат. 

Нищо чудно, че все повече българи предпочитат да купуват повехнали български домове и панелни апартаменти, които се нуждаят от сериозен ремонт, но са смислено построени и правилно разпределени. 

Ние не се научихме на американска предприемчивост, но взехме най-тъпото от тяхната архитектура и го направихме на стандарт!".
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук