Европейските лидери описват сделката за бежанците, която сключиха с Турция през пролетта, като дипломатически сребърен куршум, който ще спре притока на бежанци към Стария континент и ще гарантира хуманните грижи към тях от страна на Анкара. В действителност сделката, която канцлерът Ангела Меркел лично договори, започва да изглежда все повече като бомба с часовников механизъм. Това пишат в свой анализ Матю Карнитшниг и Янош Делкер.
Липсата на политическа воля в Европа и Турция за изпълнение на ключови разпоредби на споразумението е доказала, че е неговата ахилесова пета. И ако лидерите не променят скоро курса, последиците ще бъдат усетени от Анкара до Берлин, предупреждават критиците. "Един провал на сделката ще има сериозни последици за Гърция и би трябвало да е проблем за Западните Балкани", каза Джералд Кнаус, директор на мозъчния тръст Европейска инициатива за стабилност и първичен архитект на стратегията за бежанците. "Но това също така би трябвало да е проблем за Меркел, холандците и други, които са изправени пред предизборните кампании през следващата година."

Миналата седмица Кнаус публикува унищожителен доклад за изпълнението от ЕС на плана, правейки заключението, че "текущите усилия са спаднали драстично", Ако Европа не действа, островите в Егейско море може да се превърнат в "Европейския Науру", предупреди той, имайки предвид засегнатия от бедността тихоокеански остров, където Австралия изпраща мигранти. Засега представителите на Европа даже отказват да признаят, че има голям проблем. Те посочват усилията на Турция да патрулира по своите граници, което доведе до драматично намаляване на броя на новопристигащите в Гърция – от близо 2000 мигранти на ден през януари до около 130 дневно този месец. Комисията обяви тази седмица, че е пуснала милиарди за помощ на бежанците в Турция, което е решаваща част от плана.

„Споразумението ЕС-Турция доведе до конкретни положителни резултати“, заяви наскоро еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос. „Успехът на нашия общ подход през последните месеци е ключов за успеха на всичко останало.“ Въпреки че позитивните новини опровергават сериозните пукнатини в сделката, нейните архитекти предупреждават, че те може да доведат до нейния крах. Вместо да се осигури безпроблемно прехвърляне на мигранти, пристигащи в Гърция, обратно към Турция - ключов аспект на плана - сделката доведе до струпването на хиляди бежанци от гръцките острови, където повечето живеят в пренаселени лагери, често в мизерни условия. И докато броят на новопристигналите е паднал в сравнение с началото на годината, средният брой на месечна основа почти се е утроил от май насам. Проблемите в Гърция са разнообразни. За начало в Гърция липсва институционална рамка, за да се справи с притока. Според условията на сделката с Турция, скоростта, с която Гърция се справя със случаите за искане на убежище, е трябвало да се ускори. Вместо това има забавяне.

Преди сделката гръцката експертна група по исканията, която се занимава с делата за убежище, обработваше средно по 80 дела месечно. През септември тя се справи само с 35 такива случаи, въпреки натрупаната несвършена работа. Проблемът, казват експерти по миграцията, е, че Гърция просто не е подготвена да се справи с планината от случаите, пред която е изправен. Европа обеща да помогне, но изпрати досега само около 40 експерти в тази сфера, които да помагат. В момента има над 14 000 мигранти и търсещи убежище на гръцките егейски острови и още десетки хиляди на сушата. Съгласно условията на пакта ЕС-Турция, Гърция има право да изпраща обратно сирийците и други мигранти, които пристигат от Турция, след като са били регистрирани и са минали през изслушване за убежище, ако те се стремят към такова. За всеки сирийски бежанец, който приема обратно, Анкара има право да изпрати към Европа сирийски бежанец, който вече е в Турция. Европа се надява, че принуждавайки бежанците да се връщат обратно в Турция, те ще бъдат разубедени да преминават през Егейско море, а също така ще бъде прекъсната търговията с трафик на хора. Досега Гърция е изпратила обратно едва 600 от пристигналите повече от 14 000 мигранти, които дойдоха през първите шест месеца след споразумението. Повечето, ако не всички от върнатите, го направиха доброволно.

Това едва ли е от вида на възпиране, казват експерти в тази област, което необходимо, за да държи бежанците настрана от предприемане на дълго и мъчително пътуване до Европа. "Спечелихме си шест месеца време и броят им намаля. Но това, което наистина пречи на хората да идват, не е страх от риск за живота си, а чувството, че това е безнадеждно", каза Кнаус. "Това е, когато броят на пристигащите падне драстично." Основният аспект в прилагането на този аспект от плана е, че гръцките служители в областта на бежанците отказват да връщат обратно в Турция бежанци. Според международни споразумения бежанците могат да бъдат изпращани в страни, определяни като сигурни. Въпреки че според гръцкия парламент Турция е „сигурна трета държава“, служителите от сферата на даване на убежище, които извършват прослушванията, са на друго мнение, което е по-близко до оценката на правозащитниците.

Групи като Амнести интернешънъл и Хюмън райтс уоч редовно съобщават за злоупотреби в Турция срещу малцинствата и политическата опозиция, фактори, които според мнозина правят страната неподходящи за бежанците. Докладът от септември на Еврокомисията по прилагане на споразумението гласи, че от хилядите бежанци, пристигнали на гръцките острови след влизане в сила на споразумението, гръцките власти са се съгласили досега шестима сирийски бежанци да бъдат върнати в Турция след разглеждане на техните искания за даване на убежище. Положението на островите, междувременно, става все по-отчайващо като лицата, търсещи убежище, са принудени да чакат с месеци само за да бъдат регистрирани. На Лесбос, на острова с най-голям брой мигранти, наскоро пожар унищожи голяма част от лагера Мориа, след като беше подпален от гневни мигранти. За да бъде намалено напрежението, на гръцки официални представители може да се наложи да преместят много от мигрантите към сушата. Но това е точно това, което Германия и други северни страни не искат. Значението на държането на мигрантите на островите и връщането им към Турция е бързо е да бъде изпратен сигнал до други потенциални кандидати за убежище да не идват.

Колкото по-дълго мигрантите остават, толкова по-малко вероятно е те някога да се върнат у дома. Европа в момента връща само около 30 процента от мигрантите, които влизат незаконно в ЕС, сочи статистиката на Еврокомисията. Друг проблем е, че след като бежанците стигнат до сушата, те се отправят на север, проверявайки къде могат да преодолеят границите по протежение на т.нар Балкански път. Други страни от ЕС обещаха да вземат голяма част от около 50-те хиляди в Гърция, но засега са били преместени само около 4500. Въпреки че границите по Балканския път са запечатани, тъй като страните от Македония до Словения наложиха по-сериозен граничен контрол, далеч не е ясно дали те ще издържат при друг масиран бежански прилив. Например Сърбия вече се изправя пред нарастваща криза на границата си с Унгария, където хиляди бежанци, опитващи се да достигнат до Северна Европа, са настанени в импровизирани лагери. Експерти в тази сфера твърдят, че сделката не може да се реализира напълно, докато Турция не подобри положението в страната по човешките права, което е преувеличена надежда. Кнаус казва, че Европа трябва да ангажира Анкара по-сериозно и да използва обещанието за либерализиране на визовия режим за турците като лост, за да спечели отстъпки.

Докато ЕС обеща на Турция премахването на визите като част от оригиналното споразумение – когато Анкара започне да отговаря на условията – договорката буди противоречия в много страни. В Германия и Австрия, например, популистки партии предупреждават, че премахването на визите може да предизвика масово изселване на кюрди и други турци, изправени пред преследване у дома. Политиците от основните партии се притесняват за начина, по който се възприема сделката с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, точно когато той е станал още по-авторитарен. "Европейците често обсъждат този въпрос на емоционално ниво, без да има предвид каква ще бъде следващата стъпка", каза Кнаус. "[Председателят на Европейския парламент] Мартин Шулц може да каже, че няма да има либерализиране на визовия режим за турци, но ние все още се нуждаем Турция да задържа кризата да не избухне отново в Егейско море."

Друг въпрос е дали Турция ще играе заедно с другите. Ердоган се стреми да запази сделката действителна, отчасти за да поддържа добри отношения с Европа, които са обтегнати напоследък. За сега изглежда, че вниманието на Европа се фокусира върху Брекзит и други въпроси. Остротата и значението на сделката Турция до голяма степен останаха незабелязани, както и последиците от нейния крах. Още през март, когато сделката беше договорена, лидери бяха отчаяно решени да бъде демонстриран осезаем напредък по спирането на притока на бежанци от осигуряването на сделка. Да бъде поддържана в работен режим в дългосрочен план не беше приоритет, казват анализатори. "Веднага, след като посланието беше отправено, интересът към реалното му изпълнение спадна значително," каза Елизабет Колет, директор на базирания в Брюксел мозъчен тръст Институт за миграционната политика Европа. "Всеки, който разбира как работят тези неща, знае, че щеше да отнеме много време, за да се приложат на практика." 

Източник: Автори на коментара в „Политико“ са Матю Карнитшниг и Янош Делкер, БГНЕС