Това, че няма яснота кога ще бъде връчен първият мандат, е опит на президента да се ориентира в ситуацията, да извлече дивиденти по възможно най-добрия начин, тъй като очевидно това е свързано с желанието да изглежда, че той е дал цялото възможно време на участниците в преговорния процес да постигнат споразумение за управление, без значение, че към този момент изглежда шансовете за постигането на такова, са изключително ниски.

Президентът има собствен дневен ред. Той отдавна играе по него и това, всъщност, е поредният опит да се закрепи малко – първо, да изглежда, че има стабилен модел на управление, който не е този на парламентарната република, и, второ, че президентът е този, който все пак търси изход от кризата.

Това, според мен, са основните двигатели на яснотата около това дали и кога ще бъде връчен първият мандат.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Христо Панчугов, преподавател по политически науки в Нов български университет (НБУ).

Според Панчугов, въпреки че мина месец от петите предсрочни парламентарни избори, фактът, че до момента парламентът не е приел нито един законопроект, до някаква степен е нещо нормално, защото все пак този път видяхме опит за разговори по темата кои са най-важните политически решения, които следва да бъдат вземани в краткосрочен план и как те биха могли да служат за основа на едно управление.

Той коментира, че в този смисъл без постигане на едно такова споразумение изглежда сложно парламентът да върши каквато и да е работа

„Това, че всички партии заявяват, че, всъщност, имат консенсус по основните политики, не означава, че такъв има, първо, и, второ, че политиките са съвсем безалтернативни, че не е възможен дебат по същността и по конкретните измерения на тези политики", коментира политологът и посочи, че изглежда сложна задача да се работи без управление.

„Без значение какво се опитват да ни обяснят политическите формации, трябва да е ясно, че е нужно ясно носене на политическа отговорност, т.е. да има правителство и премиер, който все пак да поеме отговорността за предстоящите политически решения", каза той и уточни, че без това ще е много сложно да се приемат каквито и да е законодателни актове.

Панчугов смята, че все повече изглежда вероятно да видим предлагане на правителство, просто заради предлагането на правителство.

„Не мисля, че преговорите към този момент вървят към успешен финал, т.е. към това да се постигне споразумение за едно общо управление, което означава, че дори и да видим внесено правителство с първия мандат, то вероятно няма да събере нужното мнозинство, за да може да бъде гласувано и съответно да започне работа", отбеляза той.

Политологът обясни, че това означава, че и вторият мандат също ще се провали. Освен това, според него, на фона на начина, по който текат разговорите между първите две политически формации, дори третият мандат да бъде даден на неутрална политическа формация, тя също няма да може да събере подкрепа, достатъчно голяма, за да сформира управление.

„Вероятността за сценарий, който е предсрочни избори, се увеличава всеки ден", прогнозира Панчугов.

Политологът коментира и обявяването на състав на проектокабинет от страна на коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България".

„ГЕРБ поискаха все пак да видят кой е кабинетът, който се очаква те да подкрепят, и такъв съвсем естествено беше представен.

Друг е въпросът, че когато има ярки политически лица в един кабинет, то това означава, че има намерение да се носи политическа отговорност. Това е нормално в партийната политика, т.е. партиите да носят отговорност за политиките си е важна част от начина, по който се прави политика. Тогава, обаче, няма абсолютно никакво основание да бъдат изключени политически лица и от другата политическа формация", каза той.

Панчугов обясни, че сценариите са два и те не могат да бъдат осъществени заедно – или ще имаме политическо правителство с политически лица, които носят отговорност пред избирателите си и пред политическите формации, които са ги излъчили, или ще имаме неутрален кабинет, който ще разчита на подкрепа на българските граждани много повече, отколкото на партийни ядра, и съответно ще има сложната задача да събира постоянно коалиции около различни политики.

„Носенето на ясна политическа отговорност е по-лесно осъществимият вариант и от тази гледна точка той носи по-голяма вероятност да имаме все пак управление", смята политологът. Той, обаче, е убеден, че липсва достатъчно доверие в политическите формации, за да вървят към такъв вариант.

„Ясният политически дневен ред с ясни механизми за взаимен контрол и с равно отдалечени от двете формации управленски лица, би бил по-вероятният за успех сценарий. Разбира се, той е по-сложният, тъй като ще изисква политическо лидерство", каза още Панчугов, като обърна внимание, че липсата на политическа принадлежност, не означава липса на политическо лидерство.

Политологът е категоричен, че идеята, че някой може да е просто експерт в едно управление, е абсурдна.

„Този кабинет трябва да може да се ползва с доверие все пак от всички страни, т.е. да са лица, които не са си създали врагове нито в ПП-ДБ, нито в ГЕРБ-СДС, а такива политически лица като че ли и в двете формации към този момент няма, така че това всъщност е вариантът, който би донесъл по-голяма вероятност за сформиране на правителство.

Очевидно, обаче, този вариант не е на дневен ред, или поне начинът, по който текат преговорите, не говори, че политическите формации имат такъв готов вариант", коментира той.

На въпроса защо се получава така, че и първата, и втората политически сили са категорични, че трябва да има редовен кабинет, но същевременно не са склонни да направят компромис, Панчугов отговори, защото не са готови да платят цената, а цената е отпадане на гласоподаватели на следващите избори. „Цената също така е вероятност голяма част от политическите формации и участници в този процес да загубят частично своята политически легитимност. Освен това цената е отново вероятността за провал", заяви той.

Политологът посочи, че на този фон политическите формации се оказват заложник на това, което са свикнали да правят – да позиционират себе си през противопоставянето с другия, да радикализират своите избиратели така, че да разчитат на техните гласове и в крайна сметка да откажат да поемат отговорност за управлението на държавата.

На въпроса няма ли политическите формации да изгубят избиратели, ако се изправим на шести поредни предсрочни парламентарни избори, Панчугов каза:

„В момента отново сме в режим на минимизиране на щетите, т.е. политическите формации да изиграят картите си по начин, който да доведе до най-малка загуба на гласове, а когато влезем в този режим, шансът да се стигне споразумение и за управление намалява изключително много.

Част от тези формации ще загубят много от своите гласоподаватели, а други няма да спечелят кой знае колко, дори и да запазят подкрепата си, то едва ли би било достатъчно за изход от тази ситуация."

Политологът е категоричен, че е необходимо алтернативно решение и политическите формации, отказвайки да направят управление сега, да кажат как изглежда според тях изходът от тази ситуация, да представят ясен план. „Аз не виждам този разказ и вероятността за по-ниска избирателна активност и наказателен вот спрямо тези формации е доста висок", подчерта той.

Панчугов заключи, че живеем в изключително сложна ситуация, която изисква истинско политическо лидерство, както и ясен отговор на това, което предстои за българските граждани.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук