В първа част на анализа на войните в света през 2016 г. беше разгледан гражданският конфликт в Сирия. Той е сходен с този в Ирак, но е различен с многото воюващи субекти – от светската опозиция до радикалните ислямисти на ИД. За сметка на това люлката на ИД е именно Ирак като територия, а и основната й върхушка се състои от бивши офицери на Саддам Хюсеин. ИД е просто завърнал се бумеранг на САЩ в двете арабски държави, коментира политологът Александър Храмчихин за „Русская весна”
Войната в Ирак уж е по-лесна от Сирия, но видимо буксува
 
Иракската армия воюва вече около три години с ИД. Успоредно с нейната армия, но не заедно, против същия противник воюват и шиитски формирования.
 
От началото на 2014 г. въоръжените сили на Ирак са загубили над 70 танка, над 400 БМП, БТР и бронирани автомобили, не по-малко от 50 артилерийски системи, не по-малко от 7 вертолета.
 
На въоръжение остават около 350 танка, над 400 БМП, над 4000 БТР и бронирани автомобила, над 1100 артилерийски системи, около 40 бойни самолета вкл. (Ф-16) и около 200 вертолета.
 
Техниката представлява сбор от относително нова и твърде стара американска с престара съветска. Вече няколко години иракчаните активно възстановяват техника от времето на Саддам Хюсеин. Затова американски „Абрамси” и руски Т-72, стреляли се взаимно през 1991 и 2003 г., сега отиват в бой в единен боен ред.
 
Нещо важно: американците са гузни за създаването на ИД и подкрепят правителството в Багдад с въоръжение, обучение и дори със свои подразделения.
 
ВС на Ирак, за разлика от сирийските, се комплектоват по американски образец (наемни войници), поради което бойната им устойчивост е твърде по-ниска от сирийската.
 
Сирийската армия претърпя в тази война много поражения, но тя нито веднъж не допусна такъв разгром, какъвто сполетя иракската армия в първата половина на 2014 г. Сравнението на щурмовете на Алепо и Мосул няма да е в полза на иракчаните. Чисто доброволческите шиитски и кюрдски формирования воюват за идеята и се представят по-добре от регулярната армия.
 
Доброволческият „халифат” е мотивиран до степен на фанатизъм. Макар и там да използват трофейна техника, за терористите не е проблем да намерят смъртници, с които започват своите операции вместо артилерийска подготовка.
 
ВС на Ирак използва интензивно наличната авиация, но тя е твърде малко, че сериозно да повлияе върху хода на бойните действия.
 
Доста повече бойни самолети има възглавяваната от САЩ коалиция, но е доста трудно да се разбере какви са нейните цели и резултати.
 
Освен това на страната на ВС както на Сирия, така и на Ирак, воюват ограничени контингенти от Иран. Тяхната боеспособност е много по-висока от на сирийските и иракските военни, затова не трябва да се отрича важността на иранската помощ в борбата против ИД.
 
Какво показаха войните в Сирия и Ирак
 
Тези две войни се характеризират с гигантски загуби в бронирана техника. Окончателно стана ясно, че традиционните БМП и БТР са изживели времето си, защото от нищо не защитават пехотата. Във всички близкоизточни войни сега се използват „тачанки” – товарни автомобили и джипове с инсталирано на тях самоделно разнообразно въоръжение,защото те имат малки размери и висока скорост.
 
Загубите в „тачанки” са още по-високи, отколкото при нормалната бронирана техника, което е напълно естествено, затова те никога няма да заменят БМП и БТР.
 
Нищо не може да замени танка. Единственият приемлив вариант за развитие на бронетехниката е по-нататъшно усилване на защитата (активна и пасивна) на танковете и БМП.
 
Още един извод в днешните войни е отказът от абсолютизиране ролята на авиацията. Нейното значение е изключително важно, но изходът на войната се решава на земята.
 
Във всяка от тези войни с авиация е разполагала само една от воюващите страни, като потенциалът от ПВО на противостоящата страна е твърде ограничен количествено и качествено.
 
Никоя от тези войни не е спечелена от авиацията. Трябва да се разбере, че такива гигантски авиационни групировки, които НАТО създаде против Ирак през 1991 г. и против Югославия през 1999 г., сега дори самата НАТО е нереално да създаде, а какво остава за една отделна страна.
 
Друг изключително важен извод се явява потвърждение на извънредното значение на фактора количество. Въпреки страхотните загуби в Сирия и Ирак, при тях все още е останала много техника.
 
Нито една от сегашните европейски армии не би могла да воюва при иракските и особено при сирийските загуби. Отново стана ясно, че по-лошо от всички воюват „професионалистите”, тоест чисто наемните армии. Призивите за „компактна малка армия” нямат никакво отношение към военното дело.
 
Новата техника следва да се придобива в адекватни количества. Най-голямата грешка е постъпването на нова техника в „микроскопични” количества, както сега правят повечето от страните в НАТО. Вместо това по-добре е да бъде модернизирана старата техника.
 
С проблема количество Русия се сблъска в Сирия. Резултатите можеха да бъдат още по-големи, ако в групировката имаше повече самолети и вертолети, ако редовно не възникваше дефицит от авиационни боеприпаси (ракети, бомби и снаряди). В тази кампания руснаците поправяха последствията от предишните икономии от военни разходи, които не доведоха до разцвет на икономиката и социалната сфера.
 
Превод и редакция: БЛИЦ